Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- La Gloire de mon père, 1957 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Добринка Савова-Габровска, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Марсел Паньол
Заглавие: Славата на моя баща
Преводач: Добринка Савова-Габровска
Година на превод: 1979
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1979
Тип: мемоари/спомени
Националност: френска
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“
Излязла от печат: декември 1979 г.
Редактор: Лилия Рачева
Художествен редактор: Йова Чолакова
Технически редактор: Петър Стефанов
Художник: Светлана Йосифова
Коректор: Мина Дончева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15068
История
- — Добавяне
Все пак ние бързо се утешихме от този неуспех, като пленихме три големи богомолки. Целите зелени, те се разхождаха върху зелените клони на една върбинка: подходящи екземпляри за научно наблюдение. Татко ни беше казал (с известна радост на безбожник), че богомолката е свирепо и безмилостно животно, нещо като „тигър сред насекомите“, и че изучаването на привичките й е едно от най-интересните занимания. И аз реших да ги изуча, което ще рече, че предизвиках битка между двете по-едри богомолки, като ги противопоставих една на друга от съвсем близко разстояние, с издадени щипала.
Тогава ние можахме да попълним нашите познания с констатацията, че тези животинчета могат да живеят без щипала, без крачета и дори без половината от главата си. След четвърт час толкова мило детско развлечение, тялото на единия от шампионите беше останало наполовина и тази половина, след като погълна главата и горната част от тялото на противника, без да бърза, започна да гризе и другата част, която все още малко нервно помръдваше.
Пол, който имаше добро сърце, отиде и отмъкна лепилото (дето лепи дори и желязо) и се зае да съедини тези две половини, та да стане една цяла богомолка, и тържествено да й върнем свободата. Но той не можа да доведе докрай това благородно начинание, защото горната половина успя да избяга. В един буркан обаче ни оставаше третият „тигър“. Реших да го пусна срещу мравките и това щастливо хрумване ни даде възможност да се насладим на едно чудесно зрелище.
Като обърнах изведнъж буркана, аз долепих отвора му до главния вход на един мравуняк в разгара на работата. „Тигърът“, по-дълъг от широчината на буркана, стоеше изправен върху задните си крачка и любопитен като турист, въртеше глава на всички страни. През това време облак от мравки изскочи от тунела и се покатери по крачката му, а той загуби спокойствие и започна да танцува, като мяташе наляво и надясно и двете си щипала. При всяко движение той поднасяше към устата си цял грозд от мравки и те падаха обратно, пресечени на две.
Понеже дебелината на стъклото деформираше красотата на зрелището и неудобното положение на „тигъра“ затрудняваше движенията му, аз сметнах за мой дълг да махна буркана. Богомолката зае естественото си положение — със свити щипала и стъпила здраво на земята с шестте си крачета. Но накрая на всяко краче имаше по четири мравки, впили неумолимо устни в него и заловени за пясъка. Така, попаднал във властта на тези лилипути, „тигърът“ — също като Гъливер не можеше да помръдне…
Все пак щипалата му бяха свободни и той атакуваше едно по едно местата на обсада и опустошаваше нападателите. Но преди още тези животинки, насечени на парчета, да паднат от устата му, на тяхно място идваха други и всичко започваше отначало.
Питах се колко би могло да трае подобно положение, което изглеждаше затвърдено — искам да кажа установено в един неизменен цикъл, — когато забелязах, че рефлексите на крачетата-унищожители не бяха вече нито така бързи, нито така чести. От това стигнах до заключението, че богомолката започва да губи кураж поради неуспеха на тактиката си и че сигурно ще я промени. И наистина след няколко минути нейните странични атаки се преустановиха напълно. Мравките моментално изоставиха врата, туловището и гърба й и тя остана изправена неподвижно, молитвено сключила щипала и почти изпънала туловището си върху шестте дълги крачета, които едва потреперваха.
Пол ми каза: „тя мисли“.
Тези размишления ми се сториха малко дълги и изчезването на мравките ме озадачаваше: тогава аз легнах по корем и открих трагедията.
Под опашката на замисления „тигър“ мравките бяха разширили естествения отвор: една тънка върволица влизаше, друга излизаше оттам, както през вратата на някой голям магазин преди Коледа. Всяка си носеше плячката и грижливите стопанки опразваха вътрешността на богомолката.
Нещастният „тигър“, все така неподвижен и съсредоточен в себе си, сякаш наблюдаваше какво става вътре в него, но понеже му липсваше мимика и глас, нямаше възможност да изрази мъката и отчаянието си и агонията му оставаше невидима. Ние разбрахме, че е мъртъв, едва когато мравките, които се бяха впили в крачетата му, ги пуснаха и започнаха да разрязват на парчета тънката обвивка на туловището му. Те прегризаха врата, нарязаха тялото на равни части, обелиха крачетата и внимателно отделиха от ставите ужасните щипала, както прави готвачът с омарите. Всичко това беше завлечено под земята и наредено по нов начин в дъното на някакъв склад.
Върху пясъка останаха само хубавите твърди зелени крила, победоносно летели над джунглата от треви и всявали ужас у жертвата или у неприятеля. Пренебрегнати от грижливите стопанки, те печално доказваха, че не могат да се ядат.
Така завърши нашето проучване върху навиците на богомолката и старанието на „работливите“ мравки.
— Горкото животно — каза ми Пол. — Сигурно здравата го е присвил стомахът.
— Така му се пада — отговорих аз. — Яде скакалците живи и дори щурци, и дори пеперуди. Татко нали ти каза: това е тигър. А мен хич не ме интересува дали тигрите ги присвива стомахът.