Марсел Паньол
Славата на моя баща (58)

Тази вечер, която завърши с подреждането на цял батальон разноцветни патрони, строени като оловни войничета, ми се видя много интересна.

Въпреки това се чувствувах някак смутен, неудовлетворен, но не можех да си обясня коя беше причината.

Едва по-късно, когато си свалях чорапите, разбрах всичко.

Чичо Жул през цялата вечер говореше така, сякаш той беше ученият, наставникът, а баща ми — член на изпитна комисия — го слушаше внимателно като ученик, сякаш беше някакъв невежа.

Срамувах се, чувствувах се унизен.

На другия ден, докато мама сипваше малко кафе в млякото ми, аз споделих преживяванията си с нея:

— Харесва ли ти, че татко ще ходи на лов?

— Не съвсем — каза ми тя. — Това е опасно развлечение.

— Страх те е да не падне с патроните по стълбата ли?

— Ами, не — отговори ми тя. — Той не е чак толкова тромав. Но все пак барутът е коварно нещо.

— А пък на мен за друго не ми харесва.

— За какво тогава?

Поколебах се за миг, като използувах това време, за да изпия глътка мляко с кафе.

— Не видя ли как чичо Жул разговаря с него? Винаги той командува, все той говори!

— Че то е, за да научи татко ти. И той го прави от приятелски чувства.

— Нали виждам, че е страшно доволен, дето е по-силен от татко. И това хич не ми харесва. Татко винаги го бие на топки или на дама. А тук съм сигурен, че няма да спечели. Според мен глупаво е да участвуваш в игра, която не знаеш. Аз никога не играя на топка, защото прасците ми са къси и другите ще ми се подиграват. Но винаги играя на топчета, на гоненица и на дама, защото почти винаги печеля.

— Но, глупчо, ловът не е състезание. Това е чисто и просто разходка с пушка и щом на татко му е приятно, значи ще му е от полза. Дори и да не убие никакъв дивеч.

— Ако той нищо не убие, да знаеш, че ще съм просто възмутен до дън душа. Да, възмутен. И няма вече да го обичам.

Чувствувах, че ще се разплача, и затова налапах филията. Мама забеляза усилията ми и като се приближи към мен, ме целуна.

— Донякъде си прав — каза ми тя. — Вярно е, че в началото татко ще бъде по-слаб от чичо Жул. Но след една седмица ще бъде сръчен колкото него, а след петнайсет дни ще видиш, че той ще му дава съвети.

Тя не ме залъгваше, за да ме успокои. Тя вярваше в своя Жозеф. Но аз се разкъсвах от тревога, както биха се вълнували децата на нашия почитаем президент на Републиката, ако той им кажеше за намерението си да участвува в колоездачната обиколка на Франция.