Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (42)

Тридесет и девета глава

Атина

Дуган каза на Коставрос да паркира патрулката до входа за спешни случаи на психиатрията и да дойде с него.

— Някои хора не обичат да говорят с репортери, затова ще имам нужда от теб за всеки случай. Попитай как да стигнем до лечебницата.

— Знам къде е. Бях с капитан Елиаде, когато дойде да разследва стрелбата.

Полицаят го поведе.

Някои от пациентите бяха завързани за леглата си.

— Знаеш ли кое легло е било на Тедеску?

Коставрос посочи към една празна инвалидна количка до стената. Санитар миеше пода наблизо.

— Питай го дали е бил тук през този ден.

Докато Коставрос го приближаваше, санитарят изпусна парцала. Наведе се да го вдигне и за малко не обърна пълната със сапунена вода кофа.

— Кълна се, че не съм направил нищо незаконно.

— Успокой се. Това е репортер от Еленикос типос и работи върху статия за атаката на 17Н.

— Не знам нищо, г-н репортер. Нищо не съм видял.

Дуган реши да се включи.

— Може би — каза, вадейки банкнота от 20 евро, — все пак си чул нещо.

Санитарят изглеждаше изплашен. Коставрос кимна.

— Беше странно — каза той. — Сестра Сойер беше там, но Тедеску й изкрещя да се маха и да не подслушва. Стана ми любопитно. Дъщерята на директора рецитираше нещо като стихотворение или реплики от пиеса. Чух само няколко думи.

— Продължавай — извади още една двайсетачка. — Какви бяха думите?

— Избягал бик. Смъртно наказание. Нещо за богиня. И за семена в тунели.

— И…?

Мъжът се плесна по челото.

— И куче. Това е всичко, което чух. Заклевам се.

Подаде на санитаря още една банкнота от десет евро и го стисна за рамото.

— Не казвай това на никой друг. Не искам някой друг вестник да го отпечата преди мен.

Санитарят кимна.

Навън Коставрос попита:

— Научи ли каквото търсеше?

— Не е достатъчно за цяла статия.

— Колко жалко. Сега къде искаш да те закарам?

Дуган го помоли да кара към апартамента му в общежитието.

Едва беше влязъл в стаята, когато на вратата се почука. Той отвори и Тия се хвърли на леглото.

— Разкажи ми всичко.

Описа й разговора в стаята за конференции до най-малките подробности.

— Какво мислиш?

— Тягостно е. Пентагонът иска Департаментът да извади МЕК от списъка с терористи. Департаментът отказва.

— Тогава какво ще правим?

Дуган закрачи мълчаливо из стаята, сетне посегна към бутилката „Джак Даниелс“ от скрина и наля в две чаши. Подаде й едната и вдигна своята за тост.

— За разгадаването на останалите гатанки на Тедеску.

— Богинята без лице е все още загадка за мен — каза тя.

— Нека да оставим настрани засега останалата част от КЪДЕ. След като със сигурност знаем, че КАКВО е антракс за военни цели, трябва да разберем как ще го разпръснат.

— Не знаем нищо от четиристишието КАК.

— Вече знаем. — И й разказа за посещението си в лудницата. — Само една следа. Куче.

Тя вдигна чашата си.

— Кучешки косми за махмурлук?^[1]

— Ами кучешки дни?^[2] — попита той. — Или кучешка звезда?

— Куче в ясла?^[3] — подхвърли тя.

Франк изохка.

— Безсмислено е. Господи, усещам, че сме толкова близо, че чак изпитвам танталови мъки.

— Тантал — каза тя, — който бил наказан, задето откраднал златното куче.

— Какво ще кажеш да си легна и да спя — като куче?

Тя го прегърна.

— Настървен като псе аналитик, на който само едно нещо му е в главата.