Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (5)

3.

В старинната сграда от червени тухли със сини парапети и теракотени корнизи на Източна 67-а улица между Трето авеню и „Лексингтън“ от 1880 година се помещава 19-о полицейско управление. Изтегнала се като стар звяр, достолепната пететажна сграда разполагаше с достатъчно пространство да побере над двеста униформени полицаи и десетки детективи, които покриват района на Горен източен Манхатън.

Това е идеалното местоположение и за отдел „Специални клиенти“, чиято юрисдикция обхваща целия град. Нашите помещения се намират откъм северната страна на третия етаж, малко встрани от основната дейност, но затова пък се радваме на близост до знакова част от петте района на града, сред които се откроява „Крайслер Билдинг“, най-красивата и впечатляваща забележителност на града според мен.

Бях на бюрото си, когато чух гласа й.

— О, Шести! — извика тя вместо поздрав.

Бих познал гласа й и насън. Обърнах се и я видях — свободно пусната руса коса, блестящи зелени очи и дразнеща златна халка на безименния пръст на лявата й ръка. Кайли Макдоналд.

— Кей-Мак — поздравих я аз.

— Какво става, Шести? Да не би да си забравил номера ми? — каза тя и обви и двете си ръце около мен, дарявайки ме с дружеска прегръдка.

— Още колко време ще играем на тази глупава игра с номерата? — попитах я аз и вдъхнах познатия аромат на розмарин от шампоана й.

— Според правилата на облога ни ще играем, докато и двамата сме живи. Ако пък се случи да се засечем и в ада, ще продължим и по-дълго. Как я караш, Шести?

И двамата с Кайли сме състезателни натури. Няколко дни след като се бяхме запознали и тя ме беше победила на онзи бас за петте долара, се хванахме на най-сериозния си бас. И аз, и тя бяхме толкова нахъсани да се изявим блестящо в обучението и да се откроим от останалите, че се споразумяхме след завършването победителят да има право да нарича изгубилия баса с поредния номер в класирането. От 275 курсисти аз завърших шести.

— Добре съм — отговорих аз. — А ти как я караш, Първи?

— О, значи си спомни номера ми — подкачи ме тя.

— Не мисля, че някога ще ми позволиш да го забравя.

— А сега, когато сме партньори, ще имам повод да ти го напомням всеки ден. Толкова се радвам! Не мога да повярвам, че се добрах до отдел „Специални клиенти“.

— Аз пък го вярвам, особено след последното ти постижение, което беше на първите страници на вестниците — подхвърлих аз.

— Вярно, това продаде доста вестникарска хартия, но раздразних големите шефове — усмихна ми се тя с ослепителната си усмивка. — И не ми казвай, че не си запознат с детайлите, Зак.

— Може и да съм чул това-онова, но ако обещаеш да използваш името ми вместо номера, никога няма да те попитам дали са истина — отговорих аз.

— Става. Какво си чул?

— Минала си под прикритие и си успяла да заковеш онзи тип, изнасилил половин дузина медицински сестри.

— Поне това пишеше във вестниците — прекъсна ме тя. — И спри да се ровиш повече.

— Не си работила по случая. Направила си го сама като ченге под прикритие, на свой риск — довърших аз.

— Третата жертва на изнасилване беше приятелката ми Джуди. Тя е медицинска сестра в болницата в Кони Айланд. Смяната й свършва в два през нощта. Отивала към метрото, когато този тип изскочил пред нея, ударил я по лицето, съборил я и я изнасилил. Дори не се е обадила на 911, позвъни на мен. Беше в истерия. Докладвах за случая и прекарах нощта с нея в болницата. На следващия ден помолих да ме включат в разследването.

— А те са ти отказали, защото са сметнали, че имаш личен мотив — отбелязах аз.

— Посочи ми една жена ченге, която не би имала личен мотив срещу сериен изнасилвач — отвърна Кайли. — Детективът, на когото бяха възложили случая, беше стар, мързелив и тъп. Той никога нямаше да хване престъпника.

— И затова Номер едно решава да тръгне след него сама.

— Не беше кой знае колко сложно — отвърна тя. — Онзи тип имаше един и същи стил на нападение. Атаките му бяха локализирани само в района на Бруклин. Избираше само болници, от които до метрото може да се стигне само по дълги, неосветени алеи.

— Значи си се облякла като медицинска сестра и си тръгнала от болницата към метростанцията. Колко нощи ти отне това? — попитах аз.

— Направих седемнайсет страйкаута. Пипнах го в осемнайсетата нощ.

— Имаше ли подкрепление?

— Зак, не бях натоварена със случая, затова нямаше подкрепление. Всичко, с което разполагах, бяха значката и пистолета, но те свършиха работа.

— Извадила си късмет — отбелязах аз.

— Късметът е за медицинските сестри. Дали е било самоинициатива, не е толкова важно, важното е, че го направих. Дори и да съм нарушила някои правила, голяма работа. Не съжалявам — заяви Кайли.

— Може би затова са те изпратили тук — подхвърлих аз. — Тук постоянно нарушаваме правилата.

— Ние ли, детектив Праволинеен? Познавам те, Зак. Ти определено не си от тези, които нарушават правилата. Ти си истински представител на зодия козирог до мозъка на костите си — организиран, подреден, с хладен разум. Образец на сдържаност.

— Хей, не може всички да сме диви каубои — оправдах се аз.

— Вероятно точно заради това са ни събрали като партньори в един екип — отговори Кайли. — Ние сме като ин и ян, истински противоположности.

— Разумното ченге и лудото ченге.

— Разкажи ми за партньора си детектив Шанкс — смени темата тя.

— За Омар ли? Той не е красив като теб. Нито толкова луд.

— Знаеш какво имах предвид. Как е кракът му, коляното или каквото беше там? Нали съм тук за пробен период, върне ли се той, ще ме махнат. Искам да знам с колко време разполагам, за да впечатля сериозно капитан Кейтс и да реши да ме задържи.

— Имаш няколко месеца — отговорих аз. — Но трябва да те предупредя, че Кейтс не се впечатлява лесно.

— От друга страна, ако успееш бързо да я ядосаш, можеш да изхвърчиш оттук още преди обяд — чу се глас някъде зад нас.

Двамата се обърнахме едновременно. Беше началникът ни — капитан Делия Кейтс.

— Аз съм детектив Макдоналд, капитане — представи се Кайли и протегна ръка.

В този момент телефонът на Кейтс се раззвъня и тя погледна името, изписано на екрана.

— Още няма осем часа, а заместник-кметът, който смята за свой дълг да ми досажда до смърт, звъни за четвърти път — отбеляза тя и прие обаждането. — Бил, дай ми пет секунди, тъкмо приключвам нещо. Добре дошла в екипа, детектив Макдоналд — каза Кейтс и дружески чукна с юмрук протегнатата ръка на Кайли. — Сутрешната оперативка е след десет минути. Джордан, ще ми трябваш в офиса преди това.

Шефката ни притисна телефона към ухото си и тръгна към дъното на коридора.

Кайли остана неподвижно на място. Знаех какви мисли преминават през главата й в този момент.

— Не се опитвай да анализираш — казах аз. — Кейтс мисли само за работа и при нея няма предисловия. Ако си очаквала чаша чай и разговор по женски, да знаеш, че няма да стане. Ти каза „здрасти“, тя ти каза „здрасти“, сега е време да се залавяме за работа. И въобще не си и помисляй да се опитваш да я впечатлиш. Вече е преглеждала досието ти. Нямаше да си тук, ако не беше преценила, че можеш да получиш работата.

— Полезно е да го знам, благодаря — отвърна Кайли.

— Е, партньорите са за това.