Филипа Грегъри
Последните Тюдори (73)

Дворецът Уайтхол
Лондон, есента на 1564 г.

Никой не вярва, че кралицата възнамерява да се раздели с Робърт Дъдли. Но тя убеждава Джеймс Мелвил, че наистина има такова намерение, а Уилям Сесил подготвя среща на шотландските и английските пълномощници в Бърик за подписване на брачно споразумение и съюз. Джуджето Томазина ме гледа с потайна усмивка, сякаш ние двете, които виждаме Елизабет, когато не се перчи пред шотландския посланик с танцовите си умения или музикалните си познания, или начетеността си, знаем повече, отколкото тези мъже, които са задължени да й се възхищават. За да превърне фаворита си в достоен кандидат, тя решава, че той трябва да стане граф на Лестър и барон Денби, и целият двор присъства в голямата зала, за да види как Робърт Дъдли, син на предател и внук на предател, коленичи пред кралицата и се изправя като граф. Кралица Мери трябва да бъде убедена, че Елизабет обича Робърт Дъдли като брат и го уважава като член на Камарата на лордовете. Но Елизабет не може дори да приключи тази шарада, без да развали постановката. Когато той коленичи в знак на покорство, тя го погалва по тила. Испанският посланик вижда това, всички го виждаме. Тя със същия успех може да оповести пред света, че го обича и той е напълно под нейна власт. Невъзможно е: Мери, кралицата на шотландците, никога няма да приеме огризките на Елизабет, когато те дори не са избутани отстрани на чинията й. Сякаш слюнката на Елизабет още лепне по него.