Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Отдел Специални клиенти (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
NYPD Red, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2022)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2022)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Маршал Карп

Заглавие: Смърт по сценарий

Преводач: Стоянка Христова Карачанова

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Печатница „Алианс Принт“ ЕООД

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Стоян Меретев

ISBN: 978-954-26-1481-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17492

История

  1. — Добавяне

49.

Лекси беше открила тайното му скривалище преди няколко месеца. Беше в бюрото. Неговото бюро, единствената мебел, която той беше донесъл в апартамента.

Търсеше машинката за телбод, дръпна рязко най-долното чекмедже и го изтегли цялото. Чекмеджето беше наполовина колкото другите и имаше фалшиво дъно.

Те бяха там, скрити в тайното си пространство. Писма. Много писма.

Очевидно бяха писани от друга жена. Гейб беше имал приятелки и преди да я срещне, и въпреки това тя се подразни от факта, че той беше запазил писмата им, а още по-лошото бе това, че ги беше скрил от нея.

Тя върна чекмеджето на мястото му. Писмата не бяха нейна работа. Закле се пред себе си никога да не ги отваря и чете, но издържа само около десет минути. Накрая се реши на компромис — ще прочете само две-три, колкото да разбере какви са били другите момичета. Това щеше да й е достатъчно. Освен ако не се окажеше, че някоя от тях му е писала, след като двамата с Гейб вече ходеха. Тогава той щеше да разбере какво е истински ад.

Извади чекмеджето и измъкна шепа пликове. Не бяха от жени. Бяха просто служебни писма — от филмови студиа, телевизионни мрежи, продуцентски компании, режисьори, актьори. Прочете шест от тях.

Уважаеми г-н Беноа,

Благодарим ви за представената кандидатура, въпреки това в момента, за съжаление…

За съжаление, вашата история не е сред тези, които биха представлявали интерес…

За съжаление, нашата снимачна програма за следващия сезон вече е…

Всички бяха едни и същи — благодарим ви, но отговорът е „не“. Бяха писма с откази. Стотици писма, някои от които бяха отпреди повече от десет години. Колко тъжно.

В следващите месеци тя не спомена за тях. Искаше й се да си поговори с него за писмата, може би да го успокои и разведри, но това би означавало да признае, че ги е чела.

А сега тя беше направила живота му още по-ужасен. Беше прецакала сцената с обира. Толкова много бе искала да бъде част от филма му, а веднага щом той се съгласи, тя се беше изложила.

Трябваше да намери начин да се реваншира. Щеше да намери как да го направи. И тогава, докато си седеше пред компютъра и ровеше в най-добрите сайтове с холивудски клюки, идеята я осени изведнъж. Истинско вдъхновение. Всъщност идеята беше брилянтна, защото идеално се вписваше във филма.

Отвори нов документ в Microsoft Word и започна да пише:

АЛТЕРНАТИВНА СЦЕНА: