Филипа Грегъри
Последните Тюдори (31)

Чартърхаус
Шийн, октомври 1559 г.

Майка ми е болна — много я мъчи далакът (трябва да кажа, че това не е изненадващо при жена с такъв тежък нрав^[1]). Но веднага щом узнава каква е целта на Нед, тя нарежда на мен и Мери да се присъединим към нея и съпруга й, господин Стоукс, и Нед в Шийн. Заявява, че трябва сама да й кажа дали искам Нед за съпруг. Приема ме в залата си за аудиенции както подобава на една дъщеря на кралица, каквато е. Мери върви зад мен като миниатюрна придворна дама.

Всичко е строго и официално като годеж. Казвам на майка си: „Напълно готова съм да обичам милорд Хартфорд“, а тя се надига от стола си, идва до мен, усмихва се, слага ръката ми в неговата и казва, че би се радвала да ме види задомена със сполучливо избран съпруг.

Ейдриън Стоукс, застанал почтително зад нея, който не е благородник, а просто добър и практичен мъж, също ни съветва. Всички сме единодушни, че трябва да внимаваме с кралица Елизабет. Това лято тя беше оглупяла от любов по Робърт Дъдли и не обръщаше внимание на никой друг, но ако искам позволение да се омъжа за братовчеда на покойния крал, тя ще насочи вниманието си към мен и ще ме наблюдава по-зорко. Докачлива е по отношение на положението си като всяко незаконородено дете, и изпълнена със страх за титлата си като всеки узурпатор. Никога, никога не трябва да показваме, че знаем, че сме с по-добро потекло и с по-голямо право над трона, отколкото тя. Трябва да се надяваме тя да пренебрегне факта, че аз, една наследница на Тюдорите, искам да се омъжа за Нед, член на семейство Сиймор, сродник на кралското семейство.

Всички са единодушни, че майка ми трябва да пише на кралица Елизабет и да поиска позволение, а после да отиде в двора да убеди Елизабет лично. Петимата заедно съчиняваме вежливо писмо. Пишем:

Графът на Хартфорд проявява благоразположение към моята дъщеря лейди Катрин, и аз смирено моля Ваше Кралско Величество да покаже добрина и великодушие към нея и ако на Ваше Величество бъде угодно, да даде съгласието си за брака й със споменатия граф.

Питам — но какво ще правим, ако откаже? Достатъчно злобна е, за да каже „не“. А Нед хваща ръката ми и ми обещава:

— Ако каже „не“, ще се оженим тайно и тя може да отказва колкото си ще.

Така че писмото е изготвено, Мери изпълнява ролята на писар, а майка ми трябва да го препише на чисто с най-хубавия си почерк, но преди да успее да го направи, внезапно се разболява и казва, че не може да отиде в двора, докато е толкова подпухнала и й е лошо, със сигурност за нея би било непоносимо Елизабет да я види, когато изглежда толкова зле: ще трябва да чакаме, докато се оправи.

— Но в такъв случай какво ще стане сега? — питам настоятелно Нед.

— Ще се върна в двора и ще подготвя почвата за писмото — обещава ми той. — Имам приятели: ние сме влиятелно семейство. Мога да помоля някои хора да се застъпят за нас пред кралицата. Имаме разрешението на моята и твоята майка. Не ни е нужно нищо повече.