Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (78)

76.

Мики беше прав. Боравенето с експлозивите не беше сложно, но със сигурност не беше и чак толкова просто. От лицето му се стичаше пот, а бялата риза под келнерската униформа плувна в пот, докато поставяше детонатора в блокче С4 откъм десния борд на яхтата.

— Едно е готово, остават още две — каза той на моряка, който бавно се връщаше в съзнание, завързан за дебела стоманена тръба и със здраво запушена уста. — Според моя приятел Мики, на това корито ще са нужни само три експлозива, поставени на правилните места, за да потъне на мига.

Завързаният мъж се задърпа, напрягайки всичките си мускули, от което вените на челото и шията му изпъкнаха като въжета.

— Не прави така — предупреди го Гейбриъл, — ще си докараш някой сърдечен удар или мозъчен кръвоизлив. Отпусни се и чакай фойерверките.

Копър спря да се гърчи.

— Добре — каза Хамелеона. — Знаеш ли, ако двамата с теб се бяхме запознали при други обстоятелства, да кажем в някой бар или нещо такова, обзалагам се, че много щяхме да си допаднем. Имаме толкова много общи неща. Ти стоиш тук долу, в проклетото машинно отделение, докато всички звезди са горе на палубата. Със същите неща ми се налага да се примирявам всеки ден. Или ще играя човек, който чете вестник в задната част на автобуса, или бизнесмен, който слиза от асансьора, или мъртъв войник на бойното поле. Никога не съм героят, никога не съм голямата звезда. Разбираш ли за какво ти говоря?

Единственият отговор на човека беше една сълза, която се плъзна по тиксото, залепено плътно върху устата му, и падна безшумно на пода.

— Знам — продължи Хамелеона, — срамен е начинът, по който се отнасят с нас. Но всичко това ще се промени. Ти и аз ще бъдем във водещите заглавия на утрешните вестници.