Филипа Грегъри
Последните Тюдори (106)

Грешам Хаус, Бишъпсгейт
Лондон, пролетта на 1571 г.

Сър Томас е извън себе си от вълнение, а злонравната му съпруга най-сетне има някаква радост в живота си. Елизабет идва да посети търговската зала и магазините, които той е построил, а после ще вечеря в къщата му. Необичайно е, че ще поднесат пиршество на моята братовчедка кралицата в стаите под моите, но на мен не ми се полага да присъствам. Макар да съм в къщата по нейно нареждане, не бива да бъда виждана.

— Да не я виждам? — питам безцеремонно. За миг съм помислила, че просто ще се присъединя към нейната свита от дами на влизане и тя ще използва това гостуване да ме вземе отново на кралска служба без извинение за ареста ми, без коментар. Елизабет е толкова странна в нравите си и толкова студена по сърце, че съм я смятала за напълно способна да ме приеме обратно в двора, без да бъде изречена и дума повече.

— Не — казва лейди Грешам сърдито. — Помолих съпруга си да обясни на лорд Бърли, че би било по-добре, ако изобщо не сте в къщата ни, за да не би да възникне неудобно положение, но той казва, че ще останете в стаята си и че не съществува неудобство за никого.

— Лорд Бърли? — питам.

— Новата титла на сър Уилям Сесил.

Кимвам. Виждам, че старият ми приятел е възнаграден за нестихващата си враждебност към шотландската кралица.

— Ще останете в покоите си — заявява тя.

— Както казахте.

— И няма да вдигате шум.

Разтварям широко очи при грубостта й:

— Не възнамерявах да танцувам — казвам. — Или да пея.

— Не трябва да се опитвате да привлечете вниманието й — поставя условие тя.

— Скъпа лейди Грешам — казвам надменно, въпреки че горната част на шапчицата ми стига до подмишницата й. — Прекарах живота си в опити да избегна вниманието на моята братовчедка, кралицата. Няма вероятност да ревна гръмогласно в поздрав към нея, когато присъства на пиршество в къщата ви. Само се надявам, че успеете да направите всичко в съответствие с предпочитанията й. Мисля, че не сте били често в двора? Живеете в града, нали? И не сте от благороден произход?

Тя надава приглушен, яростен писък и се втурва навън, оставяйки ме да се смея. Да измъчвам лейди Грешам е главното ми развлечение. А едно кралско гостуване ще ми предостави широко поле за действие.

* * *

Всъщност всичко минава съвършено. Елизабет вечеря в залата за пиршества на семейство Грешам и гледа пиеса, която възхвалява могъществото и величието й. После се разхожда из огромното, безумно творение на сър Томас — неговата търговска зала. Търговците не се събират тук, както правят в Борсата в Брюж. Златарите, бижутерите и продавачите на стоки не са се преместили в неговите малки магазини: предпочитат традиционните си сергии или предните стаи на къщите си, на оживените градски улици. Сър Томас е помолил всичките си арендатори да донесат стоката си, за да я види кралицата, и й прави подаръци във всеки магазин. Елизабет приема жадно подаръците и ласкателствата като охранена рижа котка и повиква херолд да оповести, че оттук нататък залата ще се нарича Кралска борса, а сър Томас най-сетне ще печели пари тук и гербът му със скакалеца може да подскача из цял Лондон.

— А вие ще бъдете освободена — казва лейди Грешам, като подава навъсеното си лице през вратата на личния ми кабинет в края на деня. Поруменяла е от самодоволство и вино. — Сър Томас помоли кралицата и тя каза, че можете да ни напуснете.

— Ще се радвам да си тръгна — казвам, запазвайки спокоен тон пред тази непривлекателна приносителка на добри новини, твърде неправдоподобен ангел вестител. — При съпруга си ли ще отида?

— Не знам — казва тя, неспособна да ме подразни с отказ. — Но със сигурност си отивате.