Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (96)

94.

Гейбриъл го беше виждал на филм стотици пъти. В сцени с напрегнато преследване полицейската кола обикновено се блъсваше в задницата на преследвания автомобил, вследствие на което той ставаше неконтролируем.

Използва същата идея, за да обърне „Зодиака“ на ченгетата, с което изпрати Джордан право във водата с летящ старт. Ченгето се стовари тежко по гръб.

Докато успее да се окопити, той вече беше успял да го отдалечи достатъчно от партньора му и Гейбриъл вече можеше да ги елиминира един по един.

Джордан беше пръв. Беноа се приближи към него, стреляйки в движение. В един момент беше на по-малко от пет метра от мишената си, но водата беше неспокойна и нито един от изстрелите не успя да достигне целта.

Забави малко темпото, подсказа му някакъв глас. Беше Гейбриъл режисьорът. Гейбриъл екшън героят намали скоростта и обърна лодката за втори опит.

Спокойно, спокойно, спокойно — каза режисьорът. — Сега!

Той стреля. Джордан се хвана за рамото, политна назад и потъна.

— Един! — каза си Гейбриъл и се обърна към Кайли.

Нейната лодка или не можеше да се движи, или тя не искаше да се приближава. Но нямаше къде да бяга.

Той забави своя „Зодиак“ и спря на десетина метра от нея. Стъмняваше се, но тя все още се открояваше ясно на фона на залязващото слънце. Беше коленичила в поза за стрелба.

— Полиция на Ню Йорк! — извика тя. — Хвърли оръжието и вдигни ръце!

— Нямаш пистолет, кучко! — изкрещя той. — Иначе щеше да стреляш, преди да потопя партньора ти.

— Последно предупреждение! Хвърли оръжието и вдигни ръце!

Застреляй я, изрече гласът. Но този път не беше режисьорът. Беше гласът на Лекси. Тя беше тук за финалната сцена. Не беше поканена, но така или иначе беше дошла. Той се засмя. Ах, тази Лекси! Така и не се научи да я контролира.

Застреляй я заради мен, Гейб. Застреляй я!

Той натисна спусъка.

Щрак.

Патроните му бяха свършили.

Смажи я! Разкъсай я! Убий я!

Гейбриъл постави ръка върху скоростния лост. „Зодиакът“ на Макдоналд беше на пътя му, а тя продължаваше да се прицелва в него.

И тогава го видя в ръката й. Очертанията му се откроиха на фона на притъмняващото небе. Беше масивен, квадратен отпред, с жълти ивици.

Тя натисна спусъка.