Филипа Грегъри
Последните Тюдори (32)

Замъкът Уиндзор
Есента на 1559 г.

Ние с Нед се връщаме в двора поотделно, за да не разбере никой, че кроим нещо, а после сме обзети от колебания. Струва ни се невъзможно да се намесим във водените шепнешком разговори на Елизабет с Робърт Дъдли и да я накараме да ни обърне внимание. Пред нас има опашка от хора: чуждестранни посланици, предлагащи брак, Уилям Сесил с наръч сметки, които тя трябва да подпише, опитващ се да я убеди да подкрепи протестантските шотландски лордове, които се въоръжават срещу своята френска регентка. Сега Елизабет ще бъде посочена за Върховен глава на Църквата, въпреки че е жена. Помислям си как би се възползвала сестра ми Джейн от този шанс да спаси душата на страната и да спаси шотландците от папизъм, и мисълта е горчива. Но е ясно, че кралицата няма време за Нед и мен, и не можем да намерим възможност да я прекъснем.

Дворът жужи от обезпокоителни клюки. Елизабет толкова се безпокои заради французите и шотландците, че не може да изпусне Робърт Дъдли от поглед: но въпреки това приема ухажванията на сър Уилям Пикъринг и всеки ден говори за ерцхерцог Фердинанд така, сякаш възнамерява да се омъжи за него. Сякаш всички, от косовете в отрупаните с ябълки овощни градини до кралицата в покоите й, са с избрания си партньор. Нед и аз сме само една от огромния брой двойки, които се целуват из потъналите в сенки коридори.

Шотландските протестантски лордове се вдигат на бунт срещу регентката Мари дьо Гиз и я побеждават. Обръщат се за помощ към Елизабет, и, разбира се, тя не смее да направи нищо. Ако Джейн беше кралица на Англия, щеше да изпрати армия, за да подкрепи праведната кауза. Но макар че Уилям Сесил спори до изтощение в Тайния съвет и в покоите на кралицата, Елизабет не се осмелява да изпрати нещо повече от една флотилия от кораби, които трябва само тайно да отнесат боеприпаси на шотландските лордове.

Докато всички спорят дали това е достатъчно или кралицата би трябвало да изпрати войска, Нед и аз се измъкваме тайно и се отдаваме на своята тайна любов, безопасно скрита от кралицата и нейните съветници и известна само на неговата сестра Джейни и малката ми сестра Мери. Двете заговорничат в наша полза: Джейни ме кани в покоите си, когато Нед е там, Мери стои на пост, когато се срещаме на кея при реката или в есенните гори край Хамптън Корт. Яздим заедно, зад кралицата и любовника й, докато листата се сипят вихрено в златисто и бронзово навсякъде около нас. Вървим зад тях, внимателно държейки се на крачка разстояние един от друг, а Джоу подтичва зад нас, докато те вървят и си шушукат, хванати под ръка. Елизабет се вкопчва в Робърт Дъдли по време на тази нова криза. Явно не смее да изпълни дълга си към хората от своята вяра. Явно само Робърт Дъдли може да й вдъхне увереност, за да не приема съветите на Уилям Сесил. А мен просто не ме е грижа. Аз съм влюбена, единственото, което искам, е онази рядка подредба на ранните звезди в есенните нощи, която ще ми подскаже, че кралицата е в добро настроение, а майка ми е достатъчно добре, за да дойде в двора да поиска позволение да се омъжа.

Навярно само Уилям Сесил, отдавнашният съветник на кралицата, забелязва тайното ни ухажване, и предполагам, че одобрява. Той е сдържан и мълчалив човек, на когото нищо не убягва. Понякога ми отправя лека усмивка или разменя по някоя любезна дума с мен, когато се разминаваме в галерията или конете ни случайно се оказват редом един до друг, когато дворът излиза на езда. Той предано вярва в реформираната религия и знае, че съм възпитана в същата вяра като сестра си Джейн и никога не бих избрала друга. Начетената му съпруга-протестантка, Милдред, обичаше Джейн, и си мисля, че той търси да открие нещо от сестра ми в мен. Силната му вяра го въодушевява да настоява пред Тайния съвет и кралицата да подкрепят протестантските лордове на Шотландия и да освободят и онова кралство от папата. Знам, че предпочита мен като протестантска наследница, и се застъпва за мен пред съветниците на кралицата, ако не пред нея. Никога не би приел братовчедка ми Маргарет Дъглас, която е наполовина папистка и така или иначе е в немилост, и никога, за нищо на света, Мери, кралицата на Франция, където семейството на майка й, фамилията Гиз, преследва хората от нашата вяра с изключителна жестокост.