Метаданни
Данни
- Серия
- Отдел Специални клиенти (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- NYPD Red, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Стоянка Карачанова, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Маршал Карп
Заглавие: Смърт по сценарий
Преводач: Стоянка Христова Карачанова
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Печатница „Алианс Принт“ ЕООД
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Стоян Меретев
ISBN: 978-954-26-1481-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17492
История
- — Добавяне
17.
Двамата с Кайли все още обмисляхме казаното от Трегър — известен продуцент е мъртъв, вероятно убийство; нашумял актьор е бил застрелян само няколко часа по-късно, вероятно убийство. Съвпадението беше прекалено очевидно, а и детективите, разследващи убийства, никога не вярват на съвпадения.
— Май натиснах червеното копче, а? — попита Трегър.
— Какво имаш предвид? — погледна го с учудване Кайли.
— И двамата сте слаби играчи на покер. Мога да ви кажа, докато ви гледам, че Сид Рот, който е десет години по-млад от мен и в десет пъти по-добра форма, няма как просто да се е строполил и да е умрял от сърдечен удар, и то в първия ден на „Холивуд на река Хъдсън“. Слуховете са верни, бил е отровен, нали?
— Шели, нали знаеш, че няма как да отговорим на този въпрос — прекъсна го Кайли.
— Добре, но кметът може. Аз съм човекът, който му помогна да докара хиляда холивудски величия в Ню Йорк, и аз съм първият, на когото той ще се обади, ако мисли, че животът на останалите деветстотин деветдесет и осем е изложен на риск — заяви продуцентът и извади мобилния си телефон.
— Остави го — помоли Кайли. — Очакваме резултатите от лабораторията, но по всичко изглежда, че Сид Рот е бил отровен.
— Мамка му! — процеди през зъби Трегър. — За сериен убиец ли става въпрос?
— Все още не — намесих се аз. — Няма ясен модел на престъпленията, освен факта, че и двете жертви са популярни имена в шоубизнеса, но между тях няма друга връзка. Ще трябва да разследваме всеки от случаите поотделно.
— Което ще рече, че трябва да говорим с Еди Кобърн — намеси се Кайли.
— Оставете я да си почине, в момента е в шок — каза Шели.
— Обикновено така се случва с хората, станали свидетели на убийство — каза Кайли. — Знаем как да подходим, за да говорим с нея.
— Тя е в караваната си. Ще ви заведа — съгласи се Трегър.
Оказа се, че Еди Кобърн далеч не е в толкова силен шок, колкото се предполагаше. Седеше, пушеше цигара и отпиваше от някаква прозрачна течност, налята във висока водна чаша. Едва ли беше минерална вода. Шели ни представи като детективи Джордан и Макдоналд от Нюйоркското полицейско управление, но пропусна да спомене за връзката на Кайли със Спенс Харингтън. Каза й още, че имаме няколко въпроса за „нещастния случай“.
— Не знаех, че пистолетът е зареден — започна Еди.
Всъщност тя не просто го каза, а по своеобразен начин го изигра. Прозвуча така, сякаш беше репетирала репликата цял следобед и камерата беше започнала да снима в момента, в който ченгетата бяха влезли.
— Знаете ли, че това всъщност е стих от песен? — обади се Трегър.
Тя се усмихна; естествено, че знаеше.
— Съжаляваме за загубата ви, госпожо Кобърн — започнах аз. — Можете ли да ни разкажете какво се случи на снимачната площадка?
— Хайде да не се преструваме излишно — отвърна тя. — Държах се като лошо момиче. Цяла сутрин бавих снимките, защото бях бясна на Иън. Той е сериен прелюбодеец. Трябваше да съм се досетила — първия път, когато спах с него, все още беше женен за друга, затова се ожених за него с едно наум. Той ме мамеше: винаги съм го знаела. Обикновено се опитвам да стоя над това, но този път чашата преля. Наистина ли трябваше да чука момичето, с което трябваше да се снимаме в един филм? И не стига това, ами кучката тръгнала да го разправя на всички. Ужасно се гордее със себе си, със завоеванието си, сякаш Иън е светият Граал.
Тя отпи от чашата с прозрачната течност.
— Знаех колко много държи Иън на тази сцена, затова реших да се правя на разглезена филмова звезда и отказах да изляза. Бях решила да го оставя малко да се поизпоти.
— Какво ви накара в крайна сметка да излезете, за да снимате сцената? — попита Кайли.
— О, колко си мила! — усмихна се Еди. — Нямаше да ми зададете този въпрос, ако вече не знаехте отговора. Режисьорът дойде в караваната ми и нека да кажем само, че той може да бъде доста убедителен. Е, успя да ме убеди — заяви тя, след което последва нова голяма глътка от чашата. — Здраво ме убеди.
— Когато излязохте на сцената, бяхте ли все още ядосана на съпруга си? — попита Кайли.
— А вие как мислите?
— Чувствахте ли неудобство от факта, че много хора от екипа знаят за забежката ви с Девън Уитакър?
— Не, скъпа. Неудобство чувствам, когато чорапогащникът ми се впие в задника. Когато излязох на сцената пред всички онези клюкарещи статисти, бях направо смазана. Но това как съм се чувствала и какво съм направила, са две различни неща. Човекът от реквизита ми подаде пистолета. Не знаех, че в него е имало истински патрони. Ако знаех, щях да изстрелям двата халосни патрона в Иън, а останалите да изпразня по Девън Уитакър. Тя беше тази, която раздуха пред целия екип, че се чука със съпруга ми.
— Благодарим ви, че говорихте с нас — казах аз. — И отново искаме да изкажем съболезнования за загубата ви.
— Обадих се на Себастиан, брата на Иън в Лондон — продължи тя. — Семейството му се съгласи да направим мемориална служба тук, в Ню Йорк, заради феновете му. След това искат веднага да изпратим тялото му в Англия.
— Съдебният медик ще е приключил с аутопсията най-късно утре или в сряда. След това семейството може да прибере тялото му — казах аз.
— Благодаря ви — отвърна Еди и пресуши на един дъх останалата течност в чашата. — Шели, имаш ли нещо против да останеш, след като детективите тръгнат?
Двамата с Кайли схванахме намека и излязохме от караваната.
— Ако търсим някой с мотив за убийство, тази жена разполага с мотив с главно М — обобщих аз.
— Тя е кучка — отбеляза Кайли, — но е невинна. Иън Стюарт беше световноизвестен с това, че тича по фусти, и Еди го е знаела. Изневерявал й е и преди и тя е била наясно, че отново ще й изневери. Сигурна съм, че е искала отплата, но по-скоро си я е представяла под формата на скъпоценна дрънкулка в малка синя кутийка за бижута от „Тифани“, отколкото като мъртъв съпруг. Не го е направила тя. Не го е нагласила тя.
— Сигурна ли си? — усъмних се аз. — А какво стана с онова „И адът не познава по-голяма ярост от тази на пренебрегнатата жена“?
— В случая не става въпрос за това. Много от тези хора спят едни с други, но в шоубизнеса изневярата не е мотив за убийство, тя е начин на живот.