Филипа Грегъри
Последните Тюдори (81)

Чекърс
Бъкингамшир, зимата на 1565 г.

Агнес Хотри не храни особено мили чувства към мен, тъй като средствата за издръжката ми идват от нейните домакински разходи, а съседите й, които я посещават, за да я поздравят за коледните празници, не бива да се срещат с мен. Тя не печели нищо от това, че ме държи в къщата си: не може дори да ме показва. Но тъй като, с изключение на старата й леля и братовчедка й, съм единствената, която би оценила клюките, които научава от Лондон, трябва да дойде при мен, защото ще се пръсне от нетърпение да говори.

— Трябва да ви съобщя — казва тя. — Трябва да кажа на някого — макар че не бива за нищо на света да казвате на милорд, нито на когото и да било, че съм говорила с вас за кралицата.

— Няма да слушам никакви изменнически думи — казвам бързо. — Не мога да слушам.

— Това не е измяна и е общоизвестно — казва тя бързо. — Лорд Робърт Дъдли е предложил брак на кралицата и тя се е съгласила да се омъжи за него на Сретение Господне!

— Не е възможно! — възкликвам. — Сигурно сте чули погрешно. Готова съм да се закълна, че тя никога не би се омъжила за него, нито за когото и да било.

— Ще се омъжи! Ще се омъжи! Готвят се да се венчаят на Сретение Господне.

— Откъде чухте това? — все още не ми се вярва.

— Всеизвестно е — казва тя. — Сър Уилям лично ми каза, но го чух също и от моя приятелка, която има братовчедка на служба при херцога на Норфолк, който заявил, че женитбата не трябва да се състои, но не може да я предотврати. О! — Тя се сепва внезапно, когато мисълта я осенява. — Ами вие? Ако се омъжи, ще ви освободи ли?

— Няма причина да не ме освободи сега — казвам. — Едва ли може да се каже, че съм нейна съперница за вниманието на лорд Робърт. Но със сигурност, ако е омъжена и ако роди син, ще има още по-малко основание да държи затворена мен или сестра ми. Ако се омъжи, навярно ще позволи и на придворните си дами да се омъжат.

— Каква сватба ще бъде! — възкликва Агнес. — Тя със сигурност ще помилва затворници в чест на сватбата си.

— Сретение Господне — казвам, мислейки си за Томас, свит натясно в студената си килия, лежащ на влажния под, оставян да гладува. — Това е чак през февруари.