Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (34)

32.

АЛТЕРНАТИВНА СЦЕНА:

ИНТЕРИОР. ЛОНГ АЙЛАНД СИТИ, КВАРТИРАТА НА МИКИ ПЕЛЦ. НОЩ

Влиза Хамелеона. Изглежда щастлив отново да види МИКИ. Говорят за миналите дни, за живота в затвора и накрая Пелц отваря дума за основния въпрос. Така и не споменава изнудване, нарича го „пари за черни дни“ — нещо мъничко, което да му помогне да си стъпи на краката. Хамелеона казва, че може да плати част от исканото и да събере останалото за ден. Бръква в джоба си да извади парите, но вместо тях вади пистолет и застрелва Мики между очите.

ЕКСТЕРИОР. ЛОНГ АЙЛАНД СИТИ, КВАРТИРАТА НА МИКИ ПЕЛЦ. НОЩ

Хамелеона е на улицата срещу сградата, в която е квартирата на Мики. Изведнъж тъмната и тиха улица се озарява от пламъците на мощна експлозия, която избива прозорците, разрушава терасата и изпепелява всичко в сградата.

— Сигурен ли си, че той ще разполага с нещо, с което ще можеш да взривиш мястото? — попита Лекси, щом свършиха.

Гейб сви рамене.

— Току-що е излязъл от затвора — отвърна той. — Може в хладилника му да няма дори кутия мляко.

— Може би трябва да го застреляш още в мига, в който ти отвори вратата — предложи тя.

— Не — отвърна той, — трябва да съм сигурен, че не е казал и на някой друг. Мики е доста словоохотлив, така се запознахме. Снимахме някаква боза за терористи в самолет. Аз играех пътник, а Мики трябваше да взриви вратите към пилотската кабина. Попитах го дали може да го гледам, докато си върши работата, и преди да се усети, Мики вече ми преподаваше бърз урок по спецефекти. Още тогава разбрах, че този тип е златна мина по техническите въпроси и може да ми потрябва някой ден, затова и завързах приятелство с него. По времето преди да влезе в затвора, почти харесвах стария глупак. Няма да е зле да възстановя приятелството с него.

— Възстанови го тогава и виж какво знае. След това го убий — отвърна Лекси.

— Изглежда си чела сценария — пошегува се той.

Гейб взе влак номер 7 до Флъшинг, слезе на 33-та улица и отиде пеша до Скилман авеню. Беше доволен от факта, че е въоръжен. В такива квартали човек трябва да е готов за всякакви изненади.

Нищо не се беше променило след последното му идване. Чудеше се как Мики е успял да запази квартирата си през цялото време, докато е бил в затвора. Трябваше да го попита по време на разговора им, в онази част, която щеше да премине под мотото „Радвам се да те видя“.

Натисна звънеца и се представи на интеркома. Мики му отключи вратата.

Приземният етаж на сградата смърдеше на боклуци и урина. Той изчака Мики да му изпрати асансьора, след което се качи на петия етаж и потупа компактния „Валтер ППК“, скрит във вътрешния джоб на якето му.

Вратата на асансьора се отваряше директно в апартамента и Гейб влезе.

— Хей, тук съм, на работната маса — извика Мики от срещуположния край на просторното помещение, на десетина метра от Гейбриъл.

Гейб прекоси помещението. Пелц седеше на висок дървен стол. Четирите години в затвора го бяха състарили поне с десетилетие. Раменете му бяха хлътнали, косата му беше посивяла, същия пепелявосив оттенък имаше и кожата му.

— Едно е сигурно — започна Гейб, — определено не си виждал много слънце.

— Сядай! — покани го Мики. — Правя нещо много яко, трябва да го видиш.

В стаята имаше само едно място за сядане — изтърбушен стар фотьойл. Гейбриъл се отпусна в него, облягайки удобно гръб.

— Какво е това якото, което трябва да видя? — поинтересува се той.

— Това — отвърна Мики и му показа малък хромиран цилиндър с големината на химикалка фенерче. — Това е детонатор, който се освобождава с натиск. Гледай какво става, когато го натисна — каза Мики и натисна сребристия бутон на върха на цилиндъра, задържайки го неподвижно с палец.

— Нищо — отбеляза Гейб. — Нищо не стана.

— Именно. Познай обаче какво ще стане, ако си вдигна палеца.

На Гейб не му се наложи да гадае. Знаеше добре. Понечи да се изправи.

— Не мърдай! — предупреди го Мики. — Седалката на фотьойла е натъпкана с С4. В мига, в който освободя бутона, взривявам ти задника и те пращам право в отвъдното.