Марсел Паньол
Славата на моя баща (22)

През една чудна априлска вечер аз се прибирах от училище заедно с татко и Пол. Беше сряда, най-хубавият ден от седмицата, нали нашите дни са хубави само от очакването на следващия ден.

Докато вървяхме по тротоара на улица Тиволи, баща ми ми каза:

— Жабчо, утре сутринта ще ми трябваш.

— За какво?

— Ще видиш. Изненада.

— И аз ли ще ти трябвам? — попита с тревога Пол.

— Разбира се — каза татко. — Но Марсел ще дойде с мен, а ти ще останеш вкъщи, за да наглеждаш жената, която ще чисти мазето. Това е много важно.

— Обикновено мен ме е страх да ходя в мазето — каза Пол. — Но с жената няма да ме е страх.