Марсел Паньол
Славата на моя баща (31)

Една вечер чичо Жул и леля Роз дойдоха да вечерят вкъщи. Това беше вечеря-съвещание, за да се види как върви подготовката за Великото тръгване на следващия ден.

Чичо Жул, който се смяташе за голям организатор, първо заяви, че поради лошото състояние на пътищата не било, възможно да се наеме голяма кола, което между другото щяло да струва цяло състояние, може би дори цели двайсет франка!

Та затова именно той наел две коли: една малка талига, която щяла да пренесе собствените му мебели, жена му, сина му и него самия за седем франка и половина. Тази сума включвала и усилията на един носач, който щял да бъде на наше разположение през целия ден.

За нас чичо Жул се беше споразумял с някакъв селянин, който се казвал Франсоа и чиято ферма се намирала на стотина метра от вилата. Този Франсоа идвал два пъти седмично да продава плодове на пазара в Марсилия. Връщайки се обратно, той щял да пренесе нашия багаж на умерената цена четири франка.

Татко беше във възторг, че нещата се подреждат така добре, но Пол попита:

— А ние ще се качим ли на каруцата?

— Вие — каза Големият организатор — ще вземете трамвая до Ла Барас и оттам ще настигнете вашия селянин с Хаджипешовия файтон. За Огюстин ще има едно местенце в каруцата, а тримата мъже ще вървите пеша редом със селянина.

Тримата мъже възприеха тази идея с радост и разговорът, който продължи до единайсет часа, стана напълно приказен, защото чичо Жул заговори за лов, а татко — за насекоми, така че аз чак до сутринта все стрелях насън с пушка по разни стоножки, скакалци и скорпиони.