Филипа Грегъри
Последните Тюдори (94)

Дворецът Гринич
Зимата на 1567 г.

Не викат в Уестминстър никого от нас — нито почитаемата ми баба, нито децата й, нито мен, но клюките се носят надолу по реката от слуга на слуга, предавани от амбулантни търговци, носени от продавачи на свещи, и охотно споделяни от доячките. Всички в Лондон, та дори и ние, знаят, че Елизабет най-сетне се готви да се омъжи, и изборът й е паднал върху ерцхерцога на Австрия, Карл II, син на покойния император на Свещената Римска Империя, Фердинанд.

Това ще бъде могъщ съюз, осигуряващ на Англия подкрепата на най-великата сила на Европа — Хабсбургите. Ще ни опази от посегателствата на която и да е от континенталните сили, ще бъдем неуязвими за враждебността на папата. Ще означава, че сме възстановени на мястото си в християнския свят, а не еретици, прокудени извън лоното на вярата. Можем да помогнем на Мери, кралицата на шотландците, или да не го сторим — както желаем. Нейното падение или възход няма да ни застрашава, ако имаме Хабсбургите като съюзници.

Ще постигнем това на почти нищожна цена. На Елизабет няма да й се налага да сменя религията си, страната няма да смени религията си. Няма да бъде принудена да го постави, като съпруг, над себе си. Той няма да е крал-консорт. Той е по-малък син в семейството: съвсем наясно е какво значи да си на второ място. И навярно най-хубавото от всичко — ерцхерцогът няма да сменя религията си, но и няма да изтъква това публично, във всеки кралски дворец ще има параклис, а с него ще пътува свещеник. Той ще слуша католическа литургия, но няма да я натрапва на никой друг. Ще покажем, както и е редно, в тази страна, която беше папистка и протестантска, и отново папистка и пак протестантска, отново и отново, с редуването на владетелите, че можем да живеем в хармония. Че има един Бог, но различни начини да се обръщаме към Него. Че Божията воля е да се обичаме помежду си. Иисус не казва никъде, че трябва да се преследваме до смърт. Никой пасаж в Библията не изискваше смъртта на Джейн, никой човешки или Божи закон не изисква нашето затворничество.

Но мен не ме вълнува тази бляскава перспектива пред моята братовчедка Елизабет. Ако бях свободна, нямаше да губя и миг от времето си за това. Елизабет убеждава членовете на съвета си, че възнамерява да се омъжи за ерцхерцога. Никога не би ме убедила, че някога ще постави човек на мястото на Робърт Дъдли, но членовете на Тайния съвет изпитват огромно облекчение при това разрешение на въпроса с наследяването — а за да ги заблуди още повече, тя иска мнението и съвета им.

Целта на това е най-вече да удовлетвори онези лордове и членове на камарата на общините, които миналата година поискаха тя да посочи наследник и настояха той да бъде протестант — искаха сестра ми Катрин. Сега Елизабет, подобно на някой шарлатанин на пазара, който с измама измъква медни монети от джобовете на лековерните, казва, че е приела съвета им да се омъжи, че е наумила да се омъжи за Хабсбург-папист, че щастливата двойка (без съмнение) ще има дете, така че не е нужно тя да посочва нито Мери, кралицата на шотландците — хваната като в капан на своя остров, — нито Катрин, държана под ключ при сър Оуен. Но Елизабет може да обещае, че ще роди бебе, красив син, който ще бъде племенник на императора на Свещената Римска империя и внук на Хенри VIII, и целият свят може да ликува, че любовта е намерила начин там, където омразата не можа, отново да породи съгласие между папизма и протестантството и всички ще могат да бъдат щастливи — освен, разбира се, Катрин и аз, и Мери, кралицата на шотландците. И трите ще бъдем оставени в плен завинаги и (дано) забравени.

* * *

В откъслечни реплики и отделни думи, клюката идва от Лондон и стига не само до нас — разнася се из цялото кралство. Макар че кралица Елизабет привидно желае и е готова да се омъжи за благото на страната, макар да е убедила императора на Свещената Римска империя, че ще приеме брат му, членовете на съвета са разединени и, използвайки тяхната несигурност като щит, Елизабет крие решението си да живее и умре като неомъжена жена. Нейният братовчед Томас Хауард, херцогът на Норфолк, казва, че не може да има опасност за кралството, но може да има голяма полза, ако тя се омъжи за такъв велик владетел, а вярата му не е пречка. Ерцхерцогът е отправил такива предложения и е дал такива обещания, че можем да приемем съпруга на кралицата като папист, стига да слуша своята литургия в тесен кръг. Не е така — казват останалите членове на съвета: Франсис Нолис, убеден протестант, Робърт Дъдли, убеден привърженик на семейство Дъдли. Протестантските лордове сър Уилям Хърбърт, графът на Пемброук, и сър Уилям Пар, маркизът на Нортхамптън, се сплотяват, за да предупредят кралицата, че страната не може да търпи един съпруг-папист, няма да се радва на едно бебе, което ще е наполовина католик. Робърт Дъдли намеква, че освен това и фактът, че е чужденец, прави кандидата непривлекателен. Някой казва на кралицата, че той е грозен, че всички Хабсбурги имат ужасно безволеви брадички: нима иска да се омъжи за човек, който прилича на катерица?

Точно преди Коледа Елизабет изпраща вест на императора на Свещената Римска империя и най-накрая казва, че не може да се омъжи за брат му, ерцхерцог Карл. Разбира се, цялата фамилия на Хабсбургите е неимоверно оскърбена, а в очите на целия католически християнски свят Англия остава упорито изпаднала в ерес. Щеше да е по-добре за всички ни, ако тя изобщо не си беше дала труда да се преструва, че е склонна. Сега ни възприемат като вероломни и ненадеждни. Французите, които преследват всеки протестант в кралството си, са особено злостни, а Елизабет отново е без наследник, ако не се брои детронираната кралица Мери в затвора си и бедната ми сестра в своя. Ние сме се озовали отново там, където, изглежда, сме винаги — играем си с наследяването на кралството, така че Елизабет да може да остане свободна да обича Робърт Дъдли.