Филипа Грегъри
Последните Тюдори (16)

Тауър, Лондон
Петък, 9-ти февруари 1554 г.

Джон Фекнам идва призори, както обеща, и носи със себе си своята кутия с фокуси — хляба и виното, потира и епитрахила, свещи и тамян, и всички принадлежности и дрънкулки, които може да събере, за да заблуди наивниците като селски шарлатанин, който създава забавления за глупавите деца. Поглеждам дървената му кутия, поглеждам и честното му лице.

— Няма да сменя религията си, за да запазя главата на раменете си — казвам. — Мисля за душата си.

— Аз също — казва той кротко. — А кралицата ни даде три дни да говорим по религиозни въпроси.

— Винаги съм обичала да уча и да споря.

— Тогава говорете с мен сега — казва той. — Обяснете ми какво разбирате под тези свети думи… „Вземете, яжте — това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен.“^[1]

Едва не се засмивам.

— Не мислите ли, че съм оспорвала смисъла на това почти през целия си живот?

— Зная го — казва той овладяно. — Знам, че сте възпитана в заблуда, бедна моя сестро.

— Не съм ваша сестра — поправям го. — Имам само две сестри. Ако имахме брат, нямаше да бъда тук сега.

Чувам тропота на стражи при Лъвската порта и шум от много мъже, влизащи в Тауър. Чувам вик: „Стой!“ и шум от стъпките на много мъже, на които посочват килиите. Знам, че изглеждам стресната.

— Бих искала да видя…

Той не помръдва от мястото си, затова предполагам, че знае кого водят арестуван в Тауър. Отивам забързано до прозореца и поглеждам през градината. Разпознавам баща си, клетия си баща, и разнородна група мъже, обезоръжени, със спуснати знамена, без коне, явно разгромени.

Обръщам се обратно към Фекнам и питам:

— Баща ми е арестуван отново? Дойдохте тук със съвети, но не ми казахте това, едничкото нещо, което не знаех, което трябва да знам?

— Той отново извърши измяна — казва той безцеремонно. — Той и сър Томас Уайът се опитаха да влязат в Лондон начело на армията си.

— За да ме спаси! — възкликвам с внезапен гняв. — Кой би могъл да го вини, задето се опитва да ме спаси, когато съм осъдена на смърт, а той ме е обичал през целия ми живот? Аз съм любимата му дъщеря, благочестива като него, отдадена на науките като него. Как би могъл такъв човек да остави дъщеря си да умре, без да си помръдне пръста да я спаси? Никой не би могъл да иска това от него.

За миг мълчим. Гледам го в лицето, поруменяла и със сълзи в очите, а той изглежда изпълнен с негодувание, като касапин, търгуващ със свинско месо, когото са измамили на пазара за месо с цената на надениците. Свежда глава и бързо избиващата руменина се разлива по бузите му.

— Не се е вдигнал на бунт заради вас — казва кротко, и думите му отекват като погребален камбанен звън. — Не за вас, скъпа моя. Вдигна се на бунт, за да постави принцеса Елизабет на трона. Но именно защото той се вдигна в нейна защита, ще екзекутират вас. Съжалявам, дете мое.

— Събрал е армия за Елизабет? — не мога да повярвам. Казвала съм на баща си що за момиче е Елизабет. Защо би се вдигнал на бунт за нея, толкова податлива във вярата си и толкова ненадеждна като гостенка в нечий дом?

— Да.

— Но защо да убиват мен, ако баща ми се е вдигнал на бунт в подкрепа на Елизабет? — прошепвам. А после, като човек на познанието, каквато съм, допълвам: — Няма смисъл. Няма логика.

Кривата му усмивка ми подсказва, че е съгласен.

— Испанските съветници на кралицата искат да покажат, че никой не може да оцелее след бунт срещу тях… — поправя се, — срещу нейно величество.

Това не ме интересува особено. Грижа ме е само за баща ми.

— Не е идвал за мен? Изобщо не е възнамерявал да ме спаси? Всичко е било заради Елизабет, а не заради мен?

Фекнам разбира, че това е най-лошото.

— Щяхте да бъдете освободена, сигурен съм — вижда как устните ми се извиват надолу и гневните сълзи в очите ми. — Не можем да знаем какъв е бил планът на заговорниците, докато не признаят. Да се помолим ли на вашия Отец в небесата, който ви обича? Винаги имате Него.

— Да — казвам унило и коленичим заедно, за да изречем на английски молитвата Pater Noster, молитвата, на която сам Иисус ни е научил, в която се казва на всички ни, че Бог е „Отец наш“. Имам Баща на небето, дори да нямам такъв на земята. Брат Фекнам се моли на латински. Аз изричам думите на английски. Не се съмнявам, че съм чута. Не се съмнявам, че той също е чут.