Филипа Грегъри
Последните Тюдори (35)

Дворецът Уайтхол
Лондон, пролетта на 1560 г.

Казвам, че не искам трона, но не мога да възпра припламването на амбиция, когато се връщам в Уайтхол и откривам, че придворните се отнасят с мен с дълбока почит, както е трябвало да бъде винаги. Главният съветник на кралицата, Уилям Сесил, е спечелил спора за подкрепата на шотландските протестанти и отново заема мястото си: държи да бъдат изпратени английски войски в Шотландия, защитава правата на протестантите — и е съвсем наясно, че аз съм протестантската наследница. Винаги се покланя и разменя с мен по някоя кратка дума за поздрав, сякаш сега проявява интерес към мен, сякаш мисли, че може да дойде моментът, когато ще бъде мой съветник, а Елизабет няма да я има.

Аз съм любимка на всички в двореца. Аз съм обичана принцеса с кралска кръв, вече не съм презряна гостенка. Не съм пренебрегвана бедна роднина, а признатата наследница на кралството. Имам странното усещане, че макар да се намирам на място, което познавам добре, въпреки това всичко е различно. Зад престорените усмивки има нова действителност, сякаш това е второ действие в поетична драма и актьорите са сменили маските си зад параваните и сега същите хора трябва да бъдат приемани като напълно различни.

Братовчедка ми Маргарет Дъглас е нанесла дълбоко оскърбление на кралицата. Един служител на съпруга й, Матю Стюарт, е бил заловен да напомня на френския посланик, че Маргарет е най-близката роднина на нашата братовчедка Мери, кралицата на Франция и Шотландия, а нейният съпруг като граф на Ленъкс е наследник на шотландския престол. Това е очевидно вярно, но всеки би могъл да я предупреди, че за подобни думи ще бъде докладвано незабавно, и Елизабет ще се уплаши и ще побеснее. Маргарет е трябвало да се възползва от най-силното си оръжие — че е изключително невзрачна и стара, и тогава Елизабет би й простила кралското потекло. Във всеки случай всички в двора са изключително развеселени, защото на Уилям Сесил му е наредено да рови из стари документи, складирани в помещението с архивите, за да докаже, че Маргарет Дъглас, дъщеря на сестрата на Хенри VIII, кралицата на Шотландия, е всъщност незаконородена, и следователно нито тя, нито красивият й син Хенри Стюарт могат да имат каквито и да било претенции към трона на Англия. Сякаш репутацията й би могла да бъде по-лоша от тази на Елизабет, чиято майка бе обезглавена за прелюбодеяние с петима поименно назовани мъже!

Благодаря на Бог, че никой не може да постави под съмнение моя произход. Произхождам по пряка и законна линия от любимата сестра на крал Хенри, кралица Мери, омъжена за най-добрия му приятел, Чарлс Брандън, чрез майка ми, безукорно добродетелната и злонравна Франсес Брандън, а сега, когато отново се ползвам с благоволение, приликата ми с красивата ми баба, кралицата, внезапно става очевидна. Много хора отбелязват в разговорите си, че съм красива като онази някогашна принцеса на Тюдорите, и се възхищават на светлата ми кожа и коса, наследени от рода Йорк.

Робърт Дъдли, който постоянно влиза и излиза от личните кралски покои и е открито допускан в кралската спалня, обявен за най-доверен приятел на кралицата, се държи с мен вежливо като със сродница. Между семействата ни съществуват толкова много връзки — той беше девер на сестра ми Джейн, и следователно и мой роднина, — от всички ухажори на моята братовчедка, кралицата, той се ползва с най-голяма благосклонност, и сега на драго сърце си спомня роднинството ни. Внезапно имам приятели там, където преди живеех сред непознати. Почти бих могла да повярвам, че всички ме харесват и че се ползвам с всеобщо възхищение. Започвам да казвам „моята братовчедка, кралицата“, точно както правеше майка ми, и Мери ми се смее, закрила уста с малката си ръка.

Но триумфалното ми завръщане в двора, появата на толкова много нови мои приятели, дори благоволението на кралицата не ме обезщетяват за загубата на Нед. Младият мъж, който свободно, по собствена воля, ме избра за своя любима, който поиска благословията на майка си и позволението на моята, сега минава покрай мен, сякаш не ме вижда, а когато случайно се озоваваме лице в лице, ми се покланя учтиво като на обикновена позната.

Първия път, когато хладният му поглед се плъзва над мен и оттатък, имам чувството, че ще припадна от мъка. Единствено застаналата до мен Мери, чиято глава не стига дори до рамото ми, ме задържа изправена. Ощипва ме по ръката толкова силно, че оставя синина, и ми прошепва:

— Горе главата! По-ведро!

Хвърлям поглед към нея, напълно объркана, а тя се усмихва широко нагоре към мен и добавя: „Петите надолу! Дръж се здраво“, като баща ни, когато ни учеше да яздим, и това ми помага да се опомня. Вървя с ръка върху рамото й и едва успявам да заставя краката си да правят стъпка след стъпка. Отиваме в параклиса заедно: тя ме крепи, сякаш съм болна, и когато коленича зад кралицата, аз свеждам глава и моля Бог да ме избави от тази болка.

Толкова ужасно нещастна съм, като си помисля, че Нед ме изостави, за да избегне недоволството на една кралица, която никога не би пожертвала собствените си удоволствия. Елизабет си позволява да изпитва радост и наслада с любимия си, но аз не мога дори да говоря с мъжа, когото обичам. Гледам я как вика с жест Робърт Дъдли, за да я свали от коня й или да танцува с нея вечер, когато върви с почти опряна на рамото му глава, и го вика в личните си покои, където всички ги оставят насаме, и откривам, че я мразя за себичността й, заради това, че се интересува само от собственото си удоволствие и никога не мисли за мен. Обвинявам я с горчивина за това, че съм разделена от мъжа, когото обичам, и ще умра като самотна стара мома, докато тя се наслаждава на срамна, разпътна, публична любовна връзка.

Сега тя твърди публично, че ще се омъжи за ерцхерцог Фердинанд от династията на Хабсбургите веднага щом той пристигне в Англия — обещава, че ще сключи съюз с Испания, за да опази Англия — но за всички е очевидно, че лъже, и че евентуалният й съпруг ще се превърне в рогоносец още преди корабът му да е акостирал на кея в Гринич.

Сега испанците са узнали това. Новият посланик е наскърбен, свитата му — навъсена. Уилям Сесил е напълно обезумял, докато се опитва да поддържа приятелството ни с огромната мощ на Испания, за да балансира голямата заплаха от страна на Франция. Испанският посланик, Алваро де Куадра, се озовава до мен една вечер, докато вървим покрай реката към осветена беседка, където ще слушаме поезия, и споменава, че ерцхерцогът е чул за красотата ми и много повече би предпочел да се ожени за мен, отколкото да премине през досадно продължителния и дискредитиран процес по ухажването на Елизабет. Някой ден бих могла да бъда велика кралица на Англия с ерцхерцога до мен и испанската мощ зад гърба ми. Междувременно бих могла да бъда нежно обичана ерцхерцогиня със завидно положение в английския двор, център на папистките амбиции.

— О, не бих могла да кажа нищо — прошепвам. Ужасена съм, че той се осмелява да ми каже това толкова ясно. Слава Богу, никой не е достатъчно близо, за да ни чуе и не ни е видял никой, освен един от хората на Уилям Сесил, който минава случайно покрай нас. — Ваше превъзходителство, оказвате ми твърде голяма чест. Не мога да слушам такива неща без позволението на моята братовчедка, кралицата.

— Не е нужно да го споменавате пред нея — отвръща той бързо. — Говорих с вас поверително, така че да разберете какво може да бъде. Ако го желаете.

— Всъщност аз не желая нищо — уверявам го.

Вярно е. Вече не желая трона. Искам да бъда съпруга, а не бясно злонравна кралица-стара мома. Искам съпруг, и то никой друг, освен Нед. Не бих могла да понеса докосването на друг мъж. Дори да доживея до преклонна възраст, дори да доживея до цели петдесет години, никога няма да искам никой друг освен него. Разминаваме се в галерията, на вечеря, на отиване към параклиса, в унило мълчание. Зная, че той още ме обича. Виждам го как ме гледа от далечния край на параклиса, а аз съм закрила лицето си с ръце, за да не може да ме види как надзъртам през пръсти към него. Той изглежда така, сякаш се е поболял от копнеж, а не ми е позволено да го утеша.

— Кълна ти се, той те обича повече отвсякога — казва Джейни печално. — Вехне от любов, Катрин. Но майка ни му забрани да говори с теб и го предупреди колко недоволна ще бъде кралицата, ако узнае. Непоносимо ми е, че не сте заедно. Казвам му, че страда от по-тежка болест, отколкото аз. А неговият цяр е точно тук! Ти си лекарството за болестта му.

— Само да би се съгласила майка ви да говори с Елизабет! — възкликвам.

Джейни поклаща глава.

— Не смее. Каза ми, че Тайният съвет настоява Елизабет незабавно да ти намери съпруг, който да не застрашава властта й. Сега, когато е събрана английска войска, за да се сражава с французите в Шотландия, те се ужасяват, че ще й се противопоставиш, или дори ще напуснеш страната. Боят се, че испанците ще те отведат. Искат да бъдеш безопасно обвързана в брак с някой англичанин от низше потекло, който ще те задържи у дома и ще омаловажи правото ти да претендираш за трона.

— Не бих отишла в Испания! — възкликвам отчаяно. — Защо ми е да го правя? Къде бих отишла? Единственият човек на света, за когото бих се омъжила, е тук. Не се интересувам от ерцхерцога или от който и да било друг! И защо трябва да се омъжвам за англичанин с ниско потекло? Защо трябва да бъда оскърбявана?

Ужасена съм от клюката, донесена от Джейни — че искат да ме омъжат за някой незначителен човек и да забравят за мен, но изпитвам още по-силен страх, когато ми съобщават, че шотландските лордове са предложили да бъда омъжена за моя братовчед, графа на Аран, един от отхвърлените ухажори на Елизабет с претенции за наследство в Шотландия, за да може Англия да предложи съперничеща протестантска кралица на бунтовните шотландци, и те да могат да се съберат зад Аран и мен и да разгромят французите. Искат да ме омъжат за Аран и да ме направят кралица на шотландците.

— Какво да правя? — обръщам се към Джейни. — Да не би всички да са полудели? Никога ли няма да престанат да се опитват да ме омъжат за един ужасен мъж след друг? Нима тя ме призна за принцеса само за да ме продаде в някакъв съюз? Трябва да кажеш на Нед, че някой ще ме отвлече, ако той не ме спаси.

Нед не ме спасява: не може. Майка му е забранила, а тя не е жена, която би търпяла непокорство. Той се задоволява само да ме поглежда с копнеж и да се отдалечава. Робърт Дъдли не прави нищо за мен. Мисли само за себе си и Елизабет. До нея е всеки ден в тези опасни времена, и ми се струва, че ако не можеше да се вкопчва в него, тя би изгубила разсъдъка си. С мен, разбира се, разговаря Уилям Сесил, който знае всичко по всички въпроси. Покланя се много ниско, когато излиза от заседанието на Тайния съвет, и ми предлага ръката си, за да тръгнем по галерията към покоите на кралицата. Раздвижвам едва доловимо пръсти, сякаш искам да ме пусне, но той все така държи ръката ми в лека, топла хватка, и така влизаме заедно, а по решителното извиване нагоре на начервените устни на Елизабет съдя, че двамата са се разбрали, че трябва да бъда държана изкъсо, и са разработили движенията на малък танц, който да изпълня.

— О! Братовчедке Катрин — казва тя и се извръща от Робърт Дъдли, сякаш се интересува повече от мен, отколкото от него. — Скъпа братовчедке.

Реверансът ми е толкова лек, колкото се осмелявам да бъде.

— Братовчедке Елизабет, ваше величество — казвам, тъй като днес, изглежда, сме много близки роднини.

— Елате да седнете при мен — казва тя и посочва столчето до стола си. — Цял ден почти не съм ви виждала.

Има много дни, в които е успявала да изтърпи отсъствието ми, и никога преди не съм била канена да седя с нея.

Хвърлям поглед настрана, където Нед наблюдава това представление, изражението му застива и той свежда поглед към земята, сякаш не смее дори да ми се усмихне. Толкова се страхува от недоволството на Елизабет, а аз съм като мишка под лапата на охранена рижа котка.

— Какво миличко кученце! — възкликва Елизабет.

Свеждам поглед към Джоу, която се притиска към краката ми, все едно се страхува, че ще последвам дворцовия протокол и ще я предложа на кралицата, която я гледа без топлота.

— Обичам Катрин като дъщеря — казва кралицата на въздуха над главата ми. Дори на нея, макар да е такава умела лъжкиня, й липсва дързост да срещне погледа ми. Всички приемат това изненадващо изявление с безизразни лица. Виждам будния, заинтригуван поглед на испанския посланик. — Тя ми е като дъщеря — повтаря високо Елизабет. После, сякаш внезапно проумяла значението на думите си, смекчава и понижава тона си и казва: — Сигурно тъгувате много за майка си.

Свеждам глава.

— Да, ваше величество — потвърждавам покорно. — Тя беше изключително предана на мен и на малката ми сестра, Мери.

— О, да, Мери — казва кралицата разсеяно. При споменаването й Мери излиза напред от редицата на почетните дами и кралицата й кимва, докато тя прави реверанс. Явно Мери няма да бъде засипана с прояви на привързаност, само аз.

Елизабет се привежда напред.

— Винаги трябва да ми казвате, ако се чувствате самотна или нещастна — казва тихо. — Зная какво е да си момиче без майка. Зная какво е да си без приятели в един голям кралски двор.

Бих играла ролята си в тази поетична драма по-добре, ако знаех какво, за Бога, се очаква да правя. Кралицата поставя изобилно обсипаната си с пръстени ръка на рамото ми: пръстите й са студени. Питам се кой би трябвало да извлече полза от това представление. Със сигурност не и аз.

— Не съм без приятели в двора, ако имам вашата благосклонност — казвам предпазливо, като вдигам очи и се вглеждам в безизразното й лице.

Тя притиска ръка върху рамото ми.

— Имате я. Вие сте ми много скъпа. В края на краищата, вие сте най-близката ми роднина.

Ето това е! Тя ме назова като своя най-близка роднина. Аз съм нейна наследница. Аз съм следващата в реда за наследяването на трона. Тя го направи и не може да се отметне. Вдигам поглед и виждам, че Уилям Сесил ме наблюдава. Чул е това. Всъщност сигурно е написал сценария и е начертал всеки ход.

— А може ли да се обърна към вас с молба? — взирам се в малките й, лъскави черни очи. В тях не потрепва истинска нежност: тя сключва сделка с мен, сякаш сме продавачки на риба на кея, които претеглят осолена риба-треска.

— Помолете ме! — възкликва тя с престорената си усмивка. — Помолете ме за каквото и да е, и ще видите какво съм готова да направя за една предана и любяща братовчедка!

— Ще го направя — обещавам на нея, обещавам на себе си, и обещавам на Нед в сърцето си.

* * *

Робърт Дъдли ми целува ръка с потайната усмивка на един фаворит към друг. Уилям Сесил върви с мен в галерията и ми разказва за хода на войната в Шотландия, сякаш ми е нужно да знам. Осъзнавам, че ме учи на държавническото изкуство, което е изучавал при четири царувания. Иска да зная, че трябва да играя ролята си на протестантската наследница на протестантска кралица. Важно е да разбера, че тронът се ръководи от съветите на лордовете, че лордовете споделят мнението на парламента. Трябва да разбера, че мястото на Елизабет на трона е нестабилно — половината страна тепърва трябва да бъде убедена да се обърне към нашата религия, великите европейски сили са наши естествени врагове, а папата призовава за свещена война срещу нас. Като нейна наследница ще привличам изкушения, конспирации, обещания. Трябва да му докладвам. Не трябва никога да излагам на опасност Елизабет. Трябва да изиграя ролята си в осигуряването на протестантски наследник в протестантска страна.

Хората ми се кланят ниско, докато минавам, а на нас двете с Мери са зачислени още дами, които да ни обслужват. Внезапно се оказва, че имам нужда от някой, който да ми носи ръкавиците. Мери напуска непринудената приятелска среда в стаите за почетните дами и двете заедно заживяваме в по-пищни покои със собствени придворни дами и си създаваме собствен малък двор в двора, двете сме обслужвани като принцеси. Обличам господин Носльо в ливрея със зеления цвят на Тюдорите, а Джоу и Рибън получават плетени нашийници от зелена коприна. Рибън носи звънче от ковано сребро и спи на възглавничка от зелено кадифе.

Движа се навсякъде сред сподавена буря от почтително любопитство. От гардероба ми предоставят прекрасни рокли от кадифени платове и златен брокат. Издигането ми до такова важно положение поражда толкова много въпроси, но няма никой, до когото мога спокойно да се допитам. Възможно ли е Елизабет да е решила да изчака, докато Робърт Дъдли бъде свободен да се ожени, и да ме посочва за своя наследница, за да спечели време? Съпругата му може да умре от някаква болест, или от старост, и Елизабет ще може най-сетне да се омъжи за него. Или пък, дали след като е Върховен глава на Църквата, ще използва властта си да обяви брака на любовника си за анулиран, и сама ще се омъжи за него? Никой не може да възрази срещу поведението й, щом е осигурила на Англия законна протестантска наследница — мен.

А ако е така, не би ли било разумно да ми позволи да се омъжа за мъжа, когото съм си избрала, английски благородник, близък до трона, предан реформатор? Дали ние с Нед не се оказваме внезапно неустоим дар за Елизабет: кралско потекло, протестантски убеждения, и със сигурност плодовити? Ако сложа в люлката законородено момче от династията на Тюдорите, няма ли това да освободи Елизабет да прави каквото пожелае? Ще сложи ли тя край на всички спорове, като осинови бебето ми и даде на Англия този рядък дар: здраво момче от династията на Тюдорите? Ще посмея ли да поискам Нед като благоволението, което тя ми обеща? Ще посмея ли да повикам Нед в новите си покои и да говоря с него пред всички?

Елизабет продължава да демонстрира привързаността си към мен. Седя начело на масата на придворните дами на вечеря, а Мери е настанена върху висока възглавничка в другия край. Само на мен се полага да нося ветрилото на кралицата вечер, само аз държа ръкавиците й, докато вървим заедно към конюшните. Имам нов кон: когато ходим на лов със соколи, държа сокол върху юмрука си. Играя карти с нея, а в параклиса коленича за молитва зад нея. Несъмнено тя ме подготвя да я наследя. Испанският посланик прекратява тайните ни разговори, но се кланя много почтително. Робърт Дъдли ми отправя потайната си, прелъстителна усмивка. Нед среща погледа ми от другия край на залата за аудиенции и знам, че ме желае. Нима, щом мога да помоля братовчедка си кралицата за всякаква услуга, не мога да й кажа, че искам да се омъжа за предан на престола английски аристократ, и че двамата можем да й служим до живот?

* * *

Джейни казва:

— Имам изненада за теб. Ела в стаята ми.

До вечеря има още час и другите дами от спалнята са с кралицата и следят как камериерките пристягат връзките на роклята й, всяка застанала с някакъв предмет в ръце: златистата й шапчица, кутията й за бижута, ветрилото й. Всяка от тях чака реда си да пристъпи напред в ритуала по обличането на богинята, за да може тя да отиде на вечеря и да флиртува с мъжа, който е имал късмета да привлече изменчивото й внимание тази вечер. Всяка трета вечер е мой ред да я обслужвам, всяка четвърта вечер малката ми сестра, Мери, стои и държи бижутата. От време на време Джейни се чувства достатъчно добре, за да поднесе златистата шапчица, но тази вечер и двете сме свободни.

Подобно на малки момичета, които бягат от омразна мащеха, ние се промъкваме покрай стаята на почетните дами и Джейни отваря вратата на спалнята си, влизаме… и там е Нед.

Спирам на прага: зная, че го зяпам, сякаш не мога да повярвам, че това е той и ме чака, сякаш е излязъл от сънищата ми.

— Нед? — казвам стъписано.

Той прекосява стаята с една крачка и ме взема в обятията си.

— Любов моя — изрича. — Любов моя, прости ми. Не можех да издържа без теб и миг повече.

Не се поколебавам, не ме възпират гордостта или гневът, ръцете ми се обвиват около врата му, придърпвам главата му надолу, устата му е върху моята, прегръщаме се припряно и несръчно, и после се целуваме. Вкусът му, познатото му ухание, ме кара да потреперя. Идва ми да плача и да се смея едновременно.

— Нед — успявам само да кажа.

Целувката продължава цяла вечност. С някаква частица на съзнанието си отбелязвам тихото щракване на вратата, когато Джейни излиза и я затваря зад гърба си. Хрумва ми, че всъщност би трябвало да изпитвам студенина и гняв към Нед и да го накарам да ме моли за прошка, но го прегръщам по-здраво. Непоносимо би било да го пусна. Не мисля, че изобщо някога ще мога да го пусна да си отиде. Не мога да мисля, нямам мисли, изпитвам единствено страстно желание.

Когато той отпуска хватката си съвсем малко, ми се завива свят и се оставям да се отпусна блажено в прегръдките му. Чувствам, че много дълго съм се опитвала да бъда силна и съм се мъчила да бъда смела, а сега мога да се облегна на мъжа, когото обичам. Той ми помага да отида до пейката в прозоречната ниша. Иска ми се да легна на нея, да почувствам как тежестта му се отпуска върху мен, а бедрото му се притиска към мен, но сядаме един до друг, той е обвил с ръка талията ми, сякаш съм толкова скъпоценна за него, че не смее да ме пусне.

— Ти се върна при мен — казвам само. И повтарям: — Ти се върна при мен? Това не е само… Върна се при мен?

— Разбира се — казва той. — Ти си любовта на живота ми, моята единствена любов.

— Не издържах да те виждам всеки ден и да не те докосна…

— Нито пък аз! Наблюдавах те в параклиса.

— Знам, че ме наблюдаваше — прекъсвам го. — Надзъртах към теб и виждах, че ме гледаш. Толкова много се надявах… молех се…

— Молеше се за какво?

— Молех се за това.

Той улавя ръката ми и я притиска към устните си.

— Имаш го. Имаш мен. Няма да се разделим никога повече.

— Майка ти…

— Ще й обясня. Тя няма да ме спре.

— Но кралицата…

— Ще се оженим — заявява той решително. Чувствам как сърцето ми се изпълва с въодушевление само като виждам твърдо стиснатата му уста. Искам да ме целуне отново.

— Аз ще я попитам…

— Тя е благосклонна към теб, даде това да се разбере ясно от всички. И не само тя, това не е просто нейна прищявка. Сесил я посъветва да те държи близо до себе си. Затова е толкова мила. Ужасена е, че шотландците или испанците могат да ти уредят брак и да те отведат.

— О, Господи — прошепвам. — Не позволявай да ни разделят.

— Никога. Следователно няма да питаме никого, за да не би да откажат. Ще се оженим и ще й съобщим, когато всичко вече е свършен факт. Ще кажем на всички, когато вече е сторено, и какво може да направи тогава тя или който и да е друг?

— Тя може да се вбеси — изтъквам. Всички в този двор са се научили да бъдат предпазливи, за да не си навлекат яростта на Тюдорите. Докато кралица Мери потъваше в отчаяние, Елизабет крещи и хвърля каквото й попадне. Единственият, който може да я успокои тогава, е Робърт Дъдли. Единственият, който може да я съветва, е Уилям Сесил. Тя надвиква всички други.

Нед, моят любим, моят бъдещ съпруг, свива рамене, сякаш тя не го плаши.

— Ще побеснее, но яростта й ще отшуми. Виждали сме я как се гневи на Кат Ашли, виждали сме я да се нахвърля гневно на Сесил, докато се стигна дотам той да напусне двора. Но се върна, и тя последва съветите му. Същото ще бъде и с нас. Тя ще избухне гневно, ние ще си тръгнем, тя ще ни прости и ще ни върне на местата ни, преди да е изтекъл дори един месец. Освен това е в неин интерес да се оженим, така че да бъдеш в безопасност. Сесил ще изтъкне това пред нея. Дъдли ще й каже да бъде благосклонна към влюбените.

— Искам да бъда в безопасност — сгушвам се малко по-близо. — Искам да бъда в безопасност с теб. О, Нед, бленувах за това.

— И аз бленувах за теб — прошепва той. — Написах ти стихотворение.

— Наистина ли?

Той тършува пипнешком във вътрешния джоб на жакета си.

— Нося го със себе си — казва. — Написах го, когато ти беше облечена в черните си траурни дрехи и те гледах с тази златиста коса и толкова бледа като сметана кожа. Ти приличаше на портрет, на мраморна статуя, обвита в кадифе, и си мислех, че няма да те докосна никога повече. Мислех си, че сме като Троил и Кресида, разделени като тях.

— Прочети го! — прошепвам. То всъщност е по-хубаво от романс.

„Стоеше в черно тя“, тъй рече Троил,

със погледа си смъртно ме рани.

„Стоеше в черно тя“, и аз тъй казвам,

и погледът й тъжен скръбта ми утрои.

Изпускам тръпнеща въздишка на наслада.

— Може ли да го взема? — никой не ми е посвещавал стихотворение преди, никой не е писал стихотворение дори за Джейн, при все че тя беше толкова начетена и беше кралица. Хората пишеха проповеди за Джейн, но това е нещо истинско, стихотворение, любовно стихотворение от мъж. Дори по-хубаво: любовно стихотворение от поет, от истински поет. Една проповед просто не може да се сравнява с това. Той го пъхва в ръката ми и аз го притискам към сърцето си.