Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тюдорите (15)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Last Tudor, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
filthy (2017 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2018 г.)

Издание:

Автор: Филипа Грегъри

Заглавие: Последните Тюдори

Преводач: Деница Райкова

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Еднорог

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Боряна Джанабетска

Художник: Христо Хаджитанев

ISBN: 978-954-365-204-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3251

История

  1. — Добавяне

Дворецът Гринич
Лятото на 1559 г.

В края на гостуването си прибирам домашните си любимци — маймуната господин Носльо, котарака Рибън и кученцето Джоу — в малките им кошници за пътуване и се връщам в двора, за да обслужвам кралицата и да живея с майка си и Мери в по-малки покои от онези, които имахме при царуването на кралица Мери, обзаведени с недостатъчно хубави вещи, които камериерът е избрал за нас, тъй като вече не сме фаворити. Майка ми настоява господин Носльо да седи в клетка и се оплаква, ако Рибън къса протритите гоблени. Не казвам нищо за Нед, а той не идва в двора, както обеща да стори. Не се съмнявам, че майка му го задържа в Хануърт. Ако Елизабет ме признае, както е редно — като своя братовчедка и своя наследница, — майка му незабавно би насърчила любовта ни. Но при сегашното положение се бои от бъдещето, през което братовчедка ми ще е на трона. Елизабет не храни привързаност към роднините си и полага всички усилия да убеди папистите, че не се нуждае от наследница-протестантка.

Майка ми боледува и понякога се оттегля изцяло от двора. Мери отива с нея в Ричмънд. Никой не се бори да застане пръв зад Елизабет: майка ми е изгубила всякакво желание да се бори.

Единственият човек, който изобщо ме забелязва, е испанският посланик, граф Де Фериа, а той е все така очарователен и толкова изпълнен с възхищение, и толкова дружелюбен, че не мога да устоя и му се доверявам. Споделям с него убеждението си, че никога няма да бъда щастлива в Англия, докато Елизабет е кралица, а той казва — така подканващо! — че би трябвало да отида с него и графинята в Испания, където ще ме представят на семействата на всички красиви благородници, които са си отишли у дома с Филип. Казва ми, че има нов договор между Англия и Франция, и че младата Мери, кралицата на шотландците, е била измамена от своите царствени френски сродници, за да постигнат мир. Никога вече няма да й позволят да предяви правото си над английския престол. Тя е отхвърлена. Аз съм единствената наследница на Англия.

Разсмивам се — та как бих могла някога да отида в Испания? Но го уверявам, че винаги ще се съветвам с него, че той е единственият ми приятел, и че няма да се омъжа за никого, без да се допитам до него за избора си. Но не съм толкова недискретна, та да му кажа, че вече съм избрала.