Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (30)

28.

Командният център беше претъпкан до пръсване с народ — Кайли, Кейтс, комисаря, кмета и заместник-кмета Ървин Даймънд, отговарящ за контрола на щетите.

— Каня половин Холивуд да види идеалните условия за снимане на филми в Ню Йорк, а още първия ден имаме двама мъртъвци и един, който всеки момент може да ги последва! Как въобще е възможно това — беснееше Негова Чест.

Както и Райцфелд беше казал по-рано в „Силвъркъп“, лайната наистина изплуват. Комисарят се обади пръв.

— Сър, този тип е доста добър. Той умее майсторски да се дегизира, знае как да се смеси с тълпата, планирал е внимателно детайлите около всяко убийство, включително и собственото си бягство. Топките му, както се казва, са по-големи от Бруклин. Имахме стотици полицаи, които го търсеха и той все пак е успял със сладки приказки да се промъкне сред тях, а след това да се измъкне с кавазакито.

— И ако сте го пропуснали по новинарските емисии на Западния бряг, ще го дават в новините в единайсет. Да не говорим, че ще остане в YouTube завинаги! — извика кметът и удари с юмрук по пулта. — Какъв, по дяволите, е мотивът? Защо ни причинява всичко това? Защо го причинява на мен?

Кайли, която никога не се притесняваше да се обади, и сега го направи:

— Той работи в шоубизнеса, сър, и очевидно у него има някакъв гняв, свързан с това.

— Гняв? Не, детектив — отвърна кметът, — това за гнева го разправяйте на гилдията. Този тип е луд и идеята му е самостоятелно и без усилия да изхвърли изцяло Ню Йорк от филмовия бизнес — изстреля той и се обърна към заместника си. — Как предлагаш да излезем от тази каша, Ървин?

Даймънд беше по-възрастен от началника си. Всъщност беше най-възрастният от съветниците на кмета, а който го познаваше добре, казваше, че е и най-умният. Тези, които го бяха виждали в действие, разправяха, че бил и най-хладнокръвният.

— Всъщност, Стан — започна той, — мисля, че детектив Макдоналд е права. Който и да прави всичко това, наистина таи много гняв. Ако не ви харесва думата „гняв“, наречете го „сериозна омраза“. Само че той не се гневи на Ню Йорк. Мисля, че е ядосан на цялата прецакана холивудска система, а няма на кого да се оплаче, защото никой не е направил нищо лошо спрямо самия него. Всичко, което са му причинявали, е да го игнорират. Бил е отхвърлян. И сега е намерил начин да си отмъсти.

Главите ни кимнаха едновременно. В това имаше смисъл.

— Ървин е прав, сър — оживи се и комисарят. Този тип е някакъв загубеняк, сдъвкан и изплют от цялата шибана система на филмовия бизнес в Ел Ей. Сега използва Ню Йорк като поле за действие, защото се е случило така, че тук са се събрали множество ценни мишени на едно място и по едно и също време. Но в основата на всичко това стои Холивуд.

Кметът притисна чело с върховете на пръстите си и обмисли чутото.

— Значи позицията ни за пред медиите ще бъде, че някакъв луд е последвал всички тези холивудски знаменитости тук, в Ню Йорк? И какво се предполага, че следва от това? Че ние не сме виновни? Това няма да стане, Бен. Хората са били убити, докато ние сме отговаряли за тях.

Комисарят не отговори. Даймънд се обади пръв:

— Стан, хората умират в болниците през цялото време. Това да не би да е по вина на болниците? Тези хора щяха ли да оцелеят, ако си останат у дома? — попита той.

— Недей да ми излизаш с еврейски номера, Ървин — прекъсна го кметът. — Без значение как ще го поднесете, Нюйоркската полиция ще бъде разкъсана от пресата и по-специално от „Ел Ей Таймс“ и всички останали холивудски медии. Не ме цитирайте, но мисля, че най-доброто, което може да се случи, е този лунатик да ги последва обратно до Калифорния, да затрие още неколцина от тях и другата седмица полицията в Лос Анджелис да им бере грижата.

— Това няма как да се случи, сър — отбеляза Кайли.

— Да не искате да кажете, че той няма да си направи труда да ги последва обратно до Ел Ей? — попита кметът. — И защо? Да не би да си пада само по убиването на хора в Ню Йорк?

— Не сър — отвърна тя. — Няма да отиде в Ел Ей, защото ще го хванем още преди да се е опитал да напусне града.

И ето така новият ми полицейски партньор още в първия си работен ден обеща на кмета на Ню Йорк, че за по-малко от седемдесет и два часа ще успеем да издирим и заловим най-големия сериен убиец, тероризирал града ни от времето на Берковиц насам.

Ървин Даймънд се засмя дружески и вдигна палци за поздрав по посока на Кайли.

— За това се иска да имаш топки, големи като Бруклин! — отбеляза той.