Филипа Грегъри
Последните Тюдори (22)

Боманър
Лестършир, лятото на 1554 г.

Към средата на лятото майка ми постига още повече: урежда на Мери и мен назначения в двора, така че трите ще бъдем постоянни компаньонки на кралицата, която екзекутира сестра ми и баща ми. Връщаме се в двора като добре приети сродници и никоя от нас, дори малката Мери, не проявява дори за миг каквито и да било евентуални съмнения в това. Напълно прогонвам подобни мисли от ума си. Ако мисля за тези неща, ще полудея. Почитаемата ми майка демонстрира всеки ден верността си и близкото си родство с обичната си братовчедка кралицата, постоянно повтаря „моята прескъпа братовчедка“, старае се никой дори за миг да не забравя, че сме роднини: с кралска кръв, но не претендираме за наследство.

Никой не забравя дори за миг другите братовчедки: незаконородената Елизабет, понастоящем под домашен арест в Удсток, Мери Стюарт, чужденката във Франция, сгодена за френския дофин, и Маргарет Дъглас, омъжена за граф и обсипвана от кралицата с по-висше благоволение, отколкото която и да било от нас, останалите, заради гръмко провъзгласяваната си папистка вяра.

По-хубаво от всяка поетична драма е да се види какво вълнение настава, когато ние, братовчедките, се готвим да се отправим в процесия за вечеря. Елизабет би трябвало да бъде тук и да върви зад своята полусестра. Тя е посочена за наследница в завещанието на крал Хенри и кралица Мери не може да промени това. Посъветва се относно обезнаследяването на Елизабет, но й казаха, че парламентът никога не би го подкрепил. Защо членовете на парламента са били склонни да подкрепят убиването на Джейн, но не и обезнаследяването на Елизабет, това само те, по време на страховитите си заседания, могат да кажат. Но така или иначе Елизабет е все още под домашен арест и навярно няма да се върне в двора никога вече.

Така че кралицата заема мястото си, сама начело на всичките си дами — дребна, набита фигура, скъпо облечена, със сбърчено от тревоги добродушно, ъгловато лице. И — чакай малко! Ето я майка ми, окичена с бижута, винаги в рокля от зелен брокат (която провъзгласява подкрепата й за Тюдорите така гръмко, че и най-глухите техни привърженици да го разберат). Тя е следващата на опашката за трона след Елизабет — и понеже Елизабет не е тук, тя би трябвало да върви точно по петите на кралицата. Но, момент! — никой не смее да оформи процесия, докато не бъдат заети тези първи места — последна, затичала се непристойно, влиза лейди Маргарет Дъглас, известна по-рано като незаконородената дъщеря на Маргарет, кралицата на шотландците, и нейния съпруг — двуженец. Но само известна по-рано като такава, защото сега е законородена — кралица Мери го постанови, папата го постанови. Фактите не са важни, важно е какво казват всички. А ако тя е законородена и е дъщеря на шотландската кралица Маргарет (по-голямата сестра на Хенри VIII), тогава превъзхожда по сан майка ми, която е законородена и е дъщеря на Мери, кралицата на Франция (по-малката сестра). Но в завещанието си той посочва нашата линия на рода, а същото гласеше и завещанието на крал Едуард… така че кой знае кой би трябвало да е следващият наследник? Кой знае кой би трябвало да върви непосредствено зад кралицата? Не и аз, със сигурност. Както и никой от онези, които чакат да влязат на вечеря.

Влизането се превръща в прикрито боричкане. Лейди Маргарет Законната се бута грубо пред мен, а аз отстъпвам назад с престорена почтителност и престорено добри маниери. Тя е фаворитка на кралица Мери, вярна на Рим, гръмко обявява предаността си към братовчедка си сега, когато последната е кралица. Тя е едра жена с гъста посивяваща коса, натикана под старомодна шапчица. Прекарала е живота си, ту губейки, ту възвръщайки си благоволението на стария крал, също влизайки и излизайки от Тауър, и е свикнала да се бори със зъби и нокти за мястото си. До нея аз приличам на прелестна нейна дъщеря, може би внучка. Светлокожа и руса съм, с деликатни черти, тринайсетгодишна, истинска и законна внучка на прочутата с красотата си кралица на Франция от династията на Тюдорите. Отстъпвам назад с тиха, търпелива въздишка: изглеждам сто пъти по-царствена, отколкото тя, докато се вмъква вътре със сумтене.

Те двете с майка ми вървят плътно една до друга, лакът до лакът, почти юмрук до юмрук. По-хубаво е от схватка по борба на селския мегдан, всяка вечер. Кралица Мери поглежда назад и подхвърля по някоя усмивка, по някоя дума на един или друг, и редът е приет. Можем да влизаме на вечеря.

Мери, най-дребната почетна дама на света, върви заедно с мен, сякаш си партнираме в танц. Изглеждаме толкова красиви заедно, та никой не отбелязва, че тя е миниатюрна в сравнение с всички останали. Те й се усмихват и я милват, и казват на майка ми, че трябва да я храни с дивеч и печено месо, за да може да порасне. Никой не мисли, че с нея може нещо да не е наред, а майка ми не казва нищо. Сега, когато най-прекрасната й дъщеря е изгубена за нея, няма да подцени двете, които са й останали. Виждам как понякога Мери оглежда дворцовото джудже, Томазина, така, както злонравно коте предизвиква малка котка. Томазина, която след спирането на растежа си е висока по-малко от метър и двайсет, и изключително горда, показва пълно пренебрежение към Мери.

Когато най-напред срещам двамата Хърбърт, баща и син, имам чувството, че сме непознати. Бракът ми е анулиран, сякаш никога не е бил сключван, и никой от тях не ми казва дори една дума. Графът на Пемброук се покланя, сякаш не може да си спомни напълно коя съм, синът му Хенри свежда глава с престорено съжаление. Пренебрегвам и двамата.

Не ме е грижа за тях, не ме е грижа за нищо в двора. Отново станах млада дама от кралската фамилия. Възстановена съм на мястото си. Едва успявам да повярвам, че изобщо някога съм имала сестра Джейн, защото никой въобще не я споменава. Не съм имала баща, не съм имала сестра Джейн. Малката Мери и аз сме предани почетни дами на кралица Мери, а майка ми я придружава навсякъде като нейна предпочитана братовчедка и старша придворна дама. Имам собствени покои в апартаментите на кралицата, докато Мери спи в стаите за придворните дами заедно с другите момичета. Признати и почитани сме като братовчедки на кралицата, създаваме си нови приятелства и си намираме нова компания.

Аз се запознавам с Джейни Сиймор, която е сестра на Нед Сиймор, красивото момче, което бе дошло да се сгодява за Джейн преди толкова много време. Веднага харесвам Джейни. Тя е умно момиче, отдадена на учението като Джейн: дори пише римувана поезия и въпреки това е закачлива и забавна. Веднага откривам в нея идеална приятелка: тя е красива като мен и начетена като Джейн. Надявала се е да стане зълва на Джейн и е единствената в двора, която говори за нея. Споделили сме една загуба, а сега можем да бъдем приятелки.

Двете сме единодушни за всичко, показваме безмълвно неодобрение, когато кралицата приема предложение за брак от мъж, по-млад от нея с цели единайсет години и хиляда пъти по-привлекателен: ослепително красивият принц Филип Испански, който идва в Англия със свита от прекрасни, смугли приятели и се заема да подлуди от страст всички нас, момичетата, да ни накара трескаво да търсим възхищението им.

Те всички са толкова богати, те са неописуемо, невъобразимо богати! Едно момиче не може да бъде обвинявано, задето потайно научава няколко думи на испански и се моли някой от доновете, почти без значение кой от тях, да я забележи. Тъмните им плащове до един са избродирани със златни или сребърни нишки — истинско злато, истинско сребро. Носят нанизи от злато и верижки от злато на раменете си, преметнати на шиите им като шалове. Шапките им са обшити с перли, носят рубини така небрежно, сякаш са обикновени червени гранати, и всеки един от тях носи нелепо огромно разпятие, което или виси под долните му дрехи, или е окачено на видно място на шията му. Не мога да не се усмихна, като си помисля как би потръпнала Джейн при тази демонстрация както на богатство, така и на ерес само в един суетен акт. Изведнъж усещам липсата й отново, съвсем като в началото, когато си спомням широко отворените й пъстри очи, скандализираното й изражение, присвиването на устните й в знак на неодобрение.

Момичетата от покоите на кралица Мери обсъждат шепнешком дали биха искали да се омъжат за някой от красивите благородници и да заминат за Испания завинаги, и аз си помислям — да, бих искала. Бог ми е свидетел, че искам. Не бих се притеснявала за ерес и праведност: искам да танцувам и да нося на пръстите си цяло малко състояние. Искам някой да ме обича, искам да се чувствам жива, искам да се чувствам лудешки жива във всеки миг от всеки ден, тъй като видях колко бързо може да умре едно момиче. „Ще те научи да умираш!“ Научих се, и искам само да живея. Джейни Сиймор казва, че сърцето ми препуска бурно точно като нейното, че и двете сме момичета, които трябва да живеят живота в галоп. Ние сме млади и трябва да имаме всичко веднага, наведнъж. Тя казва, че това е да бъдеш млада и красива — не като кралицата, която е почти на четирийсет и е мудна като дебела стара кобила, оставена твърде дълго на пасището.

Кралицата се омъжва за принц Филип Испански в Уинчестър, но не изглежда никак добре на сватбата си. Пребледняла е от нерви, а дребното й, квадратно лице приема смръщеното изражение на злонравния й баща, когато е неспокойна. Стойката й е като неговата на ужасните портрети, с разтворени крака под плътната й рокля, на вид като свадлива кокошка. Небеса! Каква решителна стара жена е тя! Зная, вината не с нейна — не съм такава глупачка да мисля, че една жена би трябвало да бъде обвинявана, задето не е млада и красива, — макар, разбира се, да предпочитам младите и красивите, тъй като самата аз съм една от тях. Но поне изглежда възможно най-добре в сватбения си ден, облечена е както подобава, носи златна рокля на венчавката, ръкавите й са избродирани с диаманти — а след това, затаили дъх, започваме очакването, за да разберем дали ще може да му роди син.