Филипа Грегъри
Последните Тюдори (97)

Замъкът Гримсторп
Линкълншир, лятото на 1568 г.

Нашата братовчедка Елизабет понася скръбта си от загубата на сестра ми Катрин толкова добре, че дворът прекратява траура след месец и забавленията по случай майския празник са сред най-веселите, провеждани някога. Съвзема се толкова добре от тревогите си заради своята братовчедка Мери, кралицата на шотландците, все още държана в тъмница, че си разменя писма с тъмничаря на Мери и настойник на малкото й момче, лорд Мъри — коварния полубрат на кралицата. Когато научава, че той е отворил кралската съкровищница и разпродава прочутите накити на Мери на онзи, който предложи най-висока цена, Елизабет превъзмогва своето прословуто безпокойство за братовчедка си и прави предложение. Потресаващото му предателство и фактът, че краде от собствената си полусестра и миропомазана кралица, престава да смущава Елизабет, която предлага най-много и печели наддаването за перлена огърлица от шест реда, за сума, далеч надхвърляща цената й. Представям си Мери, затворена в замъка Лохлевън, както аз съм затворена в къщата на баба си в Гримсторп, и си мисля колко ли горчиво трябва да е за нея да научи, че братовчедката, на която се е надявала да я спаси, е сключила сделка с похитителя й и носи перлите й.

Но моята братовчедка Мери не губи време да брои загубите си и да скърби за бебетата, които е пометнала. По-късно през май научаваме, че е избягала от плен, избягала като обзета от отчаяна смелост жена, и си помислям: иска ми се да имах нужната храброст, пари и приятели, за да направя същото. Мери прекосява езерото с гребна лодка, преоблечена като паж, събира армия и предизвиква вероломния си полубрат да се срещне с нея на бойното поле. Елизабет би трябвало да изпрати армия, за да я подкрепи — на всеослушание е обещала да го направи, — но вместо това изпраща благопожеланията си, а от тях няма особена полза. Кралицата на шотландците е победена. Това е било последното й поражение и сега тя бяга и никой не знае къде е.

Сигурно се лута някъде из дивата пустош на Шотландия. Битката е била в покрайнините на Глазгоу, на запад, в непознати за нея земи, не на място, където е вероятно тя да намери приятели. Нейният съпруг и най-голям съюзник, Ботуел, е изчезнал. Братовчедка й Елизабет не прави нищо, за да й помогне. Мери е съвсем сама. В продължение на дни не чуваме нищо, а после научаваме, че яздила трийсет мили след разгрома на полесражението, трийсет мили нощем, по суров и неравен терен в тъмнината. Намерила е безопасно укритие — абатство, където обичат своята кралица и вярата й. Ако англичаните й се притекат на помощ сега, всичко все още може да се преобърне в един миг. Мери може да си върне трона, Елизабет може отново да има своя братовчедка за кралица на съседното кралство.

Знаем това: дори доведената ми баба, нейното семейство и аз, изгнаници от двора, в къщата на почитаемата ми баба в Гримсторп в Линкълншир, знаем това, защото цялата страна знае, че Мери се е обърнала за помощ към Елизабет и й е изпратила подарък в знак на вярност. Това е предмет с такава сила, че Елизабет не може да откаже. Това е пръстенът, диамантеният пръстен, който Елизабет й даде преди пет години, когато се закле във вечна обич и приятелство, и каза на Мери да я повика в случай на нужда, и че няма да й измени.

Следя тази история — целият свят следи тази история, — сякаш е някое от вълнуващите предания, разпространявани от продавачите на балади. Това е неустоима история за една велика кралица, заклела се непременно да изпрати помощ на друга, а сега е дошъл мигът за изпълнение на обещанието. Нямам търпение да науча къде е Мери. Нямам търпение да науча какво ще е следващото й действие.

Мисля, че Елизабет трябва да й изпрати помощ. Трябваше да изпрати войски в подкрепа на Мери, още когато тя избяга от затвора си. Но сега — нашата братовчедка е беззащитна бегълка, сега изпраща пръстена, който неминуемо ще й осигури подкрепата на Елизабет. Елизабет трябва да бъде вярна на своята дадена на всеослушание клетва, трябва да избави нашата братовчедка, шотландската кралица.

Няма новини за изпращане на някаква специална помощ за Шотландия. Но, разбира се, Елизабет би могла тайно да изпрати средства и да не казва на никого. Със сигурност не се събира армия, защото щяхме да узнаем за това, дори и тук, в затънтената провинция. Предполагам, че Елизабет ще се срещне с членовете на Тайния съвет и ще ги убеди, че трябва да подкрепят Мери, така че самото кралско величие да не бъде заплашено. Мисля си, че навярно тя ще свика парламента и ще посочи Мери за своя наследница — най-сетне ще намери сили в себе си да я посочи — за да могат шотландците да разберат, че не могат да нападат сродницата и наследницата на Елизабет, че е в техен интерес да я върнат на престола й, така че Мери да може да предаде своята титла на сина си и накрая троновете на Шотландия и Англия да бъдат обединени.

Има слухове, че французите се канят да я отвлекат от крайбрежието на Шотландия. Тя е тяхна сродница и е отчаяна. А ако я спасят, преди ние да го направим, и кралицата на шотландците се озове във френски ръце, как Англия ще бъде опазена от нападение? Няма ли тя да сключи друг брак с велик владетел, да спечели обратно кралството си и да запомни братовчедка си Елизабет като невярна нарушителка на свята клетва, ненадеждна съюзница, вероломна сродница? Няма ли да мисли за англичаните като за вероломни врагове? Няма ли да завземе със сила трона, който следваше да й бъде предложен по право?

По всичко личи, че Елизабет ще спаси нашата братовчедка и ще я постави отново на трона й. Има наложителни причини да го направи. Няма основателен довод за какъвто и да е друг курс на действие. Като сродница, като посестрима-кралица, като жена, дала святата си дума, Елизабет трябва да помогне на Мери. Не може да откаже.

Но все така не научаваме нищо. Пиша сама на леля ми Бес и я моля, ако е възможно, в удобен момент да попита кралицата дали може да бъда освободена, за да живея в една от нейните къщи. Моля за това в името на обичта, която знам, че хранеше към майка ми и която обеща на сестра ми. Питам я и за новини. Знае ли какво става с моята братовчедка Мери, кралицата на шотландците, и дали тя ще бъде спасена? Знае ли изобщо някакви новини?

Преди да получа какъвто и да е отговор на писмото си, баба ми влиза в моята стая, където чета на латински с една придворна дама, и казва:

— Никога няма да познаеш какво стана сега.

Моментално скачам от стола си, изплашена. Не съм свикнала на живот, в който се очакват добри новини.

— Какво има?

— Мери, кралицата на шотландците, е прекосила залива Солуей, напуснала Шотландия, слязла на суша в Англия, и написала открито писмо до Елизабет, в което казва, че очаква да бъде върната в Шотландия незабавно, с английска армия в нейна подкрепа.

Помислям си, че би трябвало да съм развълнувана. Това е поредният дързък и блестящ ход. Мери подтиква Елизабет към действие. Елизабет не може да увърта, както прави винаги, когато нашата братовчедка проявява такава храбра решителност. Но не изпитвам вълнение. Изпитвам ужас.

— Кралицата отговори ли?

Почитаемата ми баба е развълнувана.

— Съпругът ми, Ричард, е с двора в Гринич, и казва, че Елизабет и Сесил изготвят условията. Елизабет заявява, че Мери трябва да бъде върната на власт в Шотландия със силна армия. Шотландците трябва да знаят (всички трябва да знаят), че не могат просто така да свалят от престола една кралица. Уилям Сесил е съгласен, така че Тайният съвет ще се съгласи. Никой няма да настоява, че една кралица може да бъде унищожена от човек като Джон Нокс, и то на самия ни праг. Парламентът ще трябва да гласува средства, ще трябва да бъде свикана армия. Кралица Мери ще бъде изпратена у дома в Единбург, а Елизабет ще трябва да изпрати армия, която да се сражава за нея.

— Ще го направи ли?

— Правила го е преди. Изпрати армия в Шотландия срещу регентката-католичка. Спечели онази битка. Знае, че може да бъде направено — почитаемата ми баба се замисля. — А и няма да се стигне до това. Шотландските лордове не искат война с Англия. Половината от тях вече са на заплащане при нас. Ако Елизабет и Сесил съберат армия, шотландците ще разберат, че трябва да си вземат обратно кралицата и да се помирят с нея. Ботуел беше този, когото не можеха да преглътнат: много от тях искрено обичат кралица Мери.

— Харесва ми да си я представям свободна — казвам. — Знам, че е папистка и навярно грешница, но се радвам, че е извън замъка Лохлевън и е свободна, каквото и да последва. Често си мисля за нея: прекрасна като Катрин, близо до нея по възраст, и ми харесва да мисля, че точно тя от всички нас, братовчедките, е свободна.

* * *

Има една братовчедка от династията на Тюдорите, която не се радва на свободата на кралица Мери. Нашата братовчедка Маргарет Дъглас, отмъстителна като харпия, връхлита в двора със съпруга си, граф Ленъкс, и двамата — облечени в дълбок постоянен траур за сина си, нехранимайкото Хенри Стюарт, лорд Дарнли, за да се хвърлят просълзени в краката на Елизабет: искат да получат правосъдие за сина си. Кралица Мери е негова убийца, трябва да бъде изпратена обратно в Шотландия в окови, трябва да бъде изправена на съд за убийство. Елизабет трябва да я арестува, тя трябва да бъде изгорена като мъжеубийца.

Кралицата приема с раздразнение исканията на братовчедка си. Дарнли замина за Шотландия по нареждане на майка си и отказа да се прибере у дома в Англия, когато Елизабет му нареди: тя няма никога да забрави това. Той вдигна оръжие срещу съпругата си: всички чухме, че насочил зареден пистолет към корема й, когато беше бременна. Със сигурност е станал жертва на шотландските лордове, които го мразеха; но няма сигурни доказателства, че кралица Мери е била замесена в заговора. При това досега братовчедка ми Маргарет би трябвало вече да е наясно, че Елизабет има гъвкава съвест. Как според нея е умряла Ейми Дъдли?

Елизабет обяснява, съвсем спокойно, че шотландците не могат да съдят кралицата си, никой народ не може да изправи миропомазания си монарх на съд. По същия начин Елизабет няма власт над Мери. И двете са кралици и Елизабет не може да арестува Мери или да я затвори. Кралиците създават закона, следователно са над закона. Тя е сигурна, че Мери ще може да даде подробно обяснение, когато се срещне със свекърва си. Това е личен въпрос между тях. Накратко, никой не се интересува особено от мнението на Маргарет Дъглас. За да бъдем честни, никой никога не се е интересувал от него.

Но ме обзема смут, защото дните стават по-топли, а нямам отговор от леля Бес, графиня Шрусбъри, както се нарича сега, и никакви новини от двора, че ще бъда преместена някъде другаде. Смущава ме мисълта, че все още съм затворничка, макар и при доведената си баба, а в същото време Мери, кралицата на шотландците, е поверена на грижите на сър Франсис Нолис в замъка Карлайл. Изглежда, че Елизабет не разполага с обвинение, което да повдигне към която и да е от нас двете, нейните братовчедки, но и двете сме все още затворнички. Нима мисли, че може да държи и двете ни, докато умрем от отчаяние като Катрин?

Елизабет изпраща на Мери малко дрехи: тя няма нищо, освен роклята за езда, с която е избягала. Но когато започват да разопаковат пакета, дрехите се оказват малко по-добри от обикновени дрипи: две скъсани долни ризи, две парчета черно кадифе, два чифта обувки: нищо друго.

— Защо й е да оскърбява братовчедка си, кралицата на шотландците? — пита ме баба ми. — Защо й е да се отнася с нея така презрително?

Двете поглеждаме към опърпаното столче за крака и двата парцаливи гоблена, които представляват покъщнината ми от толкова отдавна, към очуканата чаша, която Елизабет изпрати от хранилището за съдове, за да я използвам.

— За да я предупреди — казвам бавно. — Както предупреди Катрин, както предупреждава мен. Че без нейното благоволение сме бедни, че сме затворници без нейното благоволение. Може и да твърди, че не може да арестува друга кралица, но ако кралица Мери е гостенка на Франсис Нолис и не може да си тръгне, тогава каква е, ако не затворничка на Елизабет? Мислиш ли, че братовчедката Мери разбира посланието? Че е затворничка като мен?