Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (64)

Шестдесет и първа глава

Кълъмбъс, Охайо

Кайл напусна болницата с Рейвън и докато вървяха към колата му, внимателно я придържаше над лакътя.

Прошепна на един от полицаите да ги последва. Настани я на седалката и щом седна зад волана, заключи и двете врати. Нямаше смисъл да рискува тя да скочи в движение.

— Ти си добър с мен, Марти.

Сложи главата си на рамото му.

— Рейвън, отдръпни се, ако обичаш.

— Върви по дяволите!

Завъртя се към прозореца, но докато преминаваха по моста над река Охайо, тя силно го стисна за ръката.

Той рязко натисна спирачката.

— Сега какво?

— Ето я ветровитата кула, от която майка ми се опита да ни убие и двете.

Видя я как се взира нагоре към парапета на високата викторианска готическа сграда. Припомни си, че още първия път, когато минаха покрай сградата, тя се разстрои. Време беше да я успокои.

— Заключиха лудницата и заковаха прозорците — мина доста време.

— Защо? — погледна го тя с детски очи.

— Затворена е през последните две години поради съдебни спорове за земята, върху която е построена. Университетът има намерение да я събори и да построи на нейно място изследователски център. Една корпорация обаче иска на терена да издигне жилищен комплекс с голф игрище.

— Не! Не трябва да я разрушават! Майка ми е там долу!

Колата премина надлеза.

— Явно обаче ще остане заключена, докато бъде разрушена.

— Не е редно да се прави това, докато мъртвите са все още там.

— За духове ли говориш?

— Говоря за тялото й в гробището на лудницата, долу, в дефилето. Повечето от гробовете имат номера вместо имена. Те не трябва да се превръщат в номер на дупки за голф насред окосените поляни.

— Ааа…

— Да.

— Елементарно, д-р Кайл. Тя е погребана там.

Може би мястото е добро за имплозия. Нека да отиде пак там, където травмата й е отключила акрофобия.

— Имаме време. Нека да отидем и да разгледаме.

— Не мога. Кулата. Скалата.

— Нямам предвид горе. Каза, че майка ти е погребана долу, в гробището. След като вече установихме причината за страха ти от височини, ще стоим долу. Просто ще посетим гробището.

— Обещаваш ли?

— Имаш думата ми.

Той зави по тесен път, който премина в пътека, засипана с чакъл и след това се превърна в черен път.

— Гробището е зад лудницата — каза момичето.

Кайл спря колата. Рейвън го последва колебливо, загледана в земята. Върху всяка надгробна плоча имаше различен номер. Тя посочи.

— Там.

Сред номерираните гробове Кайл видя един, на който бе изписано:

АН СЛЕЙД

1951–1992

обичана съпруга и майка

Очите на Рейвън се навлажниха.

— Обичана, тъпотии!

Момичето взе шепа пръст и я хвърли върху надгробната плоча, после се отдръпна.

— Не. Не е хубаво да казвам това. Тя ме обичаше, въпреки че се опита да ме вземе в ада със себе си.

Все още избягваше да погледне към кулата. Дали това бе възможност за „бързо наводняване“? Съмнително. Ако сега изпадне в паника, по-късно в съда ще е непредсказуема. А може би това ще възпрепятства екстрадирането й. Няма да е нужно да се държи като полудяла. Както каза съдия Родригес: зависи от представата й за идентичност, от държанието й и от способността й да помогне на адвоката си да се справи с тези нейни състояния. Какво има да губи?

— Погледни нагоре към кулата. Важно е.

— Да не искаш да психясам?

— Какво ще кажеш, ако повървим по пътеката, която започва от входа?

— Тя се намира на ръба на скалата. Не мога.

— Поне до средата?

— Да не би да искаш да скоча?

— Разбира се, че не. Защо си мислиш така?

— Защото точно там майка ми се опита да ме дръпне. — Тя погледна плахо нагоре. — Понякога си мисля, че го направи, защото й казах как видях татко да прави нещо лошо. Може би е било само сън. — Тя го хвана за ръка и го задърпа към колата. — Да се махаме оттук.

Докато шофираше към Кълъмбъс, Кайл се замисли за риска, който се криеше в опита да неутрализира акрофобията й. Не трябва да го пренебрегва. От друга страна, бе застрашен животът на много хора. Съдия Родригес няма да му отпусне повече време, за да постигне невъзможното.

Той паркира пред сградата на съда и въведе Рейвън вътре. Тя се задърпа, щом достигнаха до ескалатора.

— Какво има?

Младата жена заби поглед в облицования под.

— Никога не се качвам на тези неща.

— Разбира се. Извинявай. Ще вземем асансьора.

Заведе я до асансьорите. Една от вратите се отвори. Рейвън се вкопчи в ръката му и се обърна към отсрещната стена, щом влязоха. Отпусна се едва когато вратата се затвори. Кайл натисна бутона за третия етаж, като си каза, че тя, слава богу, поне не страда и от клаустрофобия.

Рейвън въздъхна облекчено, когато вратата се отвори и се запромъкваха между хората по претъпкания коридор. Бяха наближили залата на съдия Родригес, когато усети потупване по рамото. Беше Колман.

— Кайл, аз ще я въведа. Ти трябва да чакаш навън, докато те повикат да дадеш показания.

Рейвън овеси нос.

— Искам да остана с Марти.

— След малко ще се присъединя към вас. Сега върви. Всичко ще бъде наред.

Кайл се отпусна на една пейка и се приготви да чака.

Агентът от ФБР Франк Дуган и гръцката агентка Тия Елиаде минаха покрай него, разговаряйки помежду си. Дуган влезе в залата, а жената остана отвън. Значи тя също щеше да свидетелства.

Вратата се отвори и приставът извика:

— Д-р Мартин Кайл!

Психиатърът влезе и тръгна по пътеката. Рейвън, седнала до Колман на масата на защитата, му изпрати въздушна целувка.

Съдия Родригес нареди:

— Д-р Кайл, заемете свидетелското място.

Отиде бавно до свидетелската банка, положи ръка върху Библията. Ще казва истината, цялата истина и само истината, с божията помощ. Кой, освен Господ, зачуди се той, знае цялата истина? И къде я е скрил?

Тейлър се приближи, държейки жълт бележник, а мускулите на ръката й се издуваха. Дали не се канеше да го тушира върху тепиха? Трябваше да вдига повече тежести.

— Д-р Кайл, при последната ни среща съдът ви разпореди да приложите десенсибилизираща процедура, позната като мигновена имплозия. Моля, споделете със съда дали успяхте да установите самоличността на обвиняемата, използвайки този метод?

Още в началото му приложи хватка „ключ“.

— Не точно.

— Моля, обяснете на съда.

— Както посочих и преди, този метод за наводняване с образи е толкова силен, че създава чувство на интензивен страх. Обясних, че е невъзможно да се предположи по какъв начин би реагирал пациент с гранично-хистрионно разстройство. Идентифицирах два вида фобии, които ми попречиха да премина през постхипнотичното внушение, което е блокирало спомените й. Пирофобия и акрофобия. — Той погледна към съдийката и се почувства длъжен да поясни. — Страх от огън и страх от височини.

Родригес се намръщи.

— Знам какво означават тези термини.

— Извинете, Ваша чест.

Тейлър хвърли бележника върху масата.

— По какъв начин това пречи на съда да определи нейната истинска самоличност?

— Истинска самоличност? Травмите, които са довели до изгубването на съзнанието й сред мъглата на деперсонализацията, не можаха да се откроят. Не успях да установя нейната истинска самоличност.

Колкото по-силно го нападаше, толкова по-лесно му беше да се измъкне от хватките й.

— Трябва да продължа с голяма предпазливост. Добре установено е, че отличителен белег на страдащите от гранично личностно разстройство са самонараняванията и заплахите за самоубийство.

— Колко достоверни са заплахите за самоубийство?

— В национален мащаб, около 8 процента от хоспитализираните пациенти с това заболяване правят опити да се самоубият. Пет процента от тях успяват.

— Значи 95 процента не успяват? — попита Тейлър.

Колман скочи на крака.

— Възразявам!

— Приема се — каза Родригес. — Но се успокойте, г-н Колман. Това не е процес. Няма съдебни заседатели, на които да се влияе.

Колман се тръшна в стола.

— Рейвън бе на път да си пререже гърлото, когато полицаите се опитаха да я вземат от мотела — каза Кайл.

Тейлър отстъпи бързо.

— Нямаме повече въпроси към д-р Кайл, поне засега.

Той се успокои. Не успя да го тушира.

Родригес кимна към Колман.

— Можете да проведете кръстосан разпит.

Колман се приближи към него.

— Д-р Кайл, запознат ли сте с термина „стокхолмски синдром“?

— Възразявам! — рязко каза Тейлър.

— На какво основание? — попита Родригес.

— Предишните преживявания, като вземането за заложник, нямат връзка с обира на „Атинска банка“, нито с нейното съучастничество в терористичен заговор.

Родригес се обърна към Колман.

— Вашият аргумент?

— Смятаме, че определено имат връзка. Малтретирането, мъченията и заплахите за живота водят до отъждествяване с похитителите и…

— Възразявам!

— На какво основание, г-жо Тейлър?

— Ваша чест, нито един специалист по тези въпроси не е свидетелствал.

— Приема се. Г-н Колман, нека свидетелят да обясни.

Колман се обърна към Кайл.

— Моля, обяснете на съда, по какъв начин стокхолмският синдром може да повлияе на пациент с гранично разстройство за разпада на личността.

Кайл се съсредоточи изцяло върху Колман, за да избегне погледа на Рейвън.

— Знаем от по-ранни случаи — като отвличането на Пати Хърст — че мъченията, гладът, изнасилванията или страхът от изнасилване и смърт могат да прекършат дори и най-силните индивиди. Постоянната индоктринация^[1] в социалните и политическите вярвания на похитителя — като пропагандата, проведена от гръцките марксистко-ленински членове на 17Н и насилственото налагане на исляма от марксистката Муджахидин ал Халк, могат да я накарат да се съмнява в това, в което е вярвала цял живот. Или дори в представата за собствената й самоличност. Когато всичко това е придружено и от постоянни твърдения, че единствено тези групи се интересуват от нея и я защитават, тогава тя приема този възглед. Похитителите й я уверяват, че ще я спасят, позволяват й да се присъедини към тях, и тогава тя се чувства напълно спокойна. Често тези пленници се влюбват в похитителите си.

— По време на сеансите ви с нея — попита Колман, — забелязахте ли нещо, което би направило гранично-хистрионен пациент като Рейвън възприемчив към стокхолмски синдром?

— Хистрионното разстройство я превръща не само в сексуално провокативна личност, но също така и в крайно податлива на внушения.

— Как би могла да реагира г-ца Слейд на груб разпит от страна на гръцката полиция?

— Изследванията показват, че жените в терористичните групи, като тази на МЕК, са мотивирани да се покажат по-силни от мъжете. Вярвам, че Рейвън би възприела себе си като мъченица за каузата, за която е била индоктринирана. Ако полицаите използват вода за мъчение, тогава тя ще се остави да бъде удавена, преди да успеят да я извадят. Всяко мъчение, което й причинят, само ще замести болката от нараняванията, които сама би си причинила. Болката при пациентите с гранично разстройство често служи като доказателство, че са живи и ще засили вярата им, че терористите са им приятели и че тези, които воюват срещу терористите, са техни врагове.

Докато даваше показанията си, видя как изражението на Рейвън се променя от одобряваща усмивка в гняв. Тя скочи.

— Ти ме излъга, Марти. Ти си мой лекар. Не можеш да разкриваш нещата, които съм ти казала.

— Нямам повече въпроси към този свидетел — обърна се Колман към съдийката.

Родригес се вгледа в Рейвън.

— В този случай, тъй като банковият обир е престъпление и в двете държави, ще се оттегля, за да обмисля дали да разреша екстрадиция на Рейвън Слейд в Гърция за разпит. Съдът се оттегля до понеделник сутринта.

Тя удари толкова силно с чукчето, че дръжката му се счупи.