Филипа Грегъри
Последните Тюдори (100)

Замъкът Гримсторп
Линкълншир, пролетта на 1569 г.

Едва успявам да повярвам, че този миг настъпи, но дойде пролет, земята се освобождава от здравата хватка на зимата, потоци текат край пътеките, и както пленената ми братовчедка Мери, така и аз ще бъдем освободени. Сезонът, който винаги ме е призовавал с песента на птиците, е сезонът, в който ще изляза на свобода. Кралица Мери ще се върне в Шотландия и ще заеме трона си. Разследването срещу нея се срина и Елизабет знае, че не може да държи царствената си братовчедка под ключ без основателна причина. Няма да задържи под ключ дори мен, а аз не мога да разчитам на застъпничеството на Филип II и католическите крале. Сякаш Елизабет се е вгледала в ужаса, който създава, видяла е пътя, по който върви. Ако успееше да докаже обвинението срещу братовчедка си Мери, щеше да се наложи да я екзекутира. Ако продължи да ме държи затворена за неопределено време, какво друго е това, ако не смъртна присъда? Непостоянна, страхлива, Елизабет се обръща от преследването на наследниците към освобождаването ни с надеждата, че Мери в Единбург и аз някъде далече ще й създаваме по-малко неприятности, отколкото когато ни държи в плен.

— Предвижда се да отседнеш при сър Томас Грешам — казва баба ми. — Ще ми липсваш, скъпа, но ще се радвам да знам, че си в Лондон, а следващия път, когато в двора има свободно място, ще станеш придворна дама. Ще се върнеш там, където беше преди.

— Тя мисли, че ще се върна да й служа? — питам стъписано.

Баба ми се смее.

— Ще й служиш. Това е най-добрият начин да дадеш да се разбере, че не представляваш опасност за нея, не си съперница. Спомни си, че собствената й сестра я затвори, а после я повика в двора. Тя мисли, че може да направи същото с теб.

— Но ще бъда свободна?

— Ще бъдеш свободна.

Улавям ръцете й и казвам:

— Никога няма да забравя, че ме приюти.

— Това не беше нищо особено — казва тя шеговито. — Не забравяй, че приех и проклетата маймуна.