Марсел Паньол
Славата на моя баща (48)

Баща ми, загрижен да не изоставаме с учението, ни посъветва да се откажем от безполезните игри и ни препоръча внимателно да наблюдаваме навиците на насекомите, като започнем от мравките, защото в тях той виждаше образеца на примерния гражданин. Затова на другата сутрин ние дълго изтръгвахме тревите около главния отвор на един голям мравуняк. Когато мястото беше добре разчистено в радиус най-малко от два метра, аз успях да се вмъкна в кухнята, докато майка ми и леля ми събираха бадеми зад къщата, и да отмъкна оттам голяма чаша газ и няколко клечки кибрит. Мравките, без нищо да подозират, отиваха и се връщаха в двойна редица, както се движат докерите по мостика на кораб.

Първо се уверих, че никой не може да ни види, и после полях обилно с газ главния отвор на мравуняка. В началото на редицата настъпи голямо безредие и десетки мравки се показаха от дъното: обезумели, те тичаха насам-натам и мравките с големи глави отваряха и затваряха големите си челюсти, търсейки невидимия неприятел. Тогава, пъхнах в отвора парче хартия. Пол пожела на него да се падне честта да запали огъня и стори това извънредно внимателно. Издигна се червен и димящ пламък и нашите наблюдения започнаха.

За беда оказа се, че мравките много лесно горят. Сразени от горещината, те моментално изчезваха като искрици. Този малък фойерверк беше доста забавен, но краткотраен. Освен това след изгарянето на мравките, излезли навън, ние напразно чакахме да се покажат мощните подземни легиони, а аз много разчитах, че царицата шумно ще се пръсне. Но нищо не се показа и пред очите ни остана само една малка вдлъбнатина, почерняла от огъня, тъжна и самотна като кратер на угаснал вулкан.