Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (95)

93.

Двамата с Кайли стояхме плътно притиснати към дъното на „Зодиака“, очаквайки неизбежното.

— Едно на хиляда, две на хиляда, три на хиляда… — броеше си тихичко тя. Към петнайсет на хиляда неизбежното все още не се беше случило.

— Нещо се е объркало — каза тя. — Я погледни!

Вдигнах глава и надникнах над корпуса.

— Промяна в играта — казах, след като се скрих обратно. — Не мисля, че ще може да я взриви. Говори с някого по телефона.

— Може да звъни на оператор — каза Кайли. — Не бива да му даваме шанс да се опомни. Трябва да се справим с него.

Седнах на дъното на лодката и се пресегнах към въжето на стартера.

Първият от куршумите се заби в двигателя и аз отново се проснах на пода. Още три патрона прелетяха над главите ни.

Чух как „Зодиакът“ на Беноа профуча покрай нас. Преобърнах се, грабнах пистолета и отвърнах на огъня. Просто стрелях, без никаква точност. Беноа направи широк завой и пое обратно към нас. Дръпнах с всичка сила въжето на стартера, но се оказа, че още първият изстрел беше извадил двигателя от играта.

Той откри огън и аз отново се проснах на пода.

— Зак, нямам пистолет — извика Кайли.

— Имам резервен, на глезена ми е — извиках в отговор и чух рева на връхлитащия „Зодиак“. — Този път ще го уцеля, щом мине покрай нас.

Той не мина покрай нас. Взе ни на таран. Пречупи предницата на нашия „Зодиак“ и го подхвана под идеален ъгъл, така че да го наклони и да ме прати зад борда. Излетях от лодката и се стоварих тежко във водата с главата надолу.

Чувствах се така, сякаш някой ме бе издебнал изотзад и ме бе хлопнал здраво с дъска. Пред очите ми плуваха единствено сини петна на черен фон, а след това тялото ми започна да потъва.

Не съм роден плувец и с мъка си пробих път обратно до повърхността. Закашлях се и плюейки вода, потърсих с поглед Кайли. Нашият „Зодиак“ се беше върнал в нормално положение и тя беше все още на него, но ни деляха поне петнайсет метра разстояние.

Беноа обърна лодката си отново, зърна празното пространство между нас и се понесе през него, стреляйки по мен. Някак си бях успял да задържа собствения си пистолет в ръка, вдигнах го над водата и отвърнах на огъня му инстинктивно, без ни най-малка надежда да го улуча.

Неговите куршуми бяха много по-близо до целта. Прорязваха водата вляво и вдясно от мен, а един се заби на педя от носа ми. Гейбриъл мина вдясно от мен и се приготви за нов завой, за да се върне отново. Знаех, че е въпрос на секунди. Бях като риба във варел, а Беноа явно обожаваше стрелбата по лесни мишени.

И тогава през рева на двигателя чух Кайли да крещи:

— Зак, престори се, че те е уцелил! Потопи се!

Беноа отново се приближаваше към мен, но този път много по-бавно, за да може да се прицели по-добре.

Стреля веднъж. Хванах се за дясното рамо, спрях да ритам яростно във водата и потънах право надолу. Последното, което зърнах, преди реката да ме погълне, беше Кайли, коленичила в позиция за стрелба на дъното на нашия „Зодиак“. Беше протегнала напред ръце и се прицелваше в Беноа.

Прицелваше се? С какво?

Минути преди това пистолетът й се бе озовал на дъното на Хъдсън.