Филипа Грегъри
Последните Тюдори (110)

Бележка на автора

Тази книга се нарича „Последните Тюдори“ и може да е последният роман за жена от династията на Тюдорите, който пиша. Започвам нова поредица романи и не зная кога ще се върна към тази прекрасна епоха, будила такъв интерес у мен в продължение на толкова много години.

Започнах работата си по периода на Тюдорите с историята на една почти неизвестна жена, Мери Болейн, сестра на по-прочутата Ан, и заглавието — „Другата Болейн“ — постави въпроса коя е по-важната Болейн и коя е другата. Това вдъхнови проучване на тяхната история, и всъщност на историята на жените от онова време, относително непознатите фигури редом с прочутите и противоречивите.

Този нов роман също представя една прочута сестра, една от най-известните жени в династията на Тюдорите, лейди Джейн Грей — осъдена заради дръзкия и неуспешен заговор на баща си срещу Мери I — предпочела да умре, вместо да се откаже от вярата си. Сестрите й почти не се споменават в основните летописи за периода, но те са застигнати от злочестие заради това, че по-голямата им сестра отхвърля религията на изповядващата католицизма Мери Тюдор, без това да им спечели благоволението на нейната протестантска наследница. Историята на Катрин Грей е разказ за жена от семейството на Тюдорите, но лишена от благосклонността на Тюдорите. По-малката й сестра, Мери Грей, е почти неизвестна, но мисля, че представлява голям интерес — малък човек, според сведенията с ръст под четири фута, тя дори не се появява в изготвяните от специалисти трудове по история на малките хора. Била е жена с несломим кураж, проявяваща силен инстинкт за оцеляване там, където сестрите й не са демонстрирали такъв, и макар че този роман разказва живота й като художествена измислица, бракът й и датите на местата на нейното затворничество са исторически точни, както и оцеляването й, и дръзката й червена фуста!

Названията, давани на религиозните реформатори, варират по време на този период и сега носят много различни значения, затова съм споменавала всички с по-късното общо название „протестанти“ и „реформатори“, за улеснение на обикновения читател — надявам се, че теолозите ще ми простят. Цитатите на оригиналните писма и стихотворения са показани в курсив.

Другият елемент в тази книга, който ми напомня за „Другата Болейн“ е мотивът за сестрите. Изглежда, че съм писала за сестри в много от книгите си — тази връзка е от голямо значение за жените, които се раждат с малобройни естествени съюзници в един суров свят, и е убедителна концепция за една феминистка: всички трябва да бъдем сестри. По тази причина това е книгата, която посвещавам на собствената си сестра, с обич.