Филипа Грегъри
Последните Тюдори (83)

Чекърс
Бъкингамшир, лятото на 1566 г.

Всеки ден започва все по-рано и гледам как по дърветата от моя прозорец се появява едва доловима, бледа зеленина, която бавно се превръща в наситенозелени, избуяли пролетни листа. Когато се разхождам в градината, загръщам раменете си с шал вместо с тежка наметка, а навсякъде около мен се носят птичи песни. Една сутрин чувам кукувица, толкова високо и ясно, че за миг сякаш съм обратно в Брадгейт и Катрин ме дърпа за ръката и прескача браздите на прясно разорана нива с думите:

— Хайде! Хайде! Навярно ще я видим. Кукувицата носи късмет.

Толкова силно копнея да съм свободна през този сезон. Виждам питомните зайци под зеленеещите живи плетове и дивите зайци, които тичат с дълги подскоци през мъглите на поляната за игра на кегли в ранното утро. Чувам лая на лисиците нощем, и как кукумявките си разменят любовни призиви от един висок комин до друг. Толкова силно усещам собствената си младост и собствената си свежест в този млад сезон на разцъфващ живот! Нощем не мога да спя от страстен копнеж по Томас. Имахме толкова малко време заедно, и въпреки това кожата ми помни всяко докосване. Искам да обичам съпруга си. Искам да лежа, притисната към издълженото му едро тяло. Не ме е грижа къде ще живеем, не ме е грижа дали сме бедни, не ме интересува дали ще сме в немилост. Ако мога да бъда свободна с него, ще бъда щастлива.

А после научавам добри новини, навярно началото на радостта за мен, крехка и лека като зеленеещите дървета, които се разлистват. Тъмничарят на Катрин, сър Уилям Питър в Ингейтстоун, е твърде болен, за да продължава да я държи в къщата си. Навярно Бог не е забравил нас, наследниците. Нед е без тъмничар, а сега и Катрин. Наистина мисля, че е възможно сестра ми да дойде при мен, а може би всички да бъдем пуснати и държани заедно под домашен арест. Нима не би било по-евтино и по-лесно да ни държат под домашен арест в една къща? Пиша на Уилям Сесил и казвам, че ще бъда много по-щастлива, ако могат да ни затворят заедно. Че със сигурност за нейно величество би било много по-удобно, ако сме на едно място, че сестра ми ще има нужда от по-малко слуги, защото ще се грижа за малкото й момче, ще се старая да се храни, ще й правя компания.

И така ще е по-икономично, пиша, за да бъда съвсем убедителна. Защото можем да споделяме огъня и слугите си. Питам го дали би помолил за това нейно величество, а също и Томас Кийс да бъде пуснат да живее при децата си в Кент. Ще се съглася никога да не го виждам, а той ще обещае никога да не ме вижда. Но е по-ужасно от борбата между мечки и кучета да държите едър човек като Томас в тясна килия. Това не е християнско милосърдие. Не бихте държали така дори едър вол в малък обор. Той не е направил нищо, освен да ме обича, и никога не би поискал ръката ми, ако не го бях насърчила.

* * *

Получавам един от редките отговори на сър Уилям Сесил. Той пише, че сестра ми Катрин ще бъде поверена на грижите на друг верен придворен, изваден от забвение, толкова стар, че е с единия крак в гроба: сър Джон Уентуърт, който живее в Госфийлд Хол. Тя ще живее в западното крило, ще бъде обслужвана от дамите си. Синът й Томас, който никога не е живял другояче, освен като затворник, който не е виждал открито небе през своите три години на този свят, ще остане с нея.

Колкото до господин Кийс, ще му бъде позволено да се разхожда в двора и да разтъпква дългите си крака, пише Уилям Сесил с искрица от някогашния си хумор. Кралицата е склонна да прояви милост към него, а има мнозина, които настояват за прошка за вас и лейди Катрин в тези смутни времена. Преди всичко — аз.

* * *

Не съм съвсем сигурна какво точно има предвид Сесил със „смутни времена“, тъй като това са единствените времена, които познаваме, откакто неговото протеже се възкачи на трона, но през юни научавам, че най-накрая се е случило най-лошото за Елизабет: шотландската кралица Мери е родила. Още по-лошо за Елизабет, която насърчаваше съпруга на Мери да стреля в пистолет в корема й, младата жена е оцеляла след раждането. Още по-лошо — бебето е здраво. А най-лошо от всичко за Елизабет: момче е. Братовчедката-папистка, също като братовчедката-протестантка, има здрав син и наследник за трона на Англия. Елизабет, трийсет и две годишна, неомъжена, необичана, сега има две братовчедки с момчета в люлката. Не може да отхвърли всичките.

* * *

Това, което прави тя, разбира се, е каквото прави винаги. Бяга и се преструва, че нищо не се е случило. Готвачът в Чекърс е приятел с един кралски камериер и ние научаваме всичко за изисканите празненства в Кенилуърт, когато Робърт Дъдли хвърля цялото си състояние в нозете на своята кралица и толкова неуловима любовница. Научаваме, че цяло ново крило е построено само заради нейното гостуване, и се организират поетични драми, ловни излети, имало специално поръчана пиеса и фойерверки. След разочарованието си на Сретение Господне той се хвърля в нов опит за ухажване. Тази година е напускал двора в пристъп на гняв или отчаяние два пъти, и двата пъти тя се унижава да го моли да се върне. На всички е ясно, че тя не може да живее без него. Той сигурно се пита дали това е ясно за нея.

Седя в мъничката си стая и си представям как братовчедка ми Елизабет гледа фойерверките, отразяващи се в голямото езеро в Кенилуърт, и се опитвам да потуша горчивата си ярост. Не съм меланхолична затворница като сестра си Катрин, не се предавам на скръбта. Не мога да простя на Елизабет за безумното й отношение към нас. Мисля за нея като за злобна луда жена, и когато пиша едно от редовните си писма с молба за помилване, обещавайки безсмъртна вярност, лъжа като всичките й придворни. Тя създаде двор от лъжци, а аз съм най-лошата.