Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (85)

83.

— Капитане — казах аз, — знам, че трябваше да отговоря на обаждането ви, но…

— Ще имаме достатъчно време за извинения и обяснения, детектив — прекъсна ме тя. — Сега искам кратка и ясна версия на случилото се тук.

Преразказах й всичко в рамките на шейсет секунди. Кайли стоеше до мен и не каза нито дума.

— Сигурен ли си, че Беноа е на яхтата? — попита Кейтс.

— Доколкото може да сме сигурни в действията му, да. Но той ни е заблуждавал и преди. На ваше място не бих изтеглил нито една от специалните части, покриващи другите събития в града.

— Добре. Какво ще ни трябва, за да заловим това копеле? — попита тя.

— Плавателен съд — отвърнах. — Кайли е запозната с разпределението на яхтата, а и двамата можем да разпознаем Беноа. Просто двамата трябва да се качим на борда.

— Тримата — поясни Кейтс. — Този път няма да ходите никъде без специалист по обезвреждане на експлозиви.

— Добре, капитане — съгласих се аз.

— Ако забележите някъде експлозив, ще го посочите на специалиста. Веднъж сте извадили късмет, но няма, повтарям — няма да се опитвате да обезвреждате сами каквито и да било експлозиви. Единствената ви задача е да заловите Беноа. Ясно?

— Да.

— Действайте! Ще ви се обадя за повече подробности — заяви тя.

Бях готов да се втурна навън, когато Кейтс вдигна ръка и ме спря, след което ме изгледа с каменна физиономия.

— И още нещо, Джордан… Гледай телефонът ти да е включен.