Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (69)

67.

След четиресет и пет минути, прекарани във вдигане на тежести, двайсет минути гребен симулатор и още четиресет и пет на бягащата пътечка Спенс Харингтън беше плувнал в пот. Свали подгизналите си дрехи и внимателно огледа всеки сантиметър от голото си тяло в огледалото, което заемаше цяла една стена в домашния му фитнес център.

Индексът му на телесна маса беше двайсет, но той се стремеше да го намали под тази стойност — не беше никак зле за човек, който щеше да празнува четиресетия си рожден ден само след няколко години. Един от стимулите му да се откаже от лошите навици, беше възможността да си извае тяло, което да изглежда толкова добре без дрехи. Не беше съвсем сигурен кой от двамата — той или Кайли, харесва повече да гледа същото това тяло голо.

Отиде бос до банята, хвърли мокрите си дрехи в коша за пране и си взе десетминутен душ, след което се подсуши с хавлия и се плъзна в леглото.

Спенс всеотдайно боготвореше петнайсетминутните енергизиращи дремки, затова настрои таймера на айфона си на шестнайсет минути. Беше заспал, преди да минат първите шейсет секунди. Четвърт час по-късно се събуди под звуците на I Got You Babe на Сони и Шер, рингтон от любимия му филм „Омагьосан ден“.

Термостатите в просторния апартамент с три спални бяха нагласени да поддържат постоянна температура от осемнайсет градуса по Целзий и веднага щом отметна чаршафа, хладният въздух погали игриво топлата му кожа. Главата му потъна обратно във възглавницата и той прокара ръка по корема си, докато дланта му достигна между краката. Той внимателно притисна интимните си части и си пое дълбоко дъх. Двамата с Кайли не бяха правили секс, откакто тя беше започнала новата си работа. Той затвори очи, представи си я гола в леглото до него и веднага усети втвърдяването.

„Няма нищо по-хубаво от тренировка, горещ душ и преживяване, близко до смъртта, за да се възбуди човек“, помисли си той, вдигна ръката си и седна на ръба на леглото. Взе телефона и набра номера на жена си.

— Как си? — попита го тя.

— Изкъпан, гол и разгонен като козел, натъпкан с „Виагра“. Ти как си? — попита я на свой ред той.

— Страхотно. Прекарах последните два часа с масажистката си. А, не, чакай! Това беше Отделът за вътрешна сигурност, пред който се обяснявах след стрелбата, за да видят дали не страдам от посттравматичен стрес и дали все още съм годна за служба.

— И?

— Лоши новини, козленце. Оставам плътно на работа, докато заловим това копеле. Как се справя Шели? — попита тя.

— Щастлив е като домакиня в търговски център, в който са обявили двойно намаление. Докторът му предписал някакви хапчета за болките, след което се върнал в офиса и получил обаждане от „Електроник Артс“, една от най-големите компании, разработчици на видеоигри. След стрелбата от тази сутрин изведнъж са проявили интерес към нас.

— Бързи са — отбеляза Кайли.

— В бизнеса с игрите е така. Попитали дали могат да изпратят двама разработчици още тази вечер, които да присъстват на място и да започнат с пилотна разработка. И нали знаеш как работи мозъкът на Шели, той взел, че се съгласил, след което се обадил на още десетина разработчици на игри, така че сега ще дойдат и хора от „Сони“ и „Нинтендо“.

— Спенс, този Беноа има експлозиви — предупреди го Кайли. — Нямаме достатъчно ченгета и кучета, за да обезопасим всичко, и частното парти няма да е сред приоритетите на полицията. Гледай да накараш Шели да наеме малко частна охрана.

— Казах му вече, но той не е притеснен.

— Някой го простреля. Не мисли ли, че може да се случи отново?

— Не. Смята, че онова момиче просто е искало да стреля в тълпа от известни филмови и телевизионни лица и е решило да закове някоя знаменитост на мемориалната служба за Иън. Що се отнася до Шели, довечера го очаква само частна среща с тълпа скучни бизнесмени. Лъскавата част със силната музика и големите имена ще бъде в „Кис и Флай“, на номер 230 на Пето авеню, и в „Тенжун“, и на други такива места. Там трябва да търсите и онази откачалка. Изчакай за момент. Някой звъни на входа долу.

Спенс натисна нула и звезда на телефона си, за да се свърже с интеркома.

— Кой е? — попита той.

— Здравейте, господин Харингтън. Тревър от пощенската служба в „Силвъркъп“ е. Имам пратка за вас, прилича на промени в сценарий.

— Донеси я горе, Трев. На седмия етаж. Благодаря — отвърна Спенсър и се върна към телефонния разговор.

— Кой беше? — попита Кайли.

— От агенцията за компаньонки. Обадих им се преди няколко часа и си поръчах проститутка — подразни я той.

— И защо беше толкова сигурен, че няма да съм там?

— Не бях. Всъщност тайничко се надявах да си направим тройка.

— Ужасен си — отвърна тя.

— Точно затова ме обичаш.

— Приятно прекарване с проститутката и с видеоигрите — каза Кайли.

— А ти внимавай, като гониш лошите момчета. Обичам те.

— И аз те обичам. Сега трябва да бягам — каза тя и затвори.

В същия миг звънецът на входната врата иззвъня. Спенс грабна една възглавница, притисна я пред себе си и отиде да отвори.

— Ей, Тревър, не съм облечен — предупреди той. — Може ли да плъзнеш плика под вратата?

— Много е дебел — отвърна Тревър. — Може ли просто да го оставя пред вратата и да тръгвам?

— Идеално — съгласи се Спенс.

— Няма проблем, сър. Приятна вечер — пожела му доставчикът.

Спенс долепи ухо до вратата и чу как пликът тупна върху мекия мокет. Тревър тръгна към асансьора, който вече го чакаше на седмия етаж, вратите се отвориха веднага, след което се затвориха и младежът пое надолу към фоайето.

Спенс отвори вратата, като все още притискаше възглавницата пред себе си, пристъпи крачка в коридора, наведе се и посегна към плика.

Хамелеона стоеше плътно притиснат към стената до вратата на апартамента. Притисна електрошока към дясното рамо на Спенс и натисна бутона. Ток с напрежение един милион волта разтърси тялото на Спенс Харингтън и го повали на пода.

— Както вече ти казах, Спенс, сценарият се променя. Ролята ти току-що стана по-значима — каза Гейбриъл.