Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (31)

29.

Гледаха видеозаписа, ядоха пица и пиха шампанско. Всичко наведнъж. След това се любиха — нежно, сладко и невинно. Бяха по-скоро двама тийнейджъри, изследващи с любопитство мистериите на секса, отколкото двойка хладнокръвни серийни убийци.

Щом приключиха, двамата останаха да лежат голи и прегърнати, играейки на любимата си игра. Разиграваха най-известните филмови сцени, за които можеха да се сетят.

— О, професор Кънингам — каза Лекси прочувствено, експериментирайки с южняшки акцент, — нашата любов е забранена. Какво ще правим, ако ни хванат?

— Не би трябвало да ни хванат, прекрасна моя — отвърна Гейбриъл с престорена британска прямост. — Освен ако…

— Освен ако какво, скъпи? — продължи играта Лекси. — Освен ако?

— Освен ако не съм толкова глупав, че да ти пиша шестица по класическа литература от XVIII век. Хората ги виждат тези работи, веднага ще се сетят защо старият професор поощрява младата Памела.

И двамата избухнаха в неудържим смях. Напълниха чашите си за шампанско с бира, включиха отново звука на телевизора и започнаха да въртят новинарските канали.

— Мамка му! — възкликна Гейбриъл. — Си Би Ес, Ен Би Си, Ей Би Си, „Фокс“ и Си Ен Ен — всички дават нас! Дай да видим дали не сме и в И Ес Пи Ен.

— Чакай, чакай, кметът тъкмо излиза — спря го Лекси.

Гледаха Новини от мястото на събитието по Ей Би Си. Режисьорът превключи към кадъра с кмета, застанал на подиум пред командния пост на Нюйоркското полицейско управление. Комисарят стоеше от дясната му страна.

— Кои са тези зад тях? — попита Лекси.

— Двете ченгета от „Силвъркъп“. Мъжът е детектив Джордан, а жената е детектив Макдоналд. Те са същите двама, които не ми обърнаха внимание. Не познавам черното маце в униформа, мисля, че може да е един от шефовете им.

— Тази Макдоналд изглежда голяма кучка, но детектив Джордан е сладък — отбеляза Лекси.

— Шшт — каза той. — Искаш ли да чуеш кмета, или не?

— Тази вечер на улицата в нашия град бе извършено жестоко и дръзко престъпление — започна кметът. — Сърцата ни страдат заедно със семейството и почитателите на Брад Чък. В момента господин Чък е в Центъра по изгаряния на „Ню Йорк Хоспитъл“ и не знаем нищо, освен че състоянието му е критично.

— Господин кмет! — извика един репортер от тълпата.

— Оставете ме да завърша — извика кметът в отговор. — Градската полиция е ангажирала най-елитните си части в проследяването и залавянето на човека или хората, отговорни за това ужасно престъпление. Всички ние в Ню Йорк дълбоко съжаляваме за страданията, причинени на господин Чък, а също и за това, че този акт помрачи тържествените събития тази вечер тук, в „Радио Сити“, където Ню Йорк е разкрил сърцето си и е отворил широко вратите си, за да приветства пристигането на холивудската филмова индустрия.

— Какви глупости! — възмути се Гейб.

— Искам да уверя колегите ни от Лос Анджелис — продължи кметът, — че това престъпление, което може би е провокирано от омраза към холивудската общност, се е случило тук, в нашия град, и управата на Ню Йорк и полицията няма да намерят покой, докато престъпниците не бъдат изправени пред съда. Благодаря ви — завърши тон и тръгна да слиза от подиума, излизайки от кадър.

— Господин кмет, господин кмет! — сподири го цял хор от журналисти.

— Сега не е време да отговарям на въпроси — прекъсна ги кметът.

— Това свързано ли е със стрелбата по Иън Стюарт днес следобед и с внезапната смърт на продуцента Сид Рот сутринта?

Кметът спря за миг, каза нещо на ухо на комисаря и се върна на подиума.

— Нюйоркската полиция разследва престъпление. Не можем да разкрием повече подробности около това, което е известно до момента, и не можем да изказваме предположения относно сочените от вас инциденти и евентуалната им връзка с бруталното нападение над господин Чък. Комисарят обаче ме увери, че цялото управление работи непрекъснато, за да предотврати бъдещи актове на насилие и да стигне до бърза и справедлива развръзка на тази трагедия. Смятам, че е по-добре, вместо да спекулираме с хипотези, всички да се молим за възстановяването на Брад Чък от ужасното изпитание, в което е поставен. Моля без повече въпроси. Благодаря ви и лека вечер.

Този път кметът слезе от подиума и си тръгна, последван от целия си антураж.

Каналът превключи обратно към водещия в студиото и Лекси изключи звука на телевизора.

— Ние ще се помолим ли за възстановяването на Брад Чък от ужасното изпитание? — попита Лекси.

— Не се моля, когато съм гол — отвърна Гейб и се обърна по гръб.

Тя го възседна, сниши се над него и изстена, когато го почувства да се плъзва в нея.

Тазът му се издигна и се притисна силно в нея, а тя изви гръб. Отначало ритъмът им беше бавен и спокоен, но с всяко движение напрежението и страстта им нарастваха. Тя извика името му, а той впи пръсти в хълбоците й и я притегли към себе си.

Секунди ги деляха от мощна кулминация, когато телефонът иззвъня.

Звукът прониза Гейбриъл.

— Не спирай, не спирай! — помоли тя.

Но той спря.

Телефонът иззвъня отново.

Беше малко след полунощ, никой не би му звънял толкова късно. Понякога се обаждаха от агенцията, когато имаха работа за него като статист, но никога след пет или шест часа вечер.

Телефонът иззвъня за трети път и той вдигна.

— Ало, кой е?

— Един твой фен — каза гласът от другата страна на линията. — Току-що гледах пресконференцията на кмета. Поздравления.

— Поздравления за какво?

— Стига, Гейб. Знам, че ти стоиш зад всичко това.

Гейбриъл се изправи в леглото. Страстта му се беше изпарила напълно. Лекси се отдели от него и седна с кръстосани крака, опитвайки се да разбере какво става.

— Зад кое? — попита Гейбриъл.

— Стига глупости — заяви гласът от другата страна. — Ако за Рот и Иън Стюарт не бях напълно сигурен, то коктейлът „Молотов“ напълно ме убеди.

Хамелеона усети стягане в гърдите и паниката се надигна към гърлото му.

Това не беше по сценарий.