Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тюдорите (15)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Last Tudor, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
filthy (2017 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2018 г.)

Издание:

Автор: Филипа Грегъри

Заглавие: Последните Тюдори

Преводач: Деница Райкова

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Еднорог

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Боряна Джанабетска

Художник: Христо Хаджитанев

ISBN: 978-954-365-204-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3251

История

  1. — Добавяне

Чекърс
Бъкингамшир, пролетта на 1566 г.

За мен няма коледно празненство в Чекърс. Страхувам се, че няма радост за сестра ми в Ингейтстоун, нито за съпруга й в Лондон в къщата на сър Джон Мейсън. Навярно Теди в Хануърт получава подарък за Коледа от баба си, може би джинджифилово човече: но досега сигурно вече знае, че никога няма да получи коледна благословия от майка си или баща си. Знам, че съпругът ми Томас ще студува и гладува отчаяно. Когато времето застудява и през януари завалява сняг, си го представям, приведен през малкия си прозорец, как наднича да види дали може да улови някое врабче заради оскъдната хапка месо по малките му кости. Предполагам, че лови плъхове с капани и ги яде. Представям си го как седи над малък огън и се опитва да се стопли. Представям си го присвит в леглото му през нощта, в това непознато за него досега, мъчително положение — никога да не може да се изтегне, да стои по цял ден с приведени рамене, да спи със сгънати крака.

Научавам, че в двора в Лондон също не е много весело. Елизабет изпада в ревниво отчаяние при новината от Единбург, че нейната съперница-кралица и братовчедка очаква дете. Мери, кралицата на шотландците, и нейният млад съпруг Хенри, лорд Дарнли, скоро ще дадат на Шотландия престолонаследник с кралска кръв, а на Англия — още едно дете с права над трона на Елизабет. Когато сър Уилям ми съобщава това, за миг ме обзема рядко чувство на задоволство, че съм далече от двора. Не мога да си представя на какъв тормоз ще бъдат подложени придворните дами от Елизабет, ако кралица Мери роди момче. Толкова ми се иска да можех да съм с Катрин и да я чуя как се кикоти при тази мисъл. Ние раждаме нови наследници с бързината, с която Елизабет отхвърля старите. Щеше да е забавно, ако не беше толкова жестоко.

Робърт Дъдли остава уверен, че Елизабет ще се омъжи за него на Сретение Господне, в съответствие с клетвата си, но януари идва и отминава, а после отминава и Сретение Господне, без Елизабет да даде съгласието си. Не зная как го залъгва — вероятно с поредното обещание или поредното убедително забавяне, — но нейният свещеник заявява в проповед, че празникът Сретение Господне вече не съществува, че сега това е ерес, така че навярно денят за годежа на Робърт е изчезнал заедно със старата традиция.

Раздразнителността на Елизабет по отношение на съперничките й се превръща в страх, когато кралица Мери обявява, че е законната кралица на Англия. Въпросът кой следва да бъде посочен за наследник на Елизабет внезапно губи значимостта си, тъй като кралица Мери обявява Елизабет за узурпаторка. Разполага с подкрепата на новия папа, Пий V, за да изкаже подобно твърдение, и така цяла Европа се обръща срещу Елизабет. Испанците подкрепят кралица Мери заради вярата й, французите я подкрепят по семейни причини, а половин Англия е готова да се вдигне в нейна защита, ако премине през границата начело на папистка армия. Би могла да поведе свещена война в сърцето на Англия и да спечели трона по право и с благословията на папистката Църква. Разбира се, когато ме пускат в леденостудената градина за кратка половинчасова разходка, аз си мисля само, че моето нарушение и простъпката на Катрин стават още по-маловажни в сравнение с обявяването на война от страна на кралица Мери. Но знам, че то сигурно е хвърлило Елизабет в примесен с ревност ужас. Тя няма да бъде в състояние да мисли за нищо друго. Няма да говори за никой друг. Няма да има милост към никого.

Пиша на Уилям Сесил, като му напомням, че Катрин и аз не сме направили нищо, за да подкрепим претенциите си да бъдем наследници на Елизабет, че никога няма да предявим правата си. Че сме протестантки, от същата религия като него и кралицата, че ако бъде застрашена от своите братовчеди-паписти, тя може да потърси нашето приятелство, може да покаже на всички, че подкрепя общата ни религия. Можем да я подкрепим пред двора. Можем да подкрепим претенциите й над престола. Съвсем накрая пиша, че го умолявам — ако не друго — да предостави на Томас Кийс по-голяма килия и позволение да се разхожда навън.

Отричам се от него, пиша. Нека бракът ни бъде анулиран, сякаш никога не се е състоял. Няма да го видя никога повече, стига само да го освободите.

Отново се подписвам като Мери Грей, отричайки любовта си, отричайки брака си, отричайки самата си същност. Отново чакам новини.

* * *

Чувствам се като глупачка, задето не предвидих какво ще последва. Шпионите на Уилям Сесил си играят с лорд Дарнли, сякаш е малко кученце като мопса на сестра ми. Обучават го, учат го на разни номера. Първо вземат на подбив крехкото му мъжество и казват, че не е наистина крал, щом слуша жена си, а сега тя му отказва кралска титла. Заявяват, че тя разчита не на него, мъжа, изпратен от Бог да властва над нея, а на съветника си, своя секретар, Давид Рицио. Намекват, че тя се подчинява на италианеца, че го предпочита пред младия си съпруг, дори че си ляга с него: навярно бебето, което носи, е негово, а не е Стюарт. Подхранват пиянския му, покварен млад ум с фантазии за похот и предателство, така че той нахлува в спалнята й със зареден пистолет, който насочва към издутия й корем и настоява тя да му предаде Рицио. Разбира се, Сесил и Елизабет не биха имали нищо против пистолетът да гръмне и да убие кралицата и бебето по една злощастна случайност. Красивият младеж Дарнли, с половин дузина приятели, извлича секретаря на кралицата от личния й кабинет, докато той крещи за милост, вкопчен в роклята й, и те го намушкват до смърт на тайното стълбище на кралицата. Ужасна смърт, ужасен заговор. Ето как Елизабет и нейният съветник се справят със сериозното политическо предизвикателство. Би трябвало да се радвам, че сестра ми и аз сме само хвърлени в затвора.

* * *

Надявам се, че зет ми, Нед Сиймор, може да бъде освободен. Неговият тъмничар, сър Джон Мейсън, който го мразеше, е починал и съветът не може да намери заместник. Никой не иска да бъде пазач на английски благородник, задържан без обвинение и без основателна причина. Питам лейди Хотри дали приятелката й в двора мисли, че има вероятност кралицата да изпрати Нед да сподели затворничеството на Катрин. Ако е с него, това би преобразило живота й. Всеки месец научавам, че тя потъва все по-дълбоко и по-дълбоко в самота и скръб. Агнес казва „не“ — Елизабет не би рискувала появата на още един син за рода Сиймор, още един наследник за нейния трон. Но мисля, че тя сигурно греши. Нима, при положение, че от Шотландия идват такива новини, Елизабет не трябва да освободи Нед, а после и нас, останалите? Трябва да покаже на страната, че подкрепя протестантската кауза срещу папистката претендентка.

Защото кралица Мери подкрепи каузата си и преобърна изцяло резултата от заговора. Хитроумно завъртя съпруга си, онзи безхарактерен младеж Дарнли, в пълен кръг. Отрече страха и ужаса си от това, че е бил в състояние да я нападне и да убие верния й съветник, изтръгна го от пиянското обкръжение на неговите приятели-изменници. Сега той е изцяло против тях и отрича, че е имал каквото и да е участие в нападението срещу съпругата му и убития й съветник. Кралица Мери лично потегля срещу изменниците и спечелва обратно подкрепата на протестантските лордове в Шотландия. Тя е бърза и храбра, побеждава враговете си и се сприятелява с други. В опит да не изгуби опора в този опасен танц, сега Елизабет казва на всички, че е опечалена от ужасните събития в Шотландия и се бои за безопасността на скъпата си братовчедка. Открито настоява пред Мери да внимава, особено като се има предвид, че е бременна.

Разбира се, това не заблуждава никого, но кара всички да се запитат дали Мери ще посмее да поведе победоносната си войска на юг и да нахлуе при нас през границата. Тя обяви Елизабет за незаконородена и за узурпаторка. Убеди се, че Елизабет е нейна неприятелка, която постига целите си чрез убийства и тъмни замисли. Кралица Мери осъзна собствената си сила. Какво ще направи сега?

Не мога да не се запитам дали ще потегли към Англия и дали папистите няма да се вдигнат да я посрещнат като освободителка и избавителка. А ако дойде, и ако победи, дали ще освободи другите си братовчедки? Първо би освободила свекърва си, Маргарет Дъглас, но после — защо не Катрин и мен? Дали тя, която и сама има бебе, ще бъде милостива към моите малки племенници? Оставам без дъх при мисълта, че може би една папистка кралица ще освободи сестрите на Джейн Грей. Със сигурност не може да ни бъде по-лоша братовчедка или кралица, отколкото е Елизабет.