Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (69)

Шестдесет и шеста глава

Фатима погледна нагоре към сградата върху скалата. „Център за психично здраве Уейбридж“. Евфемизмите винаги са я дразнели. Лудницата си е лудница. Думата със сигурност не притесняваше самите луди. Просто караше политиците и професорите да се чувстват гузни.

Тя зави с ягуара от шосе 33 по пътя, водещ към сградата. На паркинга син мерцедес потвърждаваше, че има някой вътре. Но щом се приближи, установи, че входът и прозорците са плътно заковани с дъски.

Тръгна по пътечката, като стъпваше предпазливо и внимаваше за камъни и дупки. Един навехнат глезен би бил гибелен. Внезапно я стресна шум от пляскащи криле. Множество гарвани излетяха от дърветата и закръжиха в небето около камбанарията.

— Рейвън — извика тя, — знам, че си тук! Няма защо да се криеш от мен! Покажи се, излез, където и да си!

От храстите се чу глас.

— Ето ме, майор Фатима.

— Рейвън, тези черни птици ли те предупредиха, че идвам?

— Просто ми казаха, че някой приближава до тази опасна местност.

— Виждам, че си носиш чантата. Да не отиваш някъде?

— Държа я в мен, в случай че се наложи бързо да изчезна. Какво те носи в моето лудо убежище?

— Дойдох, за да ти помогна. Нека да влезем вътре. Може би има някаква стая, където ще можем да седнем и да поговорим.

Рейвън се обърна и я поведе.

— Да, мога да загрея вода за чай или кафе.

— Ние, персийците, обичаме кафето силно.

В кухненския бокс забеляза, че Рейвън борави с газов котлон. Ръката на момичето трепереше, когато извади от кутийката една кибритена клечка. Изпусна я, но внимателно извади още една. Драсна я върху едната страна на кутийката. Клечката се счупи. Взе трета клечка, драсна отново и се вгледа в пламъка. Запали котлона, сложи чайника отгоре и духна клечката.

Поведението й бе много по-различно, отколкото по време на Червената сряда. Не се ли ужасяваше вече от огъня?

— Да не си се консултирала с терапевт? Изглежда, че успяваш да се справиш с пирофобията си.

— Съдът нареди на д-р Кайл да ми помогне да преодолея страховете си.

— Чудесно, Рейвън. Може би това ще ти помогне да намериш пътя обратно до нашата истинска вяра.

— За исляма ли говориш? Не мисля така. Сега съм си в своята държава.

— Има много мюсюлмани и в Америка.

— Разбира се, има много от добрите. Но подозирам, че ти говориш за войнствените последователи на джихад, които искат или да приемем исляма, или да ни убият.

— Ти доброволно се закле да следваш исляма.

— Щом наричаш помохамеданчването по време на промивка на мозъка доброволно…

— А какво става с акрофобията ти? Терапевтът помогна ли ти да се справиш със страха си от височини?

— Само започна. Аз сама продължавам.

— Променила си се, Рейвън. Изглеждаш по-силна.

— Благодаря ти. И така, съществува ли смъртна повеля — как го наричаше — фетва, за всеки мюсюлманин да ме убие? Не си ли тук точно за това?

— Зависи от теб. Имаш информация, която е нужна на МЕК. Аз, от своя страна, имам властта да отменя фетвата.

— Каква информация?

— Последната строфа от пророчеството на Джейсън Тедеску, което си наизустила.

— Двамата с д-р Кайл работихме върху това. — Тя се поколеба. — Не би трябвало да казвам на никого тези неща.

— МЕК и 17Н сега са съюзници. Тедеску искаше да ги споделиш с нас. Третата част показва ли как трябва да бъде разпространено оръжието?

— Помня някаква част от него, но не знам какво точно означава.

— Кажи ми стиховете. Ще ти помогна да ги разтълкуваме.

— Ами какво ще стане с фетвата? Ще я отмениш ли?

— Не и докато не ми разкриеш пророчествата.

— Това е изнудване!

— Наречи го както искаш.

— Тогава върви по дяволите с твоите Муджахидин ал Халк.

Със сигурност нямаше никаква нужда от тази сприхава Рейвън. Време бе да се отърве от нея.

— Добре, не се вълнувай. Нека да обмислим по-спокойно. — Чайникът изсвири. — Ще пиеш ли кафе с мен?

— Ще изпия само едно топло мляко.

— Докато го приготвиш, аз ще отида до банята.

— Точно зад ъгъла е.

След като излезе, Фатима извади ампулата с останалата част от арсеника и я стисна в ръка. После се върна в кухненския бокс.

Момичето сложи чашите с мляко и кафе върху масата.

— Заповядай. Както каза, персийците обичат силно кафе.

— И сладко, също така. Точно каквато си и ти. Имаш ли още захар?

Изчака Рейвън да се обърне и да се насочи към бюфета. Бързо изпразни ампулата в млякото й.

След като глупавото момиче го изпие, ще я гледа как умира в агония, точно както беше наблюдавала и Рашид. После за втори път, в течение на два дни, тя щеше да обърне празната чаша.