Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (18)

16.

Може би си мислите, че един ококорен, превъзбуден и свръхразговорлив човек е идеалният свидетел за разпит. Но не и когато хиперактивността му се дължи на въздействието на кокаин.

Младият нашумял режисьор Хенри Мюленберг беше напълно безполезен. Дори и да оставехме настрана разширените зеници и потеклия му нос, достатъчен беше и един въпрос, за да разберем, че е твърде напудрен, за да ни бъде от полза.

Въпросът беше: „Можете ли да ни разкажете какво се случи?“.

— Случи се това, че някой е сложил истински куршуми в пистолета — отговори скорострелно той. — Бам! Еди застреля Иън! Той е мъртъв. И аз съм мъртъв. Нали разбирате какво имам предвид, като казвам, че и аз съм мъртъв? Поне да беше насочила пистолета към мен, така и така съм свършен. Край! Капут!

Не успяхме да го усмирим, затова го оставихме да седи и се отдалечихме достатъчно далеч, за да не чуваме излиянията му.

— Не беше чак толкова зле преди малко, когато дойдох за пръв път след стрелбата — информира ни Райцфелд. — Сигурно е решил да се отърве от останалото му количество прашец, преди да се появят ченгетата, и му е досвидяло да го похаби, като го пусне в тоалетната.

— Забрави го — каза Кайли. — Големият шеф идва насам.

Шели Трегър тъкмо влизаше през вратите на Студио Х. Той е от онази рядко срещана порода продуценти, които са постигнали наистина огромен успех в Ню Йорк. Беше израснал като бедно еврейско хлапе, на което често му се беше налагало да използва юмруците си, живеейки в коравия ирландски квартал „Хелс Китчън“, а блестящият му ум му беше проправил път през егоцентричния свят на шоубизнеса.

„Единствената разлика е, че в «Хелс Китчън» ти забиват ножа в гърдите“ — обичаше да казва той.

В разцвета на годините си той е бил невероятно привлекателен мъж, но сега, когато вече наближаваше шейсетте, постепенно беше започнал да губи битката както с обиколката на талията си, така и с оредяващата коса. Времето обаче се беше отразило повече от благотворно на репутацията му. Той беше един от всепризнатите „добри момчета“ в развлекателния бизнес, а продуцентската му компания „Ню Йорк Филмс“ осигуряваше работа на десетки хиляди актьори, сценаристи и сценични работници, които в противен случай би трябвало да работят някъде като сервитьори.

Трегър беше дългогодишен приятел с кмета на града и един от най-големите поддръжници на идеята да се привлекат повече хора от шоубизнеса на Ел Ей в Ню Йорк. А като се има предвид, че беше един от собствениците на „Силвъркъп Студиос“, това, което беше добро за Ню Йорк, беше добро и за Щели.

— Зак! — поздрави той, щом ме видя.

Бях се запознал с него преди година, когато бях отстранил един изперкал тип, преследвал една от младите му звезди. Не беше изненадващо, че ме помни.

Естествено, Кайли го познаваше лично, но двамата съвсем не се посрещнаха с прегръдки и въздушни целувки. Размениха си по едно сдържано кимване и Трегър пристъпи директно към работа.

— С какво мога да ви помогна? — попита той.

— Оръжейникът казва, че някой е успял да се добере до пистолета и е сменил пълнителя с друг, в който е имало истински патрони — обясних аз. — За начало ще ни трябват имената на всички присъстващи на снимачната площадка. Знам, че им се плаща на час, но ще трябва да ви помоля да не освобождавате, когото и да било, преди да сме снели свидетелски показания от всички тук.

— Разбира се — отвърна той. — Нещо друго?

— Казаха ни, че цялата стрелба е заснета на филм — обади се Кайли. — Трябва да го видим.

Тази молба отне малко повече време, но накрая се съгласи при едно условие:

— Пускаме го само на Нюйоркската полиция и на никой друг — заяви той. — Когато приключите, искам кадрите да бъдат прибрани и заключени. Бог да ни пази, ако се появят в YouTube.

— Благодаря — каза Кайли.

— Разбрах, че сте арестували Дейв Уест — попита Шели, — това необходимо ли е наистина? Съпругата на бедния човек е много болна.

— Наложи се да го арестуваме — казах аз. — Не мисля, че ще се отнесат прекалено сурово към него, но е добре да има адвокат.

— Вече съм му наел адвокат — отвърна Шели, — Пери Кезия, познавате ли го?

Кимнах. Всички познаваха Пери Кезия. Той не беше просто адвокат, беше най-добрият от най-добрите. Дейв щеше да се прибере у дома навреме за вечеря.

— Извинете ме — каза Трегър, след което пристъпи към снимачната площадка и се приближи до тялото на Иън Стюарт. Всички замлъкнаха и прекратиха заниманията си. Никой не помръдваше, никой не говореше, погледите на всички бяха насочени към него.

Продуцентът сведе глава и прошепна тиха молитва.

След малко се върна и застана лице в лице с нас двамата с Кайли.

— Истинска трагедия — каза той. — Но ако онова, което разправят за смъртта на Сид Рот, е вярно… — Той замълча за миг, сякаш самото изричане на думите на глас можеше да ги превърне в истина. — Ако онова, което разправят за смъртта на Сид Рот, е истина каза той, снишавайки глас до шепот, — значи си имаме работа със заговор.