Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (43)

41.

— Това, че караш като луд, няма да направи жертвата по-малко мъртва — отбеляза Кайли, докато аз шофирах бясно през пресечката, свързваща „Сентръл Парк“ с 65-а улица.

— Знам — отвърнах аз, без да намаля. — Мисля, че е като да се вманиачиш по кофти сапунен сериал. Искаш да знаеш какво ще стане в следващия епизод.

— И аз искам, но не чак толкова много, че да съм готова да свърша в автомобилна катастрофа. Впрочем „кофти сапунен сериал“ е тавтология.

Успяхме да се доберем до Западна 62-ра улица за по-малко от пет минути. Пред продуцентската каравана беше паркирана полицейска кола на двайсето управление. Униформен полицай на име Франк Ранкин ни чакаше пред караваната.

— С партньора ми пристигнахме преди две минути — обясни той. — От табелата на караваната се вижда, че е собственост на филмовата къща, която има разрешение да снима във Фордъм. Според човека, който ни извика, жертвата се казва Джими Фицхю.

— Ти или партньорът ти влизахте ли в караваната? — попитах аз.

— Аз влязох, но не много навътре. Не исках да замърся местопрестъплението. Само исках да се уверя, че онзи е мъртъв.

— И?

— Огнестрелна рана в гърдите от близко разстояние. Екипът за оглед на местопрестъплението още не е пристигнал и смъртта не е потвърдена, но съм сигурен, че човекът е мъртъв. Вътре има и сейф, вратата му е широко отворена. Не го огледах, но предполагам, че каквото и да е имало вътре, вече го няма.

— Кой се е обадил на 911? — попита Кайли.

— Казва се Майкъл Джакман. Каза, че е асистент-режисьор. Не е видял и не е чул нищо. Дошъл за среща с жертвата и намерил тялото. Седи отзад в колата заедно с партньора ми — уточни полицаят.

— Задръжте го там — разпоредих аз. — Ще огледаме местопрестъплението.

Фицхю се беше свлякъл на стола пред бюрото си. Сивата му тениска беше обагрена в тъмнокафяво от врата до кръста. На дясната му буза имаше прясна окървавена рана.

— Ударен е с пистолет — отбеляза Кайли.

Насочих фенерче към отворената каса.

— Униформеният отвън е прав за сейфа, празен е — казах аз.

— Ако не броим връзката с киното, това не ми се струва подобно на останалите убийства — каза Кайли.

— И аз си помислих същото — отвърнах. — Другите три убийства са били планирани внимателно, с почти изкусна точност. Това тук изглежда просто като обир, в който нещата са тръгнали на зле. Жертвата работи зад бюрото си, извършителят влиза и му казва да отвори сейфа. Фицхю отказва, извършителят се опитва да го убеди с тъпата част на пистолета, Фицхю го отваря и извършителят прибира парите в брой.

— Е, това е обир, в който нещата са вървели добре — възрази Кайли. — Ако извършителят е взел парите, за какво му е да застрелва Фицхю? Защо да си усложнява положението и от обирджия да става убиец?

— Фицхю го е разпознал — отвърнах аз.

— Само че има един проблем, Зак. Човекът, когото търсим, е майстор на маскировката. Имаме го на видеозапис и дори не можем да го идентифицираме.

— Но ако е невъзможно да бъде разпознат, за какво му е да убива Фицхю? — попитах аз.

— Нали точно това те попитах и аз.

— Значи стигаме до единодушие — и двамата нямаме никаква представа какво става — обобщих аз.

Излязохме от караваната и се приближихме до полицейската кола, където ни чакаха Ранкин и партньорът му Робин Галахър.

— Този Майк Джакман, човекът, който е намерил тялото, е в шок — каза тя. — Не само че е работил с жертвата, а е и негов шурей.

— Той спомена ли нещо, което си струва да повтори? — попита Кайли.

— Каза: „Сега кой ще каже на сестра ми и децата?“ — отвърна Галахър и продължи: — Това някак си можеше да се очаква, но другото беше неочаквано.

— Какво е то? — попитах.

— „Шибаният Левинсън“. Повтори го към пет-шест пъти.

— А спомена ли кой е „шибаният Левинсън“?

— Не, сър — отвърна тя.

— Полицай, помолете господин Джакман да излезе от колата. Ако е готов за това, бихме искали да му зададем няколко въпроса.

Бусът на криминалистите спря пред нас. Надявах се, че ще имам възможност да видя изкусителната Маги Арнолд в два дни поред. Не извадих такъв късмет. Вратата откъм шофьора се отвори и отвътре излезе сухарът Чък Драйдън.

— Здравей отново, Чък — казах аз. — Помниш партньора ми Кайли Макдоналд, нали?

— Къде е тялото? — директно попита той.

Посочих му и той се понесе към караваната.

— Ама че чешит! — отбеляза Кайли.

— Ей, извадила си късмет, че не го познаваш от времето, преди управлението да го прати на уроци по добри маниери — пошегувах се аз.