Филипа Грегъри
Последните Тюдори (26)

Дворецът Хануърт
Мидълсекс, пролетта на 1559 г.

Вместо да гледам как Елизабет тържествува със съкровищата и трона, които някога принадлежаха на сестра ми и трябваше да бъдат наследени от мен, отивам да отседна при Джейни и майка й, лейди Ан Сиймор, в прекрасната им къща в провинцията. Вземам маймуната господин Носльо и малкото коте Рибън, и новото кученце Джоу, а всички в Хануърт се влюбват в тях и никой не ми нарежда да ги прибера в клетките им. Сигурна съм, че изобщо не липсвам на никого в двора, освен може би на Хенри Хърбърт, чиито продължително задържащи се върху мен погледи ми подсказват какво си мисли сега: че е допуснал голяма грешка, когато е позволил да го разделят от братовчедката на кралицата. Другият ми бивш обожател, испанският посланик, е много сдържан, в очакване да види как царственият му господар — на сигурно място, далече в собствените си земи — ще се справи с новата кралица и дали тя ще го приеме за съпруг, както е обещала.

Съмнявам се, че тя изобщо забелязва отсъствието ми. Разбира се, вълнуващо е това, че всички сериозни испанци изчезнаха, а печалната кралица Мери е мъртва и всички са млади, всички подкрепят църковната реформа и са склонни към кокетство и флирт. Елизабет, в самия център на всичко, главозамаяна от собствената си важност и съзнанието, че най-сетне е в безопасност, ходи навсякъде с Робърт Дъдли, девера на сестра ми Джейн, сякаш са влюбени, внезапно получили ключовете за собствения си палат. На практика постоянно се държат за ръце: трябва да са зашеметени от облекчение. Този внезапен преход от затворническите помещения на Тауър до кралските апартаменти е истинско чудо. Сигурно и двамата са си мислили, че ще положат глави на дръвника, а сега облягат бузи на най-финия лен, с избродирани по него коронки. Майка й е била обезглавена, неговият баща — също. И двамата са дълбали имената си по стените на килия в Тауър и са броили дните до евентуалния съдебен процес. Сигурно е истинско блаженство да изминеш потъналия в сенки ходник до портата и да излезеш, потегляйки към кралския двор. Сестра ми, разбира се, измина обратния път — от кралските покои до ешафода — и именно бащата на Робърт стана причина за хвърлянето й в тъмница. Заговорът за поставянето на Елизабет на трона беше последната капка, която преля чашата, и причина за екзекутирането на Джейн. Не забравям това, когато виждам триумфа им: просешки триумф. Чудя се как не се срамуват.

Но никой освен мен не мисли за това, а и аз се опитвам да пропъдя тези мисли. Новият двор на Елизабет е препълнен с хора, втурнали се обратно насам от Швейцария или Германия, или където там са се крили от Инквизицията. Конете сигурно окуцяват и рухват по пътищата от Цюрих чак дотук. Нашата голяма приятелка, лейди Бес Кавъндиш, овдовяла, омъжена за поредния богат мъж, и убедена лутеранка, се появява в двора и отново е най-добра приятелка с нас и голяма поддръжница на Елизабет. Херцогинята на Съфолк, нашата млада и прекрасна доведена баба Катрин Брандън, също се появява отново, завръщайки се от изгнание със своя втори съпруг от неблагороден произход и две прелестни малки деца. Всичко живо иска служби, имоти и услуги, всички изведнъж се оказват най-добри приятели на най-самотното момиче в Англия. Гувернантката на Елизабет, Кат Ашли, отново е до нея, след известно време, прекарано в затвора „Флийт“ за измяна. Елизабет вече не е презряната нечистокръвна сестра: тя е протестантската принцеса, която възстанови реформираната вяра в Англия, тя е героинята на всички реформатори, сякаш сестра ми Джейн никога не е живяла, сякаш аз — родена поддръжница на реформираната религия, с кралско потекло — не съществувам.

Не получавам признание за това, че съм била сестра на кралица, кралица, царувала само девет дни, но приветствана от всички, които сега се тълпят в протестантския кралски двор. Елизабет не храни чувства на роднинска привързаност: изпитвала е ужас в близост до баща си, безпокойство — в близост до своя полубрат, крал Едуард, който обичаше Джейн толкова нежно, и бе отявлена неприятелка на своята полусестра, кралица Мери. Докато аз бях отгледана от майка, която говореше всеки ден за близкото ни родство с кралската фамилия, Елизабет е израсла сама, майка й е била мъртва, баща й се е женил за други жени. Затова не съм изненадана, че не ме поздравява с удоволствие, и си позволявам да вдигна брадичка, да повдигна вежди, и да й отговарям почти като равна. Да я засенчвам по изящество и красота през всеки ден в тези часове на нейния гръмко провъзгласяван триумф е единственото ми отмъщение. Тя е нелепо суетна, изпълнена с отчаян копнеж да бъде смятана за най-красивото момиче в двора, в Англия, в света — но ето ме мен: слаба и стройна, докато тя е подпухнала от воднянка, с ведър поглед, докато тя е уморена, безгрижна, докато тя всеки ден има нови отговорности и научава за нови неща, от които трябва да се бои; умея да оцелявам също като нея, но съм с бяла кожа и руса, докато тя е — да си го кажем честно — с лош цвят на кожата и рижа. Мога да я подлудя само като прекосявам стаята, и така и правя.

Още по-добре е за мен, че тя със сигурност е твърде заета да мисли за подкрепата, която оказва на протестантите в Швейцария, да се тревожи за утвърждаването на религията на англичаните, за борбата си да бъде провъзгласена за върховен глава на Англиканската църква — сякаш една жена може да заема такъв пост! — за да възрази срещу моите дребни прояви на дързост. Толкова по-добре за мен, че имам Хануърт, където да избягам, защото майка ми ме упреква гневно и ми казва, че съм глупачка да измъчвам една неспокойна млада жена, току-що възкачила се на трона, но аз си мисля за него като за трона на Джейн и приемам Елизабет като суетната, нагло амбициозна дъщеря на един свирач на лютня и една блудница.

Тя обещава, че ще назове наследницата си, но не го прави. Би трябвало да посочи мен, но избягва името ми. Докато не постъпи така, както подобава на една кралица — докато не се омъжи и не роди наследник или не посочи такъв, — няма да спечели уважението ми, а и тя от своя страна не проявява уважение към мен.

— Толкова си права — казва Джейни Сиймор съчувствено. Обръща глава, за да се закашля в ръкава си, и цялото й тяло се разтърсва от силния спазъм. Но тя се усмихва, когато се обръща отново към мен, с блеснали от треска очи. — Права си, всички знаят, че тя не е истинската наследница, всички знаят, че е незаконородена, но няма кой да вземе твоята страна. Всички привърженици на реформираната религия вярват, че Елизабет е най-доброто, което могат да получат, и дори папистите не смеят да предложат Мери, кралицата на шотландците, която е наполовина французойка.

Държа господин Носльо на скута си и го гъделичкам по дебелото коремче. Затворил е очи от удоволствие. От време на време се прозява леко — а може би се смее тихо.

— Ако бях омъжена… — спомням си как семейство Дъдли крояха планове, заеха се да ги осъществяват и се бореха за Джейн. Къде бих могла да бъда сега, ако имах влиятелно семейство, което да организира заговор в моя подкрепа, ако баща ми беше още жив? Ако имах съпруг и баща му осъзнаеше какви бихме могли да бъдем?

— О, да, но семейство Хърбърт няма да рискуват да предприемат нещо срещу Елизабет.

— Никога не мисля за Хенри Хърбърт — лъжа аз, а Джейни улавя погледа ми и избухва в звънък смях, който завършва с пристъп на кашлица.

— Разбира се, че не мислиш. Но все още си наследница на трона, и баща му не забравя това! Сега винаги е толкова любезен с теб!

— Не ме е грижа! — тръсвам глава и поставям господин Носльо да седне на малкия си задник, така че да ни наблюдава със сериозния си поглед.

— Но трябва да се омъжиш — казва Джейни, след като си поема отново дъх. — Елизабет няма да ти намери добра партия за женитба. Иска да ухажват единствено нея. Би превърнала в монахини всички ни, ако можеше. Майка ти нищо ли не планира за теб сега, когато кралица Мери не те посочи за наследница след Елизабет, сега, когато Елизабет не ти обещава, че ще я наследиш?

— Надява се, че Елизабет ще започне да ни оказва благоволение — казвам. — Бих имала възможност за по-добър брак, стига само Елизабет да ни признае — нас, нейните роднини. Но очевидно тя мисли само за себе си. Аз съм съвсем забравена. Дори нямам истинско място в личните й покои. Не съм в най-близкото й обкръжение. Все едно че съм някаква непозната, която се навърта и чака отвън в залата за аудиенции като молителка, когато мястото ми е вътре, като на нейна сродница. Кралица Мери никога не би се отнесла така с нас.

Джейни поклаща глава.

— Това е просто ревност — казва тя, докато вратата към личния й кабинет се отваря и красивият й брат Нед подава глава в стаята и, виждайки, че с Джейни сме сами, влиза.

— Що за мрежи предете, малки паячета такива? — пита той и се тръсва на едно столче до огнището между нашите две места.

Усещам как се поизправям в стола си, повдигам лице към светлината и го накланям под най-подходящ ъгъл. Обожавам Едуард Сиймор още откакто беше сгоден за сестра ми Джейн и тогава й казах, че той е най-красивият млад мъж на света, с най-милите очи: но тя не искаше и да чуе. Сега го виждам почти всеки ден и той ми подхвърля закачки с фамилиарността на стар приятел, но все още си мисля, че е най-красивият млад мъж на света.

— Говорим за женитба — казва Джейни, предизвиквайки ме да възразя.

— Не за нашите женитби — уточнявам припряно. — Не се интересувам от женитба.

— О, колко жестоко! — възкликва Нед и намига. — В двора ще има много разбити сърца, ако живеете и умрете като девица.

Изкикотвам се и се изчервявам, и не се сещам за подходящ отговор.

— Разбира се, че тя трябва да се омъжи — казва Джейни. — И то за някой от възможно най-подходящо семейство. Но за кого? Ти как мислиш, Нед?

— Някой испански принц? — пита той. — Испанският посланик не е ли ваш голям почитател? Някой френски благородник? Нима едно момиче като лейди Катрин Грей, толкова близо до трона, толкова прекрасно, не може да устреми поглед толкова нависоко, колкото пожелае?

— Какво говорите! — възкликвам с престорена скромност, но съм изключително развълнувана от този неуместен разговор. — Решението зависи от близките ми.

— О, не испанец! Тя не иска да заминава за Испания — казва Джейни безгрижно. — Не мога да я пусна да замине. Тя трябва да си намери някой красив англичанин, разбира се.

— Не познавам дори един — заявява Нед. — Никой, който да е достатъчно красив. Не бих имал представа откъде да започна да търся. Всичките ми приятели са невзрачни и не твърде умни, а аз… — млъква рязко и поглежда право към мен. — Нима не бихте обмислили мен? Семейството ми има отлично положение.

Чувствам как руменината плъзва по бузите ми:

— Аз… аз…

— Що за въпрос! — Джейни кашля леко, за да прочисти гърлото си. — Предложение за брак ли правиш, Нед? Внимавай, защото съм свидетелка!

— В отсъствието на някой по-подходящ… — очите му не се откъсват от горящите ми бузи, от устата ми. Толкова е близо и погледът му е толкова интимен, та почти си помислям, че може да се наклони напред и да ме целуне.

— Шегувате се — успявам да прошепна.

— Само ако шегата ви се нрави — отвръща той.

— Разбира се, че й се нрави! — възкликва Джейни. — На кое момиче не би се понравила някоя шега за любовта?

— Да ви напиша ли поема? — пита ме той.

Той е чудесен поет: ако напише поема за мен, бих се прочула само заради това. Наистина мисля, че ще припадна от топлината, която нахлува в лицето ми и от силното пулсиране в ушите си. Не мога да откъсна поглед от топлите му, усмихнати очи, а той продължава да ме гледа в устата, сякаш иска да се наведе напред, доближавайки се все повече и повече до целувката.

— На лов ли бяхте? — питам напосоки. — Как е конят?

Как е конят? Преди изпитвах смущение: сега ми се иска да можех просто да умра. Като че ли не мога да говоря друго освен глупости, сякаш устните ми искат да ме издадат пред него, да го уверят, че не мога да мисля за нищо, когато е толкова близо. Джейни се взира озадачено в мен, а Нед се изсмива късо, сякаш разбира напълно вихъра от глупави мисли, в който се въртя. Изправя се лениво на крака.

— Конят беше много покорен — казва, свеждайки усмихнат поглед към мен. — Нали знаете: подтичваше в тръс насам-натам, галопираше, когато беше нужно. Много добър кон е. Спира, когато му се каже, и това също е приятно.

— Зная — преглъщам, докато Джейни наблюдава и двама ни с внезапно събудено внимание.

— Ще се върна да въведа и двете ви на вечеря — предлага Нед. Когато се изправя в цял ръст, той е прелестно красив, висок, с кестенява коса, с пъстри очи: изглежда строен и силен в бричовете си за езда и високите ботуши. Дръпва надолу жакета си за езда, така че той прилепва към стройната му талия, покланя се на мен и на сестра си и излиза от стаята.

— О, Боже мой! Ти го обичаш! — възкликва ликуващо Джейни и отново избухва в кашлица. Господин Носльо скача от скута ми и отива до вратата, сякаш иска да последва Нед. — Лукаво малко създание такова! През цялото това време си мислех за Хърбърт, а ти обичаш брат ми и си пазила това в тайна през цялото това време! „Как е конят?“ О, Господи! „Как е конят?“

На път съм да се просълзя от смях и срам.

— О, не казвай нищо! Не изричай нито дума повече.

— Какво си мислеше?

— Изобщо не мислех! — признавам. — Само го гледах. Не можех да измисля нищо, докато ме гледаше.

Джейни допира ръка до сърцето си.

— Е — казва тя, поемайки си с усилие дъх, — мисля, че това отговаря на въпроса ни. Ти ще се омъжиш за Нед, а аз ще ти бъда зълва. Ние от семейство Сиймор не стоим по-долу от който и да било благороднически род в Англия, собственият ти баща избра нашия Нед за сестра ти Джейн. Сега ти можеш да се омъжиш за него и колко щастливи ще бъдем! А аз ще бъда леля на един малък престолонаследник. Никой няма да може да отрече положението ти, когато имаш в люлката момче с кръвта на Тюдорите и на Сиймор! Очаквам Елизабет да стане негова кръстница и да го посочи за свой наследник, докато не се сдобие със собствен син.

— Елизабет ще побеснее, ако се оженим — отбелязвам с наслада.

— Напълно. Но после ще трябва да те приеме в личните си покои, като една от старшите й придворни дами. Ще бъдеш нейна роднина по две линии, независимо от това дали й харесва, или не. Тя ще трябва да направи сина ти свой наследник: всеки би настоявал за това. Само си помисли! Моят племенник — крал на Англия!

— Почитаемата лейди Хартфорд — казвам, изпробвайки титлата, сякаш допирам топ плат до лицето си, за да видя цвета на фона на светлата си кожа.

— Отива ти — казва Джейни.

* * *

Всичко започва като малко повече от обикновена шега. С Джейни сигурно сме си предлагали взаимно половин дузина кандидати в годините, откакто сме приятелки, но докато Нед язди с нас и се разхожда в градината, въвежда ни на вечеря и залага на победата ни, докато играем карти вечер, той продължава да поддържа сърдечен, закачливо свойски тон в разговорите си с мен, а аз се изчервявам и кикотя и полека, полека започвам да намирам отговори. Постепенно, предпазливо, преминаваме от шега към истинско ухажване, и аз разбирам, че съм истински, искрено влюбена, за пръв и последен път.

Всеки може да го види. Не само Джейни отбелязва, че сме прекрасна двойка, че си подхождаме по ръст, външност и потекло. Всички от прислугата сякаш са се наговорили да ни оставят насаме или да посочват на всеки от нас къде е другият.

— Негово благородие е в двора на конюшнята — казва ми един от конярите, когато се появявам на входа, за да отида на езда.

— Лейди Катрин е в градината и разхожда мопса си — казват му, когато се появява, след като е отишъл да изпълни някаква поръчка на майка си.

— Дамите са в библиотеката… младите дами шият в личните покои… негово благородие се е отдал на молитва, негово благородие ще се прибере у дома по пладне… — всички насочват Нед към мен, а мен — към него, докато вече прекарваме всеки ден заедно, по цял ден, и всеки път, когато го видя, потръпвам, сякаш го виждам за пръв път, а всеки път, когато ме оставя, ми се иска да не си отива никога.

— Обичаш ли го истински? — прошепва Джейни с копнеж, когато уж трябва вече да заспиваме, легнали заедно в голямото й легло с дръпнатите около нас завеси, с мопса, котето и маймуната господин Носльо, сгушени и завити с нас.

— Не мога да кажа — отвръщам предпазливо.

— Значи — да — заявява тя със задоволство. — Защото всеки може да каже „не“.

— Не бива да казвам нищо — поправям се.

— Значи го обичаш.

* * *

Разбира се, майката на Нед и Джейни, лейди Ан Сиймор, вижда това по-добре от всеки друг, и една сутрин повиква двете си деца в личния си параклис. Аз не съм поканена. Сигурна съм, че ще забрани и на двамата да се виждат с мен. Ще бъдем разделени, зная го. Ще ме изпратят у дома. Ще стана нежелана тук. Тя ще каже, че една сестра на Джейн Грей не може да бъде виждана да флиртува с бившия годеник на Джейн Грей. Тя е страховита жена, с много високо мнение за себе си. Вторият й брак може да е бил с човек, стоящ по-ниско от нея, но първият й съпруг беше най-изтъкнатият мъж в Англия след краля, и тя настояваше на положението си като съпруга на лорд-протектора. Ще каже на своя син и наследник, че вече е подготвила женитбата му с някоя много високопоставена жена, и че не бива да ме ухажва.

— Направи го — потвърждава Джейни, като се втурва обратно от параклиса в спалнята, която делим. Ахва и притиска ръка до сърцето си. — Дойдох възможно най-бързо. Знаех, че отчаяно ще искаш да научиш какво е казала.

Грабвам котарака Рибън от стола му, за да може Джейни да седне, но трябва да изчакам, докато руменината залива лицето й и пак се отдръпва, и тя си поема дъх. Веднага щом е в състояние да говори, казва:

— Каза на Нед, че не трябва да ти обръща специално внимание, че не е подходяща компания за теб, нито ти — за него.

— О, Боже мой! — възкликвам. Смъквам се на леглото и стискам ръцете на Джейни. — Знаех си! Тя ме мрази! Той какво каза? Ще се откаже ли от мен?

— Той беше чудесен! — възкликва Джейни. — Толкова спокоен. Говореше така зряло. Не се разтревожи ни най-малко. Никога не съм мислила, че ще се противопостави така на майка ни. Каза, че няма нищо лошо младите хора да общуват един с друг, и че нямало причина да те отбягва, било тук или в двора. Почитаемата ми майка каза, че той не бива да ти обръща специално внимание, както прави сега, а той каза, че кралицата очевидно не възразява срещу едно приятелство между вас двамата, тъй като никога не е казала нищо срещу това, и знае, че сте тук заедно.

— Казал е това? — зашеметена съм от увереността му.

— Да. И при това — много хладнокръвно.

— А какво каза майка ви? — питам немощно.

— Изглеждаше изненадана и каза, че нямала нищо против теб, и нищо против приятелството ни, но че несъмнено кралицата има планове за двама ви, и те едва ли са ти да се омъжиш за Нед. Каза, че кралицата няма да иска да допусне своя братовчедка още по-близо до трона, чрез брак с представител на семейство Сиймор.

— О, Елизабет не я е грижа! — възкликвам. — Тя няма планове за мен. Предпочита да няма планове за мен. Не се сеща за мен.

— Е, точно така каза Нед! — възкликва тържествуващо Джейни. — Каза още и че докато и двамата сте свободни, няма причина да не общувате един с друг, и се поклони и излезе, просто така.

— Просто така ли? — повтарям.

— Знаеш как се покланя и си тръгва.

Той се движи като танцьор, пристъпва леко и въпреки това с изпънати рамене, като мъж, с когото шега не бива. Знам точно как се покланя и си тръгва.