Метаданни
Данни
- Серия
- Отдел Специални клиенти (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- NYPD Red, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Стоянка Карачанова, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Маршал Карп
Заглавие: Смърт по сценарий
Преводач: Стоянка Христова Карачанова
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Печатница „Алианс Принт“ ЕООД
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Стоян Меретев
ISBN: 978-954-26-1481-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17492
История
- — Добавяне
49.
Лекси беше открила тайното му скривалище преди няколко месеца. Беше в бюрото. Неговото бюро, единствената мебел, която той беше донесъл в апартамента.
Търсеше машинката за телбод, дръпна рязко най-долното чекмедже и го изтегли цялото. Чекмеджето беше наполовина колкото другите и имаше фалшиво дъно.
Те бяха там, скрити в тайното си пространство. Писма. Много писма.
Очевидно бяха писани от друга жена. Гейб беше имал приятелки и преди да я срещне, и въпреки това тя се подразни от факта, че той беше запазил писмата им, а още по-лошото бе това, че ги беше скрил от нея.
Тя върна чекмеджето на мястото му. Писмата не бяха нейна работа. Закле се пред себе си никога да не ги отваря и чете, но издържа само около десет минути. Накрая се реши на компромис — ще прочете само две-три, колкото да разбере какви са били другите момичета. Това щеше да й е достатъчно. Освен ако не се окажеше, че някоя от тях му е писала, след като двамата с Гейб вече ходеха. Тогава той щеше да разбере какво е истински ад.
Извади чекмеджето и измъкна шепа пликове. Не бяха от жени. Бяха просто служебни писма — от филмови студиа, телевизионни мрежи, продуцентски компании, режисьори, актьори. Прочете шест от тях.
Уважаеми г-н Беноа,
Благодарим ви за представената кандидатура, въпреки това в момента, за съжаление…
За съжаление, вашата история не е сред тези, които биха представлявали интерес…
За съжаление, нашата снимачна програма за следващия сезон вече е…
Всички бяха едни и същи — благодарим ви, но отговорът е „не“. Бяха писма с откази. Стотици писма, някои от които бяха отпреди повече от десет години. Колко тъжно.
В следващите месеци тя не спомена за тях. Искаше й се да си поговори с него за писмата, може би да го успокои и разведри, но това би означавало да признае, че ги е чела.
А сега тя беше направила живота му още по-ужасен. Беше прецакала сцената с обира. Толкова много бе искала да бъде част от филма му, а веднага щом той се съгласи, тя се беше изложила.
Трябваше да намери начин да се реваншира. Щеше да намери как да го направи. И тогава, докато си седеше пред компютъра и ровеше в най-добрите сайтове с холивудски клюки, идеята я осени изведнъж. Истинско вдъхновение. Всъщност идеята беше брилянтна, защото идеално се вписваше във филма.
Отвори нов документ в Microsoft Word и започна да пише:
АЛТЕРНАТИВНА СЦЕНА: