Марсел Паньол
Славата на моя баща (46)

Ние слизахме долу голи, с дрехите в ръце. Баща ми беше прикрепил към крана на кухненската чешма един дълъг гумен маркуч, който минаваше през прозореца и единият му край стигаше до терасата.

Аз обливах Пол, след това той ме заливаше с вода. Този начин на миене беше едно гениално хрумване на баща ми, защото така отвратителното „къпане“ се превърна в игра. Тя продължаваше дотогава, докато майка ми не извикваше: „Стига! Когато цистерната се изпразни, ще трябва да си тръгнем.“

След тази ужасна заплаха тя неумолимо завърташе крана.

Ние набързо изгълтвахме филиите и млякото с кафе и започваше голямото приключение.

Беше ни забранено да излизаме вън от градината, но никой не ни наглеждаше. Майка ми смяташе, че е невъзможно да се прескочи оградата, а леля беше робиня на братовчеда Пиер. Баща ми често отиваше до селото „за покупки“ или в планината, за да събира растения за хербарий. Що се отнася до чичо Жул, три дни в седмицата той оставаше в града, защото имаше само двадесет дни отпуска и беше ги разпределил за два месеца.

Така ние най-често бивахме предоставени сами на себе си и понякога ни се случваше да се изкачим по хълма, до първите дървета на боровата гора, но тези разузнавания — с нож в ръка и целите нащрек — най-често приключваха с отчаяно бягство към къщи: неочаквано ще срещнеш ту боа, ту лъв или пещерна мечка.