Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (55)

53.

Гейбриъл прибра валтера. Осъзнаваше, че е твърде опасно да го използва отново, но го чувстваше като старо ловно куче — твърде престаряло, за да ходи на лов, но и твърде обичано, за да се лиши от него. Прибра го обратно в чекмеджето и пъхна глока в раницата.

— Къде отиваш? — попита го Лекси, която все още беше в леглото.

— Навън.

— Имаш ли нужда от партньор?

— Мислех, че вече имаме сделка — отвърна Гейбриъл. — Копродуцентът работи по сценария, грижи се за гардероба и грима…

— Спи с режисьора — подразни го тя. — Смятах, че след като сексът беше толкова добър, може да решиш да си промениш мнението.

Той седна на леглото до нея, взе едната й гърда в шепа и я целуна нежно по устните.

— Сексът беше толкова невероятен, че искам, докато съм навън, просто да си мисля за теб и за това как си лежиш гола — отвърна той.

— Говориш пълни глупости — отвърна тя, — но затова те обичам. Кога ще се върнеш?

— След няколко часа.

„Идеално — помисли си тя. — Колкото по-дълго те няма, толкова по-добре.“

Той излезе и заключи входната врата след себе си. Тя чу как асансьорът се изкачва до етажа им, чу звука от затварянето на вратите и бръмченето на слизане. След това Лекси се приближи на пръсти до прозореца и видя Гейб, който излезе от предната врата и се отдалечи надолу по улицата към входа за метрото.

Знаеше, че няма да й позволи да отиде с него при Мики, но така или иначе тя трябваше да попита. Ако не го беше питала, той щеше да заподозре нещо. Ролята й беше такава. Сега, когато него го нямаше, тя вече беше готова да влезе в новата си роля.

Все още се двоумеше как да нарече героинята си — Пандемония или Пасионата, затова реши да използва и двете. Беше Пандемония Пасионата, красивата любовница на Сатаната.

Беше открила идеалната сценична рокля в един магазин за дрехи втора употреба на „Мелбърн стрийт“. Представляваше невзрачна на пръв поглед ефирна черна копринена рокля, обточена с кадифе и дантела. Беше най-малко на петдесет години, но си струваше всеки цент от осемнайсетте долара, които плати за нея. За още дванайсет си купи мастиленочерен гердан с едри топчета и малка черна шапчица с перо от щраус и дантелена воалетка. Вдигна косата си на кок и внимателно се гримира. Финалният щрих беше червилото — най-яркочервеният цвят, който успя да намери. Без него цялата сцена би могла да се снима и на черно-бяла лента.

Погледна часовника си. Все още имаше достатъчно време да стигне до центъра на града и да си намери хубаво място.

Огледа се в огледалото.

Беше перфектна! Нуждаеше се само от още нещо.

Отиде до бюрото на Гейбриъл и извади валтера.