Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (11)

Осма глава

Уейбридж, Охайо

Франк Дуган едва удържаше мазератито си в тъпото ограничение на скоростта от петдесет километра. Скапан двулентов път. Не можеше да повярва, че му отне час и половина от летището в Синсинати до Уейбридж.

От надлеза видя кулата на голямо викторианско-готическо имение върху една скала. Според данните това бе клиниката, където Рейвън Слейд веднъж е била затваряна. Може би трябва да разгледа наоколо, преди да отиде в университета. Завивайки наляво по стръмен, покрит с чакъл път, той премина през ръждясала порта, увиснала на пантите си. Но прозорците и вратите на сградата бяха заковани с дъски. Не беше чул да са затваряли психиатрията.

Защо ли да спира пред тази лудница в планината? Инстинктът му подсказваше, че из нейните коридори и дебело облицовани изолатори ще намери отговорите, които са му нужни. Но най-напред да открие в университета записките на Тедеску и да потърси възможни следи към неговите шифровани пророчества.

Докато се спускаше по пътя секретният му мобилен телефон звънна.

— Да?

— Зъболекар, тук е Цимбал.

— Вече ми звъниш? Аз още не съм напуснал Охайо.

— Съобщение от Харон от Крит. Докладва, че преди доктор Слейд да се самоубие, той му е телефонирал от Атинската психиатрия. Последните думи, които е казал, са били: „Дъщеря ми знае“.

— Знае какво?

— Харон е чул изстрел, след това клокочещ звук, после телефонът на Слейд е изключил. Според гръцката полиция, точно тогава 17Н са взели дъщеря му за заложник.

— Отивам към университета, за да проверя записките на Тедеску. Може би ще открия това, което и Рейвън знае.

— Късмет.

Телефонът й изключи.

Стигна до университета и пообиколи, докато открие колежа по хуманитарни науки. Оказа се късметлия и намери празно място на паркинга близо до входа. Справочникът вътре показваше, че номерът на кабинета на Тедеску е 132-А. Влезе и видя върху вратата залепена бележка:

Господин Тедеску е в Гърция, за да представи своя доклад на годишния конгрес на учените по класическа литература. Лекциите и конференциите се отменят за две седмици.

Предайте семестриалните писмени работи и научните си доклади на неговата асистентка г-ца Салинас.

В този момент съседната врата се отвори и момиче, приличащо на студентка, с плитки и в поличка на мажоретка, мина покрай него. Тя свали бележката и залепи нова.

Лекциите по старогръцка история и митология са отменени до края на семестъра.

За допълнителна информация се свържете с асистентката на г-н Тедеску г-ца Салинас.

Изглежда, че новините за смъртта на Тедеску най-накрая са достигнали до факултета.

— Търся асистентката на г-н Тедеску — каза той.

Тя се обърна, но вместо тийнейджърка пред него стоеше жена на средна възраст. Изпънатата кожа на лицето, като след пластична операция, правеше ръбестият й череп подобен на предупредителна картинка върху етикета на бутилка с отрова. Зачервени очи. Ръце, кръстосани отпред — остри кости на мястото, където трябваше да са гърдите й.

— Аз съм г-ца Салинас. Какво искате?

— От ФБР съм, госпожице Салинас. Искам да ми отделите една минутка.

— Ох, боже. Деканът току-що ми каза, че Джейсън е починал в Атина. Знаете ли какво се е случило?

— Бих желал да видя кабинета му.

Тя се огледа наоколо, като че ли не знаеше дали трябва да го направи, после извади от джоба си връзка с ключове и непохватно ги заопипва, докато намери правилния. Отключи вратата с номер 132-А и му направи знак да влезе.

Дуган огледа стаята. Върху бюрото нямаше нищо друго, освен един бронзов бюст на Зевс. Голям портрет на възрастен мъж, облечен в академична тога и шапка, висяха на дясната стена.

— Това ли е Джейсън Тедеску?

Салинас извади от джоба си кърпичка и избърса праха от позлатената рамка.

— Да.

Дуган отиде до металния шкаф за документи и дръпна едно от чекмеджетата. Беше заключено.

Посочи към връзката с ключове в ръката й.

— Отключете шкафа, моля.

— Вътре няма нищо.

— Как така?

— Преди да замине за Гърция, Джейсън дари всички свои документи и лични ръкописи на библиотеката.

— Бих искал да се уверя.

Госпожицата повъртя ключовете, докато намери този, който й трябва. Пъхна го в ключалката и отвори всички чекмеджета. Оказа се права. Всички бяха празни.

— Не ни казаха как е умрял — промълви тя.

— Колко добре го познавахте?

— С Джейсън се прехвърлихме от университета в Чикаго, след като той получи назначение тук.

— А вашите задължения какви бяха?

— Като негова асистентка работех с класовете му. Помагах в научните изследвания, подготвях изпитните работи, уреждах студентските конференции.

— Той имаше ли любими студенти?

Тя извърна поглед встрани.

— Единствената, с която наистина се сближи, беше дъщерята на доктор Слейд, Рейвън.

— Колко близки бяха?

— Той й преподаваше старогръцка литература. Беше също академичен консултант и ръководител на програмата по сценично майсторство на Театралния факултет. Гледала съм всичките й представления.

Някаква остра нотка се прокрадна в гласа й.

— Рейвън беше невероятна актриса.

— По какъв начин невероятна?

— Когато се качваше на сцената, останалите актьори просто изчезваха, сякаш се сливаха с декорите. Тя се потапяше във всяка роля по такъв начин, че наистина изцяло влизаше в образа, който изпълняваше. Просто забравяш, че играе.

— Звучи внушително.

— Дори и извън сцената, още по време на четенето на текста и на репетициите, тя винаги беше център на внимание. Може да се каже, че кара всичко да оживява.

И внезапно изсъска: Съблазнителка.

— А когато не беше център на внимание?

— Беше затворена в себе си, изглеждаше депресирана.

— И казвате, че Джейсън Тедеску я е обучавал?

Черепът се килна надолу.

— По-скоро я напътстваше. Но след като получи нервен срив, баща й я отписа от колежа.

— Вие видяхте ли го?

— О, да. Усетих, че нещо не е наред по време на първата репетиция на Лизистрата. Рейвън се бе качила на втори балкон и при репликата за изгладнелите за секс жени, които трябва да извърнат телата си от своите мъже, тя пребледня и припадна. Джейсън — искам да кажа г-н Тедеску — я занесе в офиса си за консултация. Това беше последният път, когато Джейсън или аз я видяхме. След това баща й бе прехвърлен в Атина.

— Г-н Тедеску споменавал ли е защо въобще е напуснал Гърция?

— Когато е бил млад, в последния курс в Атинския политехнически университет, военната хунта избила неговите колеги. Той бил ранен в главата и дошъл в Америка, за да се лекува. По време на престоя си получил студентска виза, за да продължи своето обучение.

— Пътувал ли е много?

— О, да. По цялата страна. Изнасяше лекции, посещаваше гръцките общности. Събираше информация за книгата, която пишеше: Гърците в Америка.

И без съмнение създаваше своите тайни бойни отряди.

Реши да опита.

— Може би ще ви успокои фактът, че Рейвън е била с него в Атина, преди той да умре.

Празният й поглед не изрази никаква емоция.

— Как е било възможно това?

— Тя е била в Атинската психиатрия, когато колегите му са го настанили там — след като колабирал по време на лекция. Опитал се е да я удуши. Бил е застрелян по време на терористично нападение.

Лицето й остана безизразно, но отново кръстоса костеливите си ръце.

— Той беше като Делфийския оракул. Винаги се отнасяше с нея, като че ли тя беше неговата най-висша жрица.

Без съмнение, в гласа й прозираше ревност.

— Благодаря ви за отделеното време, г-це Салинас. Ще отида до библиотеката, за да хвърля един поглед на документите му.

— Това е невъзможно.

— Защо?

— Той ме направи попечител на своите документи. Съгласно желанието му, за да се запазят шифрованите му пророчества непокътнати, ги изпратих в Атина, в архивите на Националната библиотека на Гърция.

— Ами аз и без друго съм се запътил натам. Ще ги погледна.

Тя се скова.

— Съгласно неговото желание включих и допълнение, според което те ще бъдат запечатани за период от десет години. След това ще бъдат достъпни само за учени историци.

Дуган я гледаше мълчаливо. Изпъна гръб и леко се облегна на празния шкаф за документи. Шкафът се наклони и отдолу се подаде ръбчето на лист хартия. Той го дръпна и изглади намачканата страница. Най-горе стоеше заглавие ОПЕРАЦИЯ „ДРАКОНОВИ ЗЪБИ“, имаше две изречения, написани на ръка, над тях изписана думата КАКВО. Редовете бяха задрасквани и редактирани на няколко пъти. Той ги прочете на глас:

В нашите тунели надалеч

чакат семена за бавен крах,

за да накажат всеки кръстоносци, Иншаллах.

— Да имате някаква идея какво е тов…?

Внезапното й движение го накара да вдигне поглед. Бронзовият бюст на Зевс се издигаше над главата му, светкавично озовал се в ръцете й. Погледът й бе свиреп. Той се наклони, за да избегне удара.

Твърде късно.

Експлодираща болка. Навсякъде мъгла. Пропадане. После тъмнина…