Марсел Паньол
Славата на моя баща (8)

В началото на осемнадесети век живеело в Обан едно много заможно и много старо семейство търговци, които се наричали Бартелеми. Заслугите на това семейство били толкова блестящи, че един ден кралят им дал благородническа титла.

И така, на 19 срещу 20 януари 1716 година госпожа Бартелеми, която била много млада, живеела в Обан и мъжът й се казвал Жозеф, „почувствувала първите болки“. Тя се качила „набързо“ в кола, за да отиде при майка си, в къщата на родителите си, която била най-хубавата къща в Касис. Това било малко рибарско селище недалеч от Сиота и пътят за Обан е същият.

И тъй, госпожа Бартелеми, стенеща под завивките, минала през клисурата, после през прохода на Ла Бедул. Стигнала в Касис, примряла от болка, и докато я слагали да си легне, родила момченце. Това дете на Обан станало абат Бартелеми, знаменитият автор на „Пътешествието на младия Анакарзис в Гърция“, който бил избран във Френската академия на 5 март 1789 г., на 25-то кресло, тъкмо това кресло, което аз имам честта да заемам от 5 март 1946 г.^[1]

Би могло да се направи следният извод от тази двойна шега: един от начините да станете член на Академията е да бъдете син на някой си Жозеф и да се опитате да се родите през някоя ранна зимна утрин в една скърцаща и стенеща каруца по пътя за Ла Бедул.