Филипа Грегъри
Последните Тюдори (72)

Дворецът Уайтхол
Лондон, есента на 1564 г.

Джеймс Мелвил, сладкодумен шотландски омайник, нает от своята кралица, Мери, да убеди Елизабет да я обяви за наследница, идва в нашия двор в края на лятото. Дните са топли, но нощите застудяват: листата сменят цвета си и пламтят в бронзово, златисто и червено. Елизабет, която обича горещото време, нарочно удължава летните си удоволствия и настоява да излизаме с кралската баржа, за да гледаме залеза по реката, макар че с настъпването на здрача из долината повява студен вятър.

Кралицата повиква шотландския дипломат да седне до трона й в центъра на баржата. Аз съм от едната страна, Кат Ашли, отново ползваща се с благоволение — от другата. Джуджето Томазина стои върху един сандък на носа, за да може да наблюдава движението на сребристото течение на реката. Извръщам поглед от нея. Не ми е приятно да я виждам как стои там като дете, и маха на рибарите и на гребците в ладиите.

Елизабет и шотландският съветник седят плътно един до друг, почти допрели глави. Каквото и да казва, тя се надява да го запази в тайна. Но аз мога да разчета сдържаната му усмивка така ясно, както сестра ми Джейн можеше да чете гръцки. Зная точно какво му казва — казва му, че е длъжен да убеди Мери, кралицата на шотландците, да се омъжи за Робърт Дъдли, и в отплата тя ще получи правата на сестра ми Катрин: ще бъде посочена за наследница на Елизабет. Обещава му, че Катрин ще бъде държана под домашен арест до този момент, че всяка възможна кампания в нейна защита ще бъде потушена, че всякакви публикации ще бъдат спрени. Елизабет предпочита Мери, кралицата на шотландците, за своя наследница, а сестра ми ще бъде пренебрегвана от всички, докато бъде постигнато споразумение по въпроса.

Не смея да хвърля поглед отсреща към Кат Ашли, която сигурно приема тази лудост със същото неодобрение, с каквото гледа на нея и Мелвил, както и Уилям Сесил, толкова, както и неохотният жених, самият Робърт Дъдли. Не смея да погледна никоя от дамите от страх да не би някоя да ми намигне. Никоя от нас не вярва, че когато настъпи моментът той да замине, Елизабет ще събере сили да пусне любовника си да си отиде. Никоя от нас не вярва, че Мери ще приеме с признателност един отхвърлен любовник. Никоя от нас не мисли, че Робърт Дъдли — въпреки огромната си амбиция — ще посмее да се прицели чак толкова високо, в една кралица, която не е вече компрометирана заради това, че му е любовница. Но Елизабет демонстрира по всякакъв начин, че е твърдо решена и не спира да шепне сериозно на шотландския посланик, докато, най-накрая, той кимва в знак на съгласие, покланя се и отстъпва назад.

Елизабет се обляга в стола си и се усмихва на обичната си Кат.

— Ще го направи — казва тя само. — Ще я убеди. И тя ще приеме Дъдли.

— Разбирам защо Мелвил е готов да опита — заради огромното удовлетворение да види своята кралица като престолонаследница на Англия. Но дали Дъдли ще приеме? Вие ще го приемете ли?

Елизабет обръща глава.

— Робърт е единственият човек, на когото имам достатъчно доверие, та да го изпратя при нея — казва тя полугласно. — Затова и не мога да я поверя на никой друг освен на него. Ако тя се омъжи за дон Карлос Испански или за френския херцог, тогава ще се сдобием с враг на задната си врата, а през река Туид тук ще се изсипят папистки свещеници. Но Робърт ще ме спаси, както е правил преди. Ще се ожени за нея и ще я обуздае.

— Но ще трябва да го оставите да си отиде — казва внимателно Кат. — Ще трябва да го изпратите в обятията на друга жена.

— Навярно няма да е скоро — казва Елизабет уклончиво. — Нима уреждането на това няма да отнеме дълго време? И може всички понякога да се събираме заедно. Може да организираме северен двор в Йорк или Нюкасъл, или Карлайл, всяко лято, за цялото лято. Може да организираме Съвет на Севера и Робърт да го ръководи. Освен това, веднага щом тя забременее, той би могъл да се прибере в Англия.

— Да забременее — повтаря Кат, с очи, приковани върху лицето на кралицата. — Тя е млада и плодовита. Говори се, че нощем плаче в леглото си за съпруг. Ами ако се влюби в сър Робърт и от тази любов двамата създадат дете? Мислила ли сте как ще се почувствате, когато научите, че тя носи неговото бебе? Как мислите, че ще се почувства той, когато съпругата му носи престолонаследника на Шотландия и Англия, в чиито вени тече кръвта на Дъдли? Не се ли опасявате, че тогава и той ще я обикне? Нима всеки мъж не би погледнал съпругата си с любов при това положение?

Виждам как Елизабет става още по-бледа под боята по лицето си. Предполагам, че стомахът й се свива от ревност.

— Той би трябвало да стане баща на принц — защитава тя собствената си идея. — Той е мъж, напълно достоен да владее кралство. И преговорите навярно ще отнемат толкова време, че тя ще е преминала детеродните си години, преди да се оженят.

— Тя е на двайсет и една — заявява Кат. — Колко време мислите, че можете да протакате?

Елизабет придърпва кожената наметка на раменете си и обръща лице с яростно изражение към мен. Трепвам пред гневния поглед на тъмните й очи.

— Всичко е по-добро от сестра й — казва рязко и кимва с червенокосата си глава към мен. — Няма да търпя съперница в близост до себе си. Няма да допусна моята наследница да създаде дом с един Сиймор, прибавяйки още един кралски герб към своя, докато всички се стичат на нейна страна. Няма да допусна в двора си една млада жена като Катрин Грей, та всички да ни сравняват.