Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (64)

62.

Колкото по-голямо е престъплението, толкова по-вероятно е да се появи някоя важна клечка, която да пречи на полицията да разследва случая. При нас това бе един близък приятел на Шели Трегър, който по една случайност беше и кмет на Ню Йорк.

Трегър вече беше прехвърлен на носилка и щеше да бъде транспортиран към болница „Ленъкс Хил“, когато лично кметът, придружен от целия си антураж, се появи на местопрестъплението. След като поздрави приятеля си за това, че бе проявил благоразумието да носи защитна жилетка, Негова Чест се обърна към Кайли:

— Детектив Макдоналд, не бяхте ли вие човекът, който ми обеща да заловите този маниак, преди да е напуснал града? Като ви гледам как спазвате обещанията си, предричам ви доста светло бъдеще… като политик.

— Стан! — извика Трегър от носилката. — Ако не беше Макдоналд, пред мемориалния комплекс щеше да има повече мъртъвци, отколкото вътре в него. Същото важи и за детектив Джордан. Полицаите тук са най-добрите, не ставай гаден. Остави ги да си вършат работата.

— Хубаво — измърмори кметът, — а аз ще си върша моята. Ще прекратя седмицата „Холивуд на Хъдсън“.

— Стан, скачай в линейката, ще те оставя пътьом в лудницата, защото очевидно си си загубил ума! — каза Трегър и се намръщи от болка, докато се изправяше на лакът. — Какво послание искаш да изпратиш на Холивуд? Че нюйоркчани бягат, когато стане напечено? Или че имаме най-бързите, най-умните и най-смелите полицаи на света и никой никъде не пази по-добре гърба на филмовата индустрия от отдел „Специални клиенти“ на Нюйоркската полиция?

— Какво искаш да кажеш, Шели? Ако спрем сега, значи терористите печелят? — попита кметът.

— Не знам кой печели — отвърна Трегър, — но съм дяволски сигурен кой ще загуби. Ако се откажеш сега, следващия ноември ще е истински късмет, ако събереш и пет гласа от Стейтън Айланд. Мисли за бъдещето, Стенли.

— Добре, ще изчакам още един ден — съгласи се кметът.

Всеки, който в този момент би си помислил, че той ще се извини за това, че й се е нахвърлил с обвинения, или че ще я поздрави за това, че е елиминирала стрелец, явно не познаваше добре Негова Чест.

— Кое е мъртвото момиче? — попита той.

Кайли му каза.

— И какво следва?

— Ще прегледаме съобщенията и гласовата й поща — отвърна Кайли. — Тя е най-близкият човек до човека, когото търсим, Гейбриъл Беноа. Стесняваме обръча около него.

— Ще ви попитам още веднъж — прекъсна я кметът. — Все още ли смятате, че ще заловите този човек?

— Да, сър, абсолютно! — отвърна Кайли, без да се поколебае нито за миг.

Не мислех, че е възможно, но тя всъщност звучеше по-уверено, отколкото, когато изричаше същите тези думи преди две нощи и четири трупа.