Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (66)

Шестдесет и трета глава

Шофира из Кълъмбъс около петнадесет минути с включено полицейско радио, когато чу диспечера да съобщава:

Рейвън Слейд, позната още като Ники Аптерос, е избягала от сградата на Районния съд, като е нападнала един полицейски служител и е откраднала полицейски автомобил. Тя е въоръжена и се смята за опасна за околните и за себе си. Всеки, който забележи кола номер 726, да докладва незабавно на диспечера. Следвайте я от разстояние, но при никакви обстоятелства не се опитвайте да заловите издирваното лице.

Трябваше по някакъв начин да се отърве от полицейската кола. Пресичайки границата между окръг Франклин и окръг Феърфийлд, тя видя един син мерцедес да минава на червено. Включи сирената. Когато автомобилът отби в банкета, тя паркира зад него, излезе и се приближи, размахвайки пистолета.

Шофьорът смъкна стъклото. Тя му извика:

… спри двигателя и излез от колата…

— Светлината тъкмо се смени, полицай! Закъснявам за преглед при лекаря.

… казах да излезеш от скапаната кола!…

Той отвори вратата.

— Полицай, моля ви…

Рейвън насочи пистолета срещу него.

— Ти не си в униформа. И не си полицай. Какво става? — измърмори той.

… ставаш жертва на автокражба…

— Какво по дяволите!

… точно при тях ще отидеш, ако не си размърдаш задника. излизай и ми дай проклетия си мобилен телефон…

С вид на сомнамбул, той й подаде телефона си. Рейвън изблъска мъжа и натисна педала на газта.

Защо караше на север? Докато прекосяваше моста, съзря отляво психиатрията Уейбридж, очертаваща се в небето. Марти Кайл бе споменал, че вече е затворена. Вероятно това би било последното място, където биха я търсили. Но там имаше кула върху скала. Като онази карта Таро с поразяващата светкавица, с ветровитата кула.

… там ще можем да отседнем, няма да се качваме до горе, просто ще се скрием, докато ти се проясни главата…

— Това е лудост.

… какво по-добро място за скривалище от стара лудница?…

— Добре.

… тогава решено. но първо да си напазаруваме разни работи…

 

 

Мина покрай психиатрията, пресече моста и влезе в Западна Вирджиния. Вече беше се стъмнило, когато спря пред една денонощна бакалия в Паркърсбърг. Напълни пазарната количка с консерви от супа, сардини, риба тон, като добави и отварачка за консерви. Взе и няколко кутии с бисквити. Поколеба се на касата, до която имаше котлон и бутилка с газ. Можеше ли да се справи със запалването й?

Върна се обратно, взе сапун, четка и паста за зъби, фенерчета и много батерии. Ще се запаси добре и ще посрещне идващата буря подготвена. Знаеше, че се нуждае от сън, но беше твърде превъзбудена. Хвърли в количката и една опаковка сънотворни прахчета. Върна се обратно на касата и се загледа в котлона.

Какво й беше казал Кайл? Представи си го ясно! Насили се да се изправиш пред изображението на огън. Тя грабна котлона, бутилката с газ и един кибрит. Спря се пред щанда с продукти за домашни любимци и взе една кучешка каишка.

Служителят на касата любезно й съобщи, че сметката й е 143 долара и 26 цента.

— Какво куче имате?

… нямам куче…

— Тогава защо ви е кучешка каишка?

Рейвън извади пистолета от ръчната си чанта.

… млъквай и изпразни касата…

— Добре, госпожо. Не стреляйте.

Ръцете му трепереха, докато й подаваше банкнотите.

Момичето му подаде една хартиена торбичка.

… и едрите банкноти също…

Мъжът завъртя касата и тя обра банкнотите от двадесет и петдесет долара. Пресегна се и изтръгна от стената кабела на телефона.

… не си мисли да направиш нещо тъпо. това са пари на капиталистическите владетели, не твои…

— Да, госпожо.

Излезе заднишком от магазина и пъхна пистолета обратно в чантата. Хвърли всичко, което беше награбила, на задната седалка на откраднатия прекрасен син мерцедес и излезе от паркинга.

… сега на пазар за дрехи…

Но в този час нямаше други отворени магазини. Спомни си, че този квартал е доста опасен. Улиците бяха празни. Най-сетне съзря надпис „Втора употреба“ и паркира зад сградата.

Счупи един прозорец, бръкна през дупката и отключи отвътре вратата. Нямаше време да пробва дрехите. Движейки се между рафтовете, тя наслуки грабна някакви дънки, панталони, ризи, шапка с емблемата на бейзболния отбор на Охайо и едно доста плътно яке. Всякакви размери. Онези, които не й бяха по мярка, щеше да даде за благотворителност.

Когато излезе от магазина, видя трима грубо изглеждащи младежи да се подпират на мерцедеса.

— Готина кола, госпожо.

— Малко е късно за пазаруване.

— Искаш ли да купонясваме?

Тя бръкна в чантата си.

… разкарайте се, или ще съжалявате…

Момчетата тръгнаха към нея. Високият се опита да я хване.

Рейвън извади пистолета.

… предупредих те…

Стреля в крака му. Младежът изпищя и падна. Момичето насочи дулото към главата му.

… искате ли да останете и да получите още малко, задници?…

Другите двама се стопиха в нощта. Този, когото бе гръмнала в крака, се изправи с мъка и се отдалечи, куцайки и плачейки.

— Не стреляйте повече, госпожо. Бързам колкото мога.

Когато се скриха от погледа й, Рейвън хвърли дрехите на задната седалка на мерцедеса. Метна се зад волана и завъртя ключа.

Мина покрай медицинския колеж на университета, пресече моста над река Охайо и сви по тесен път, който премина в пътека, засипана с чакъл, а след това в черен път. Пое си дълбоко дъх. Бавно се доближи до запечатания главен вход.

Стресна я плясък на криле. Беше подплашила ято гарвани, които излетяха от дърветата. Зловещо — откроиха се на луната. Дали в тях не се бяха вселили онези клети души, които обитаваха това място, когато и тя беше пациент тук? Майка й очевидно я беше кръстила на тези птици…

 

 

… майка чете приказки и стихотворенията на едгар алън по за лека нощ „черната котка“, „падението на дома ашър“. ох, „гарванът“ я плашеше най-много, „цитираше «гарванът»“: „Завинаги!“, спомен, който кайл би нарекъл асоциация…

Тя е на девет или на десет. Един санитар й казва, че тези черни птици са лудите, които са починали и са погребани в гробището с номерата. Как се казваше той? Лукас. Беше черен, с липсващи предни зъби, заради което подсвирваше, когато говореше.

„Късно през нощта и рано сутринта — беше казал той, — някой посетител ги изплашва и те отлитат. Никога не ги храни, както правят стражите на кулата в Лондон, или те ще се разприказват и още хиляди черни птици-духове ще дойдат и ще витаят над теб.“

После Лукас й показа тайния проход.

„Как така има таен тунел към къщата на лудите?“

„Това е била последната подземна спирка на железницата в Югоизточен Охайо, откъдето са бягали робите на север. Когато ловците на роби са приближавали, черните птици са литвали и са давали време на моите предци да влязат в пещерата и през тунела да се скрият на сигурно място.“

 

 

Рейвън си спомни, че входът на пещерата се намира от западната страна на лудницата. Потърси го и го откри зад някакви високи храсти, частично затрупан с пръст.

Като си светеше с едно от новите фенерчета, пропълзя в пещерата и тръгна по калната пътечка. След няколко метра пред нея се изпречи врата с ръждясал катинар. Намери камък и го заудря, докато се строши. Отвори вратата. Тухлен тунел се издигаше нагоре още двадесет метра и стигаше до мазето на лудницата. Вътре в сградата вратите на килиите, където някога затваряха буйните пациенти, зееха отворени. Някои висяха на пантите си.

Натисна ключа на осветлението. Разбира се, нямаше електричество. Можеше ли да се качи нагоре? Само няколко стъпала? Тя затвори очи и се притисна до стената, докато с мъка се изкачваше към фоайето. Подът с линолеум — преди лъскав като огледало — сега бе покрит с прах.

Кабинетите заемаха и двете страни на коридора, водещ до закования с дъски главен вход. От дясната страна видя табела „Приемна“. С крак изписа Рейвън в прахта на пода. „Информацията“ се намираше във фоайето. Тук, в прахоляка, пък написа Ники. По-нататък някога беше малката дрогерия. Празни рафтове.

Поколеба се за момент, после погледна нагоре към извитото стълбище, което водеше към втория етаж, където се помещаваше приемната и отделението за интензивно лечение. Там новите пациенти очакваха диагнозите си. Там бяха и лекарските кабинети. Спомни си, че на третия етаж хоспитализираха дългосрочните, хроничните пациенти, които си говореха сами и ръкомахаха. Някои от тях дори не носеха бельо, обръщаха се към стената и се изхождаха прави. В стационара си беше създала няколко приятели и много врагове.

На четвъртия етаж се намираше кабинета на директора на клиниката, откъдето баща й управляваше своето кралство от лунатици — включително и нея самата. На петия етаж той прекарваше нощите си в частния си апартамент, когато даваше двадесет и четири часови дежурства.

Нямаше да се качва по-нагоре. Поне все още не. Може би все пак би могла да го направи по начина, по който Кайл й помогна да преодолее страха си от огъня.

Намери стаята в дъното на коридора, където обикновено през почивките санитарите си пиеха кафето. Имаше и малък кухненски бокс. Вратата обаче заяждаше. Срита я и тя се отвори. Влезе вътре и остави пакетите с провизии върху една разнебитена маса. Завъртя крана на чешмата. Плисна вода — първо ръждива, после студена, но с гаден вкус.

Пробва и старата електрическа фурна. Тъпо беше да я пуска, след като в цялата сграда няма ток. Насили се да драсне една клечка на газовия котлон. Но бързо духна пламъка. Отново запали. И пак духна. Терапията на Кайл й помагаше.

Ето тук ще се разположи. Напомняше й за ледената буря, когато електричеството спря в целия окръг Уейбридж. Те се справиха с неудобството, защото баща й, същински водач на скаути, бе научил момчетата си да са винаги подготвени. Съжалявам, че си останал разочарован татко, задето не съм се родила момче.

Това е мястото, където беше хоспитализирана по време на третата си година в университета „Уейбридж“. Получи срив по време на репетиция на „Лизистрата“. Когато започна да изговаря репликите на героинята си, с които убеждава жените да спрат войната, като не си лягат с мъжете, тя колабира.

Тогава татенцето я затвори в лудницата си.

За… за… Тя опипа с пръсти белезите на дясното си бедро. За трети път? Четвърти? Както и да е, преди много време.

Нуждаеше се от сън. Но сега въобще не й се спеше. Обаче, татенце, аз съм се подготвила. Отвори една от кутийките с приспивателен прах и го изсипа в чаша с блудкава вода. Затопли я на газовия котлон и с мъка я изпи.

Но как би могла да спи сама? Тази мисъл ужасно я плашеше. Ще трябва да опита. И бездруго нямаше вяра на никого — най-сигурно е да си е сама. Трябва да го направи по начина, по който Кайл й показа. Може би няма да е сама. Може би духовете на лудите от миналото ще дойдат да я посетят. Би могла да си поговори с тях. Ще й отговорят ли? Може би с езика на глухонемите.

Трябваше да обмисли положението: избяга от съда, открадна полицейска кола, открадна и автомобила на нищо неподозиращ шофьор, ограби магазин и рани един потенциален нападател. Да, хубава каша се получи. Сега трябваше да е достатъчно силна, за да се изправи сама срещу целия свят, в лудницата си върху скалата.

Излегна се в един прашен сгъваем стол наблизо. Приспивателният прах започна да действа. Сякаш напусна тялото си. После напусна и съзнанието си.

… не мога да повярвам, че това преди беше нашият луд дом…

Докато очите й се затваряха, тя видя Рейвън да се взира към нея с изражение на отвращение върху лицето.