Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (91)

89.

— Трябва да отидем в машинното отделение — казах аз на двамата членове на екипажа, които ни помогнаха да се качим на борда.

— Можем да ви заведем — отвърна единият от тях.

— Само ни покажете къде е и ни оставете — настоях аз.

Бяха обучени да не спорят с представители на властта. Упътиха ни и си тръгнаха.

— Това е първото ми качване на яхта — обърнах се аз към Кайли. — Надявам се, че тези двамата не са очаквали бакшиш.

Извадихме оръжията си и намерихме металната врата, която ни предупреждаваше да стоим далеч на цели пет езика.

Машинното отделение изглеждаше точно както на снимките, които Ротлайн ни беше показал, и не беше чак толкова шумно, колкото очаквах. Бях вътрешно подготвен за бумтенето на двигателите, което бях чувал по филмите, но звукът тук приличаше по-скоро на тихото ръмжене на двигател на мощна кола.

Отправихме се към предната част и се оказа, че там, точно както Ордуей бе предрекъл, към корпуса беше прикрепен голям сив блок експлозив С4, който все още носеше отпечатъците от пръстите на Беноа. От него стърчаха червена, бяла, синя и жълта жица, свързани към мобилен телефон, който само чакаше да предаде електрически заряд след обаждане.

— Заредено е! — прошепнах аз.

— Значи по-добре да го намерим, преди да е скочил от кораба — отвърна Кайли. — Да се разделим. Ти се качи горе, а аз…

Звукът от удар беше висок и ясен, напълно отчетлив на фона на монотонното ръмжене на двигателя.

— Беноа — каза Кайли, изричайки името само с устни.

Последва второ тупване.

Машинните отделения не се славят с добрата си акустика и ние не можехме да определим откъде идва звукът. Аз тръгнах наляво, а Кайли надясно и двамата внимателно започнахме да се приближаваме към източника на звука.

И тогава последва нов шум. Този път беше човешки глас, но заглушен. За мен беше нещо като дежавю, защото звуците бяха същите, каквито Спенс издаваше преди час. Само че този път не можех да съм сигурен за източника им.

Беноа беше умен и доколкото го познавах, това можеше да се окаже капан. Можеше да ни е чул да идваме и да е решил, че приглушен вик за помощ ще ни накара да излезем от прикритието си.

Направих знак на Кайли да стои настрана.

— Полицейско управление на Ню Йорк! — изкрещях аз. — Излез с ръце на тила!

Гласът долетя до нас още по-силен и ясен. Звучеше отчаяно, ядосано и напълно неразпознаваемо. Насочих тялото и оръжието си по посока на звука и тогава го видях. Беше възрастен мъж, очевидно член на екипажа, завързан с тиксо за една тръба.

— Насам! — изкрещях аз на Кайли и приклекнах, за да отлепя тиксото от устата на жертвата на Беноа.

— Полицейско управление на Ню Йорк — повторих.

— Надявам се да сте от бомбения екип — отвърна човекът.

— Не.

— Тогава ме освободете и ме измъкнете от… О, господи! Кайли? Кайли Харингтън? Това ти ли си?

— Здрасти, Чарлс. В момента съм детектив Макдоналд — отвърна тя, докато аз разрязвах тиксото около китките и глезените на човека. — Добре ли си?

— Ще бъда много по-добре веднага щом се махна от тази лодка. Тук долу има три бомби, а някъде горе има един маниак с мобилен телефон, който възнамерява да ги взриви.

— Беноа. Преди колко време излезе? — попитах аз.

— Може би има пет минути. Той е луд. Мисли си, че снима филм. Няма камера, но тази откачалка си мисли, че прави филм.

— Не може да ги взриви, докато не слезе от яхтата — казах аз. — Имаш ли някаква представа как смята да се измъкне?

— Мисли да открадне едната от лодките „Зодиак“. Когато се отдалечи достатъчно, ще набере номера на онзи телефон и ще ни прати по дяволите.

— Не и ако успеем да го спрем — отвърна Кайли и помогна на човека да се изправи. Щом стъпи на крака, той се олюля и се хвана за една хромирана тръба.

— Чарлс, сега ще те оставим сам — каза му тя. — Как най-бързо можем да стигнем до мястото, където Шели държи „Зодиаците“?

— По стълбище D, червената врата — посочи човекът.

Тръгнахме натам.

— Кайли, почакай! — изкрещя той след нас. — Има още нещо, което трябва да знаете. — Двамата спряхме едновременно. — Беноа ми показа сценария си. Иска да взриви яхтата, когато Статуята на Свободата е в кадър.

— Какво значи това? — попита Кайли.

— Значи, че когато е в реката и статуята се появи в задния план, ние ще сме мъртви.