Филипа Грегъри
Последните Тюдори (50)

Къщата на коменданта, Тауър
Лондон, лятото на 1561 г.

Когато ставам на сутринта и поглеждам през обкованите с олово стъкла на малкия прозорец, виждам моравата, където построиха ешафода и обезглавиха сестра ми. Ако примижа и се извърна много наляво, мога да видя параклиса, където погребаха отсечената й глава до дребното й посечено тяло. Спя в леглото, което бе нейно, когато беше кралица. Плача във възглавниците й. Седя в стария й стол. Гоблените, окачени по стените, са тези, които висяха в спалнята й.

От другата страна, отвъд Бялата кула и извън полезрението ми, са конюшните, където тя положи ръка върху поводите на коня на баща ни и го умоляваше да не я изоставя. Чувам металическия звук на портата, която се отвори пред него в онзи ден. Това е мястото, на което сестра ми бе коронована, където стана жертва на измяна и където умря. Баща ми също е погребан тук. Това е мястото, на което Елизабет, с изключителна жестокост, избра да ме затвори.

Тя избра внимателно момента, като безсърдечна механична кукла, каквато е всъщност. Усмихваше ми се по време на пътуването, махаше на тълпите край пътя. Проявяваше благосклонност към мен пред испанския и френския посланик. Не каза нищо, дори на Робърт Дъдли, когато той й съобщи новината, която отключи ревнивата й ненавист. Тя даде на всички — дори на мен — да разберем, че все още съм наследница, точно както бях преди той да й предаде признанието ми, че съм нейна братовчедка, нейна придворна дама, фаворитка, момиче, на което гледа като на своя дъщеря. Всъщност тя се държеше така, сякаш той не бе казал нищо, сякаш не бе чула нищо. Сякаш никога не бе направено признание, и Бес Сейнт Лоу и Робърт Дъдли също не бяха казали нищо.

Тя ми позволи да се върна по-рано в Лондон и — когато можеше да действа лесно и бързо, тайно и без никой да й попречи — нареди да ме арестуват и затворят под ключ в тези три стаи, с изглед към Тауър Грийн, където обезглавяването на сестра ми се разиграва отново и отново в представите ми всеки път, щом погледна навън през прозореца.

Разбира се, тя няма да ме обезглави. Не съм толкова страхлива, че да си представям, че нещата са по-лоши, отколкото са в действителност. Тя се гневи, но аз не съм извършила престъпление. Ще ме държат тук, в относително удобство, с домашните ми животни и дамите ми, докато се роди бебето, докато Нед се прибере у дома, а после двамата ще я помолим за прошка и ще бъдем освободени и ще трябва да отидем да живеем тихо в Хануърт, докато тя забрави или ми прости. В най-лошия случай ще се отнася с мен така, както с нашата братовчедка Маргарет Дъглас — с подозрение и неприязън. Подобно на нея, ще отгледам своя син, в чиито вени тече кръвта на Тюдорите, и ще се смея тайно.

Независимо дали това ми харесва или не, ако родя момче, то ще бъде следващият крал на Англия: моите права ще преминат към него. Това може да направи Елизабет по-мила към мен, тъй като тя ще може да го възпита като свой наследник, и тогава никой не може да настоява тя да се омъжи. Но, тъй като става дума за Елизабет — безплодна Тюдор от тираничен род, — то може да я накара да ме намрази още повече, мен, по-красивата и по-млада братовчедка, сторила онова, което тя не може. С Елизабет човек никога не може да бъде сигурен. Не мога да предположа какво мисли. Никога не бих си представила, че ще хвърли в затвора жена, кого трябва всеки момент да роди, и не е сторила нещо по-лошо от това да се омъжи за младия мъж, когото обича.

Докато тя утвърждава управлението си, цялата страна и аз осъзнаваме, че тя е едновременно могъща и безскрупулна. Наистина смятам, че тя е тиранин, не по-добра от баща си, но не се боя, че ще ми стори нещо по-лошо от това да ме задържи в този позорен плен до раждането на сина ми. Иска да бъда унизена, и триумфира. Всъщност наистина ме унизи много.

— О, не, тя подготвя нещо далеч по-лошо — казва сестра ми Мери, като се покатерва в един от високите ми столове за хранене и се обляга назад: малките й крачета стърчат пред тялото.

— Какво може да бъде по-лошо? — питам.

Мери е единственият ми посетител, въпреки че дворът се е върнал в Лондон, и е придружена от жена, която със сигурност ще ни шпионира и ще докладва всичко, което кажем. Никой друг не идва да ме види. Позволено ми е да ме обслужват три дами, изпратени са ми роклите ми и блюдата ми с фамилния герб и сребърните ми вилици, конопарчетата, които Джейни ми подари, в тяхната клетка. С мен са и половин дузината кученца на Джоу в тяхната кошница, а Джоу наглежда всички тях, докато Рибън наблюдава нея. Господин Носльо изучава стените и огнищата на трите стаи отново и отново, обикаля отново и отново, отива от гоблена до полицата на камината, от масата — на пода, и отново високо горе. По-мъчно ми е за него, отколкото за мен самата, тъй като господин Носльо обича огряната от слънцето градина, а тези стаи са винаги тъмни и задушни през деня и студени нощем.

— Кралицата е решила, че е имало заговор — казва Мери тихо. — Мисли, че испанците са уредили женитбата ти с Нед и че ще я свалят от престола и ще направят теб кралица, а него — консорт, а синът ви ще бъде отгледан като наследник, съперник на френската кандидатка — кралицата на шотландците.

Взирам се в Мери:

— Това е лудост. Нед е по-убеден протестант от когото и да било в Англия, а аз съм сестра на Джейн Грей! Никой не може да мисли, че бихме приели папизма заради трона на Англия. Никой не би могъл да предположи, че бихме се съюзили с испанците!

На вратата се потропва и шпиониращата жена се разсейва.

— Но тя вярва, че е така — прошепва Мери бързо. — Защото това е нещо, каквото тя самата би направила. Тя беше готова да стори всичко, за да стане кралица. Не осъзнава, че не всички хора са еднакви. Никога не би се омъжила по любов, затова не вярва, че ти си го сторила.

— Някой трябва да й каже, че не съм имала подобни намерения! — възкликвам. — Робърт Дъдли трябва да й каже. Уилям Сесил ще й каже, че винаги съм му докладвала за думите и постъпките на испанския посланик!

Мери поклаща умната си главица:

— О, Господи, в двора положението е много по-лошо! Сега тя подозира и тях двамата. Робърт Дъдли — защото е знаел за женитбата ти…

— Защото самата аз му казах! А той й съобщи още на другия ден!

— А Нед е във Франция и на път към Рим. Тя смята, че той ще докладва на папата.

— Той е с Томас Сесил! Нима Уилям Сесил вярва, че родният му син е станал папист?

— Именно, казах ти, в двора е ужасно. Тя не спира да пита защо двамата биха отишли в Рим, ако не за да се срещнат с папата? Сесил знаел ли е? Това негов заговор ли е? Положението изглежда много тежко.

— Само ако приемаш всичко за държавна измяна.

Шпиониращата ни жена се връща на мястото си и мести поглед от едната от нас към другата, боейки се, че е пропуснала нещо. Отправяме й любезните си, красиви усмивки.

Мери скръства малките си ръце в скута и ме гледа спокойно:

— Точно това мисли през цялото време. Особено за нас, братовчедките.

Изправям се и изопвам надиплената си рокля върху корема, за да може да види колко съм наедряла. След позора от ареста ми се обличам в свободни рокли и всеки може да види, че наближава времето ми за раждане.

— Приличам ли на жена, която се готви да избяга в Испания? Приличам ли на жена, способна да поведе изменническа армия срещу кралицата на Англия?

— Не, на мен не ми приличаш — казва Мери овладяно. — Ще отида да говоря със Сесил.

— Не, не прави това — толкова се страхувам да не арестуват Мери като съучастница в заговор. Ако са достатъчно луди да арестуват мен, са достатъчно луди и да обвинят Мери. — Не прави нищо. Просто си стой кротко в двора и служи на кралицата възможно най-добре. Опитай се да се държиш нормално. И не идвай пак твърде скоро.

— Не искаш да ме виждаш?

Долавям, че е засегната.

— Не искам да се излагаш на опасност. Не искам още едно от момичетата Грей в Тауър. Две стигат. И двете сме също толкова невинни, колкото беше Джейн. Не искам да бъдеш заключена тук, където убиха Джейн и измъчват мен.

Тя се избутва до ръба на стола, леко се спуска и стъпва на краката си. Отива до прозореца и се изправя на пръсти, за да погледне навън към моравата, където умря сестра й.

— Не се съмнявам, че тя е на небето — казва упорито. — Не се съмнявам, че си се омъжила по любов, а не заради някаква стратегия. Не се съмнявам, че съдбата ни е да направим онова, което ни се струва правилно, без значение какво мислят хората.

Затварям очи, за да прогоня гледката на дръвника.

— Сигурна съм, че тя е на небето — съгласявам се. — И наистина се омъжих по любов, и още го обичам. И, разбира се, трябва да живеем, както ни диктува собствената ни съвест; но наистина искам да бъдеш много предпазлива с поведението, приятелите и вярата си.

— Предпазлива съм — казва Мери, която не се бои от нищо. — Получих позволение от Уилям Сесил да те посетя и после трябва да му докладвам впечатленията си. Аз съм както твоя сестра, така и негов шпионин. Мисля, че всеки шпионира за някого.

— Можеш да му кажеш всичко — казвам. — Нямам нищо за криене — улавям любопитния поглед на шпионката, влязла заедно със сестра ми. — Нямам нищо за криене — повтарям.

— Знам — казва Мери. — Ще кажа на Уилям Сесил, че е най-добре да те пуснат да отидеш в Хануърт. Редно е да родиш бебето си, което ще е потомък на рода Сиймор там, в семейния дом на Нед, и е редно синът ти да бъде кръстен в семейния си параклис.