Филипа Грегъри
Последните Тюдори (98)

Замъкът Гримсторп
Линкълншир, лятото на 1568 г.

Тайният съвет се събира в двореца Гринич и обявява, че Мери, кралицата на шотландците, ще трябва да се изправи на съд. Не може да бъде върната в Шотландия от английска армия, без да бъде доказана невинността й. Трябва да бъде обвинена, че е убила съпруга си, а наказанието за убийство на съпруг — престъпление, представляващо форма на измяна, тъй като е както убийство, така и бунт срещу естествения порядък на нещата — е смърт чрез изгаряне. Удивително е, че Елизабет не упреква членовете на съвета, задето не са се съгласили с нея — което подсказва на всички ни, че те говорят от нейно име, казвайки онова, което тя не смее. Но Елизабет все пак постановява, че Мери не може да дойде в двора, за да даде обяснение на действията си, като една кралица пред друга. Казва, че двете с Мери не могат да се срещнат, че репутацията на шотландската кралица е опетнена от слуховете. Представата, че жена, провинила се в прелюбодеяние, не може да присъства в двора на Елизабет, щеше да е смешна, ако не беше толкова ужасна, когато се отнася за нашата сродница Мери. Как изобщо ще бъде безпристрастно изслушана, ако не й е позволено да говори? А ако членовете на Тайния съвет, този хор, дирижиран от Елизабет и Сесил, казват, че тя трябва да бъде съдена за убийство, без да може да говори в своя защита, тогава тези двамата със сигурност са решили, че тя е виновна и трябва да умре.

Но Мери е твърде хитра за тях. Тя отхвърля изрезките кадифе и старите обувки, нарича това „нежелан дар“, и сър Франсис, смутен, с дрипите в ръце, казва, че служителят от гардероба е допуснал глупава грешка. Мери казва, че е кралица: носи хермелин, тя е кралска особа. Никой не бива да й изпраща дрехи, подобаващи за друг сан, освен за кралски. И — също така — никой не може да я изправи на съд: тя е миропомазан монарх: единствено Бог може да я съди.

Елизабет отстъпва, ловко и бързо, както само Елизабет умее. Пише на братовчедка си, че това няма да бъде съдебен процес, защото — разбира се! — една кралица не може да бъде изправена на съд. Това е разследване на поведението на полубрата на шотландската кралица, лорд Мъри. Не е обвинена тя, а той. Ще разследват дали е действал предателски, а после ще я върнат на власт. Ще премахнат петното от името й и ще я върнат на трона. Ще бъде освободена от бремето на скандала и ще може отново да вземе сина си под своя опека.

— Ще бъде свободна — казвам. — Благодаря на Бога, че поне тя ще бъде свободна.

През юли най-после получавам отговор от моята леля Бес. В писмото използва новия си печат: лъв, изправен на задните си лапи. Усмихвам се, когато го поглеждам и счупвам печата. Харесва ми да си представям леля Бес с герб, на който е изобразен изправен на задните си лапи лъв: много е подходящо.

Най-скъпа Мери, съжалявам, че не мога да ти дам по-добър отговор, защото бих се радвала да те приема в дома си (в който и да е от многобройните си домове!) заради обичта, която храня към майка ти и към самата теб, скъпа Мери. Но преди да успея да попитам кралицата дали може да те приютя, тя ме помоли да се наема с по-голяма задача от твоето подслоняване. Съпругът ми, графът, и аз, трябва да приемем в дома си гостенка — навярно можеш да се досетиш коя? Ще трябва да се грижим за безопасността й и да я държим далече от нашите врагове, и да следим писмата й и да докладваме всичко, което прави. Тя ще бъде гостенка, но не й се полага да си тръгне, докато ние не я върнем в Шотландия. Ще бъде гостенка, но трябва да преглеждаме всяко писмо, което държи в ковчежето си, и да открием всичко, каквото можем, а после да отсъдим, както намерим за добре.

Сигурно вече се досещаш кой ще ми бъде поверен и защо не мога да те поканя! Кралицата се доверява на съпруга ми, графа, и на мен, за да държим Мери, кралицата на шотландците, на сигурно място до момента, в който кралицата прецени, че може да я върне в Шотландия. Ще направим това, както подобава, представи си каква чест ще бъде за нас да подслоним кралицата на шотландците и да я върнем на трона й, и какви облаги ще ни донесе това. След като тя се върне в Шотландия, с радост бих попитала кралицата дали може да бъдеш освободена и да живееш в една от малките ни къщи.

Изпускам писмото на пода. Чувствам се така зле, както в деня, когато Катрин беше отведена в Тауър, а Елизабет ми нареди да й подам ръкавиците.

— Тя никога няма да се измъкне — предричам. — Мери никога няма да се измъкне. Елизабет я държи оплетена в паяжината си, както държи мен. И двете ще умрем в затвора си.