Филипа Грегъри
Последните Тюдори (29)

Дворецът Хамптън Корт
Лятото на 1559 г.

Алваро де ла Куадра, новият испански посланик, пристига, вървейки с едри крачки надолу по градинската пътека в епископските си одежди с развети поли, за да ми съобщи новината, сякаш сме приятели и съзаклятници.

— Слава Богу, че ви открих! Кралят на Франция е мъртъв! — казва той.

— Милорд — казвам тихо. Не съм толкова уверена в негово присъствие, както бях с граф Де Фериа. Той изглежда си мисли, че имаме споразумение, сякаш ме е наследил от предишния посланик: по-скоро съюз, отколкото симпатия.

— Бог да го прости — казвам. — Но аз мислех, че просто е получил нараняване по време на турнир? — вървя надолу по чакълената пътека към алеята с тисови дървета заедно с Джейни, която се обляга на ръката ми. Нед ще се срещне с нас там, уж случайно.

— Не! Не! Мъртъв е! Мъртъв! — възкликва посланик Де ла Куадра, като пренебрегва напълно Джейни и хваща двете ми ръце. — Напразно бдяха до леглото му. Направиха всичко по силите си, но нищо не можа да го спаси. Отиде си, Бог да го прости. Синът му, малкият Франсоа, е крал, а вашата братовчедка Мери ще бъде кралица — снишава глас: — Помислете какво означава това за вас!

Мисля. Нямах представа, че френският крал е пострадал толкова сериозно. Мъжете постоянно се нараняват по време на турнирите, но какъв е този участник в турнир, който убива своя крал? Във френския двор сигурно цари бъркотия, а покойният крал ще бъде наследен от сина си, Франсоа II. Така братовчедка ми Мери Стюарт става два пъти кралица. Тя вече беше кралица на шотландците, сега ще бъде и кралица на Франция. Нейната значимост се удвои, утрои, нарасна неимоверно. Сега тя е кралица на огромна страна, която упорито се стреми да стане още по-велика. Сега сам френският крал ще подкрепи претенциите на съпругата си над трона на Англия, с френската армия зад гърба си. Всеки папист в тази страна ще предпочете католичката кралица Мери пред протестантката кралица Елизабет. Много повече хора ще кажат, че тя е била истинската наследница през цялото време. Тя е внучка на Маргарет, шотландската кралица, която беше сестра на Хенри VIII, и на нейния първи съпруг шотландския крал. За разлика от Елизабет тя е безспорно законородена, с кралска кръв по двете линии, и, което е по-важно от всичко останало, ще има зад гърба си огромната мощ на Франция.

— Кралица на Франция и Шотландия — казвам замислено. Ето я, момиче с не по-добро потекло от мен, което не е било посочено в завещанието на Хенри VIII като мен, но тя е кралица на две страни, преди да е навършила двайсет и една години.

— И следователно всичко се променя отново — казва ми тихо посланикът, като ме хваща под ръка и ме отвежда от Джейни, която се насочва обратно към двореца, оставяйки ме насаме с високопоставения ми приятел.

— Не разбирам защо — казвам. — Освен това би трябвало да се прибера с Джейни Сиймор.

— Защото сродниците на новата френска кралица от рода Гиз ще горят от нетърпение тя да заеме трона си в Шотландия и да отхвърли реформираната религия. Защото ще я насърчават да предяви претенциите си за английския трон. Няма да искат мир с Англия като стария крал: те ще искат да управляват Шотландия и да нахлуят в Англия от юг и от север.

Той наистина много ме притеснява и аз се страхувам от тихия му глас, който тъче аргументи, нишка по нишка, като примка.

— Но това няма нищо общо с мен, ваше превъзходителство. Не виждам защо тичате при мен да ми съобщите.

Той се усмихва, сякаш това е новина, която ще ме направи щастлива.

— Ще ви пратя вест — прошепва. — И ще дойдем за вас. За вас ще дойде свита.

— Какво? — питам, защото това е напълно неочаквано. — Каква свита?

Посланикът ми се усмихва така, сякаш имаме някакво отдавнашно тайно споразумение, и казва, че моят миг ще настъпи.

— Ще ви освободим — казва той — от бремето на живота ви тук.

Слава Богу, че Нед се появява бързо от една странична пътека, а после почти отскача обратно назад, когато вижда посланика. Казвам високо: „Ето че братът на моята приятелка Джейни Сиймор идва да ме заведе при нея. Ваше превъзходителство трябва да ме извини“, и се втурвам към Нед, който открито стисва ръката ми. Изчаква само посланикът да се поклони и да ни остави, а после ме взема в обятията си и ме целува.

— Нед, какво си мислят те? — питам възбудено. — Той казва, че ще ме освободят от бремето на живота ми тук. Да ме убият ли смятат?

— Планират да те похитят и да те омъжат за знатен испанец — казва Нед сковано. — Когато го видях с теб, си помислих, че може би те убеждава да заминеш с него. Узнах това от човек, който току-що се върна от Мадрид. Обсъжда се из цяла Европа. Отново им трябва испански съюзник на трона на Англия. Някой, на когото да могат да се доверят. Старият френски крал е мъртъв, а испанците няма да приемат френска кралица за престолонаследница на Англия. Няма да допуснат Франция повече да разширява границите си. Ще те подкрепят срещу Мери, кралицата на шотландците, и ще принудят Елизабет да те посочи за наследница.

— Не мога да направя нищо по въпроса — издавам лек, изплашен стон. — Елизабет трябва да ме избере по собствена воля. Не мога да я принудя. И не мога да бъда неприятелка на Франция! Не могат да ме обявят за такава. Не мога да бъда фаворизираната от испанците престолонаследница на Англия, изправяйки се срещу своята братовчедка, кралицата на Франция. Защо не виждат, че не мога да направя нищо подобно?

Той поклаща мрачно глава.

— Не. По-лошо е. Не вярват, че могат да убедят Елизабет да те посочи за наследница, и не смятат, че тя може да удържи страната срещу френско нашествие в подкрепа на Мери. Няма да допуснат кралица-французойка на трона на Англия. Планът е да обявят теб за законната наследница, и да нахлуят, за да те поставят на трона.

Надавам лек писък:

— Нед! Не могат да ме принудят да направя това!

— Само да можеше майка ти да се съгласи да говори с Елизабет! Само ако Елизабет би се съгласила да те обяви за своя наследница, само да можехме да се оженим, бих ти осигурил безопасност.

— Няма да се омъжа за испанец — произнасям с усилие. — Няма! Няма! Ще се омъжа само за теб — вкопчвам се в него и веднага забравям всичко, освен обвитите му около мен ръце, целувките му по лицето ми, топлината на устата му, която се плъзва върху врата ми. — О, Нед — прошепвам. — Не можем да чакаме повече. Това променя всичко. Не позволявай на испанците да ме вземат. Ще бъда твоя съпруга. Няма да бъда насила поставена на трона като Джейн. Не искам да умра като нея, без никога да съм била обичана.

— Никога няма да го допусна — казва той. — Всички са един от друг по-лоши: кралицата и испанският посланик, майка ти и моята майка. Единственото, за което мислят, е тронът. Изобщо не мислят за нас. Ние сме родени един за друг, трябва да бъдем заедно.

Разтапям се в обятията му: не мога да се интересувам от последиците. Искам да живея, искам да бъда обичана, искам да бъда негова съпруга. Нед изпъшква леко и ме дръпва да седна в една беседка. Притискам се напред към него, той се суети с панталона си, аз повдигам поли като някоя блудница в Съдърк. Не ме е грижа. Не искам да мисля. Не искам да умра млада, без любов. Не искам да изживея дори миг повече без него. Той ме придърпва към себе си и аз ахвам от внезапната болка, която е и наслада, после ахвам отново заради прилива на удоволствие, а сетне въздишам, заровила лице в рамото му, завладяна от усещания, сляпа и глуха за каквото и да било друго, освен за собственото ни приглушено, тежко дишане, а после — дълга дълбока въздишка и тишина.

Можем да останем заедно само за миг. Веднага щом осъзнавам къде съм, какво правя, се смъквам припряно от него, приемам бързата му целувка и се втурвам обратно към стаята си. Сменям роклята си възможно най-бързо, карам дамите си да побързат да стегнат връзките на ръкавите ми, едва изтърпявам бавното пристягане на връзките на корсажа ми, сопвам се на камериерката си, докато прикрепва с игли шапчицата върху разчорлената ми златиста коса, и стигам до покоите на Елизабет почти тичешком и се присъединявам към свитата й най-отзад, надявайки се никой да не е видял, че съм закъсняла.

Тя обхожда покоите с тъмния си поглед, като сокол скитник, който търси плячка, спира се на поруменялото ми лице, връща се към мен.

— А, лейди Катрин — казва тя, макар че не ми е обръщала специално внимание от месеци. Снишавам се в нисък реверанс, преглъщайки страха си. Аз съм възлюбена на виден придворен, аз съм Тюдор. Сгодени сме. Тя със сигурност не може да се похвали със същото.

— Виждам, че не си давате труд да идвате навреме — отбелязва тя. — Не ви видях и в параклиса.

Всичките й дами се присвиват, смутени от лошото настроение на кралицата, образувайки шпалир от рокли между мен и нея, и всички поглеждат към мен. Виждам умореното лице на сър Уилям Сесил, нетърпелив и раздразнен заради отклоненото й внимание. Той е най-довереният съветник на Елизабет, и изчерпаното му търпение е подложено на изпитание, когато тя мъмри дамите си, при положение, че я чакат толкова много кралски дела. Виждам Робърт Дъдли, който ме гледа така, сякаш сме непознати. Виждам леля ми Бес Сейнт Лоу да ме гледа гневно, сякаш й се иска да се държа по-добре, виждам и дребното лице на Мери, полускрито сред придворните дами и гримасата й, когато забелязва смущението ми.

Мисля си колко вероломни са всички те. Сестра ми беше кралица, а аз закъснявам с пет минути с явяването си в залата за аудиенции на Елизабет, защото съм се срещнала с мъж, който ме обича, добър човек, който е готов да ме защитава от враговете на кралството, а те се държат, все едно съм непослушна ученичка и тази незаконородена претендентка има право да ме хока.

Отново правя реверанс, премълчавайки напиращите думи.

— Съжалявам, ваше величество — казвам с възможно най-сладък тон.

— Да не би да сте имали тайна среща с испанския посланик? — пита тя.

Уилям Сесил повдига вежди при недискретността й. Де ла Куадра, испанският посланик, застанал в дъното на стаята, се покланя угоднически, сякаш за да каже: „Съвсем не“.

— Съвсем не — казвам овладяно.

— С френския посланик? — предполага тя. — Защото чувам отвсякъде, че сте недоволна от положението си в двора, и трябва да призная, че не знам как бих могла да ви угодя. Нито пък — казва, наслаждавайки се на злобната си шега — защо би трябвало да ви угаждам, предвид факта, че именно сестра ви зае трона, който се полагаше по право на мен.

Именно това, че говори за Джейн, ме кара да се самозабравя. Изпитвам припламване на гняв, толкова горещ и страстен, колкото по-ранният ми прилив на желание. Няма да допусна тази червенокоса узурпаторка да оскърбява сестра ми.

— Не е нужно да се мъчите да ми угодите — процеждам. — И съм закъсняла само малко.

Тя би могла да остави нещата така: има по-важни неща, за които да се тревожи, отколкото моята дързост. Но оскубаните й вежди се извиват във високи дъги, изненадана е от отговора ми.

— Поне веднъж имате право: не съм длъжна да бъда добра с вас — казва тя злобно. — Със сигурност не сте добра придворна дама. С какво ми помагате, като ми служите? Закъснявате и се държите грубо, майка ви е болна и вечно отсъства, а сестра ви е недорасла. Никоя от вас трите не ми служи така, както подобава на една придворна дама. Или навярно трябва да кажа „никоя от вас, двете и половина жени“?

Гневът ми се разгаря неудържимо, когато тя подхвърля шегата си по адрес на малката ми сестра.

— Не е нужно да правите нищо за мен. Нищо не може да се сравнява с онова, което правите за семейство Дъдли! Със сигурност полагате доста усилия за тях — казвам високо и бавно, гледайки право в бледото й лице с начервените с руж бузи: очите й са разширени от шока.

Бес Сейнт Лоу надава лек писък, виждам и смръщването на Робърт Дъдли. Мери е закрила устата си с ръце, очите й над тях са широко разтворени. Самата Елизабет не казва нищо, но ръката, която стиска ветрилото й, трепери, докато тя се мъчи да се овладее. Не поглежда към Робърт Дъдли при тази обида, отправена към двамата, но хвърля поглед нагоре към Уилям Сесил, който накланя глава, сякаш иска да прошепне нещо в ухото й. Не е нужно да казва нищо: тя знае, че ако ми отвърне с гняв, то ще е все едно да закачи думите ми на вратата на „Сейнт Пол“: всички ще чуят какво съм казала. Сесил шепне настойчиво, казва й да не ми обръща внимание, да подмине избухването ми като шега.

Елизабет разтваря начервените си устни и се засмива високо, като грачеща врана:

— Забавна сте, лейди Катрин — казва тя и се надига от трона си, прекосява по дължина залата за аудиенции и заговаря с някой друг, някой маловажен, сякаш иска да избяга от мен и справедливото ми презрение.

Усещам Нед до мен, още преди да обърна лице и да го видя. Очите му светят от гордост.

— Vivat! — възкликва той. — Vivat regina!^[1]

* * *

Намирам се в ужасна немилост, задето съм оскърбила Елизабет. Никоя придворна дама не смее да бъде виждана с мен, а испанският посланик ми се покланя пред хората, но ме избягва насаме. Мисля си, че никой не ми обръща каквото и да е внимание освен Нед, обичният ми Нед. Но ако той ме обича, не ме е грижа дали всички останали ме пренебрегват.

Елизабет е във възможно най-мрачно настроение, измъчвана от кошмарни мисли за това как нашата братовчедка Мери, кралицата на шотландците, ще наследи престола на Франция и влиятелните й сродници ще подкрепят претенциите й за трона на Англия. Никой не смее да я заговори, само Робърт Дъдли може да отклони вниманието й от страховете.

— Внимавай — казва малката ми сестра, Мери, опитвайки се да говори мъдро като жена, по-висока от нея с шейсет сантиметра. — Не можеш да си позволиш да обидиш кралицата. В двора има само една жена, която може да й говори откровено. В двора има само една жена, която може да я укорява.

Засмивам се.

— Да не би да имаш предвид великото възражение на Кат Ашли?

Непринудената усмивка на Мери ме озарява:

— Господи, иска ми се да беше видяла — казва тя. — Беше по-хубаво от театър. Мистрес Ашли на колене, умоляваща кралицата да не показва толкова голяма благосклонност към Робърт Дъдли, настояваща, че тя ще изгуби репутацията си, напомняща й, че той е женен и че кралицата не бива да бъде постоянно в неговата компания, и после думите на Елизабет, че ако обича Робърт Дъдли, не вижда кой би могъл да я спре.

— Но какво казахте всички? — настоявам. — Вие, дамите? — тази сцена се е разиграла в спалнята на Елизабет, когато се обличала. Кат Ашли, някогашната й гувернантка, е единствената жена, достатъчно смела да каже на Елизабет, че страната я смята за завършена блудница, а Робърт Дъдли — за амбициозен прелюбодеец. Сестра ми е извадила голям късмет да бъде зрителка на тази сцена. Държала украсените със златни връхчета връзки на Елизабет, чакайки да й завърже обувките, когато Кат паднала на колене и започнала да умолява кралицата да не се държи като блудница.

— Ние, всички до една, мълчахме, защото не сме дръзки глупачки като Кат Ашли — казва упорито Мери. — Не избухвам необмислено като теб. Мислиш, че ще кажа на кралицата на Англия да не ухажва мъжа, когото обича? Мислиш, че ще й се противопоставя, както се противопостави ти?

— Той не е свободен да обича — казвам строго. — Нито пък тя. Ето това е разликата между тях и нас с Нед. Тя е кралица, която би трябвало да се омъжи в полза на страната си, а той е вече женен мъж — а ние двамата с Нед сме млади, свободни, и двамата — от благороден произход.

— Нима говориш за женитба с Нед? — пита Мери.

Смъквам се на колене пред нея, така че лицата ни да са на едно ниво.

— О, Мери, да, говоря — прошепвам. — Да! Уверявам те, за това говоря.