Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Gloire de mon père, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Еми (2021)
Корекция и форматиране
taliezin (2021)

Издание:

Автор: Марсел Паньол

Заглавие: Славата на моя баща

Преводач: Добринка Савова-Габровска

Година на превод: 1979

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1979

Тип: мемоари/спомени

Националност: френска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Излязла от печат: декември 1979 г.

Редактор: Лилия Рачева

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Петър Стефанов

Художник: Светлана Йосифова

Коректор: Мина Дончева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15068

История

  1. — Добавяне

Мама ни чакаше на прозореца. Когато видя целия този товар, тя моментално се скри и отново се показа този път на прага.

— Жозеф — извика тя според обичая си, — нима ще вкараш всички тези боклуци вкъщи?

— От тези боклуци ще станат чудесни битови мебели, от които ти няма да откъсваш очи — отговори баща ми. — Дай ни само време да поработим! Имам си план и знам какво върша.

Мама поклати глава и въздъхна, а малкият Пол изтича да ни помогне да разтоварим.

Пренесохме целия материал в мазето, където баща ми беше решил да направи работилница.

Дейността ни започна с кражба, за която аз трябваше да имам грижата — измъкнах от чекмеджето в кухнята една лъжица от ковано желязо. Майка ми дълго време я търси и на няколко пъти я намира, но никога не можа да я познае, защото я бяхме сплескали с чук, за да направим от нея мистрия. С този уред, достоен за Робинзон Крузо, ние зазидахме в стената на мазето два железни лоста, свързани посредством четири винта с една разклатена маса. Така тя бе закрепена и провъзгласена за тезгях.

Върху масата сложихме скърцаща стяга, която укротихме с капка масло. После наредихме инструментите: трион, чук, клещи, стари и криви пирони с различна големина, винтчета, отвертка, ренде, длето.

Възхищавах се от тези съкровища, които малкият Пол не смееше да пипне, защото смяташе, че ще го ухапят, и не правеше голяма разлика между трион и крокодил. Но все пак той разбра, че се подготвя нещо голямо; изведнъж изтича навън и се върна ухилен до уши с две връвчици, малки целулоидни ножички и гайка, която беше намерил на улицата. Ние приехме това попълнение с възторжени и благодарствени възгласи, а Пол се изчерви от гордост.

Баща ми го сложи на едно малко столче и му заръча да не слиза оттам.

— Ще ни бъдеш много полезен — каза му той, — защото инструментите са извънредно хитри: щом започнеш да търсиш някой от тях, той разбира и се скрива.

— Защото го е страх от ударите на чука — заяви Пол.

— Разбира се — отговори, татко. — Та ти от табуретката ги следи добре: така ще ни спестиш доста време.