Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (8)

Пета глава

Атина

Ярка, заслепяваща светлина събуди Рейвън. През цялата нощ. През всяка нощ. Проблясва и изгасва. Проблясва и изгасва. Колко дни минаха вече? Трябва да се опита да ги брои. Светлината проблясваше за толкова кратко, че тя не успяваше да се ориентира. Отново тъмнина. Бе слаба и изтощена. С пресъхнала уста.

Как да брои дните или нощите? Няма с какво да драска върху стената. Опипа шестте стари белега върху стомаха си, които беше направила, за да помни колко пъти баща й я бе вкарвал в лудницата.

Тънък лъч светлина я заслепи. Една ръка подхвърли бутилка с вода. Точно навреме. Изпи на големи глътки хладката вода.

Добре. От този момент нататък ще татуира всекидневен календар върху плътта си. Четири или пет дни изминаха от отвличането й? Нави десния ръкав на блузата си и издра с нокти пет линии върху ръката си. Миризмата на кръв я увери, че не сънува. Болката я върна обратно в истинския свят.

В деня след този, в който й подхвърлиха водата, започна да блъска по вратата.

— Пуснете ме! Трябва да пишкам!

Никакъв отговор. Заудря отново.

— Тогава ще го направя тук.

Никакъв отговор. Вървете по дяволите тогава. Смъкна панталона и бикините си и клекна. Облекчи се върху купчина дрехи. Избърса се с нещо като шал. Ако куцият баща на Алекси щеше да я убива, явно нарочно си удължаваше удоволствието. Ако пък искаше да я изнасили, тогава какво още чака? Трябваше да остане концентрирана, за да оживее. Ще се отбранява и чак след това може да се самоубие.

Вратата на килера се отвори. Светлината я заслепи. Той влезе в килера опрян на патерицата си. Разтвори краката й. Тя зарита, но той беше прекалено силен. Задърпа си ципа.

Миризмата на собствената й урина. Започна да й се повдига. Повърна в лицето му. Той я удари.

— Кучка! Следващия път ще те изнасиля с патерицата.

— С кой край?

— Може би първо ще те убия и тогава ще си поиграя с тялото ти.

— Също може да изпратиш сина си, за да ти свърши мъжката работа.

Той я удари с юмрук и излезе от килера. Вкусът на повръщано остана в устата й, докато заспа.

Колко време измина? Усети болката в ръката си. Време е за шести срез. Но трябваше да изпразни червата си. Докато се навеждаше и клякаше, вратата се разтвори.

— Господи, каква смрад!

Гласът на Алекси.

— Вината е на баща ти, че не ме остави да отида до тоалетната.

На мига усети удар в тила си.

— Ще говориш само ако ти е разрешено!

Сложи превръзка на очите й я поведе за ръка.

— Върви. След като свършиш, аз ще те изкъпя.

— Защо ми е нужна превръзка на очите?

— Казах ти да не говориш.

— Ти доброто или лошото ченге си? Предполагам, че ти си доброто.

Той я натисна върху тоалетната. Нямаше седалка. Студен порцелан. Когато свърши, я вдигна за раменете и я избута към душа. Пусна водата. Студена! Мъжът я изми.

— Кефиш ли се?

— Все още не — отговори Алекси.

— Тогава побързай, преди да те е изпреварил твоят старец.

Той я избута отново в килера и заключи вратата.

Някой бе почистил.

— Вземи си дрехи от закачалките.

— Това са мъжки дрехи.

— В тъмното никой няма да те види.

— Това казваше и баща ми. Ако се обличам като момче, щяла съм да се спася от обарванията на мъжете. Такива като баща ти.

Той удари по вратата.

— Твоят тъп баща си пръсна мозъка, вместо да те защитава.

— Не ме оставяй сама.

Тишина.

Тършувайки в тъмното, тя намери суитчър и панталон и ги облече.

Колко време измина? Ярък спомен! Изстрелът. Напуснала е тялото си и наблюдава сама себе си как гледа кръвта, която капе от челото на баща й. Алекси изписва 17Н с татковата кръв.

— Какво е 17Н — пита тя.

— Ще научиш, когато мога да ти се доверя.

— Сега можеш да ми се довериш.

Още един ден? Поредна нощ? Тя блъсна по вратата.

— Гладна съм.

Никакъв отговор.

Усети преминаването на дните. А времето? Един час? Два? Вратата на килера се отвори и някой навря чиния в ръцете й. Тя заби пръст в съдържанието.

— Студена мусака? Аз не мога да я понасям дори гореща… Няма да ям тази гадост.

Той натисна чинията към нея, размазвайки мазната храна по лицето й.

— Ако искаш — каза той. — Единствено това ще получиш през следващите няколко дена.

Мъжът затръшна вратата и я заключи отново.

Тя го изруга тихо, но събра остатъците от храна по лицето си и ги пъхна в устата си. Насили се да преглътне. Поне няма да гладува.

Дълго време ще е затворена. Но Алекси е мъж и щеше да пожелае да я види гола, когато е готов.

Трябваше да остане жива, за да го накара да я желае, също като онези мъже от Лизистрата. Щеше да си изиграе ролята. Дори накрая ще се чуят бурни овации.

Тогава чу пронизителния глас.

… по-добре ще е бързичко да го съблазниш, сестричке, в противен случай измисли някакъв начин да се самоубиеш…